Всъщност може: безотговорно източване на националния резерв, вземане на кредити и закопаване на бъдещите поколения за десетилетия напред (които почват да мислят как да духнат през Терминал 2). И кой ще връща тези кредити – бай Мангал дето чупи линейките, или може би националистите, които чупят автобусите и аптеките.
Щели да започнат да национализират каквото намерят за добре – и докъде ще стигнем, никой няма представа. Дайте да ограбим богатите и да раздадем на бедните, а после какво – нали трябва да има и после. После какво правим – държавни предприятия в стил Кремиковци, БДЖ, АЕЦ Белене, Плама Плевен и Първа Частна Банка (нови конструкции за рекет на населението). Само, че в момента НЕК заради АЕЦ Белене има 1 милиарда дефицит и за това никой не говори.

Последното правителство, което избяга от реформите, не беше нито дясна нито лява политика, а шедьовър на рекета и популизма. Взема ти хляба от устата и ти организира зрелища по телевизията.
Да източиш кръвта на частния бизнес за да финансираш администрация трудно може да се определи изобщо като някаква икономическа политика.

Любимата секс играчката на Профсъюзите наречена МРЗ също не може да бъде никаква политика – тя просто превръща хората в институционализирани дебили без никакви перспективи.

Всъщност идеята е доста проста – “подпомагането” на икономиката означава просто протекционизъм за някои фирми – за тези, които са достатъчно гъсти с политиците на власт, за да могат да си издействат държавна помощ.

Протекционизмът дава самочувствие на фирмите, че каквото и да правят, както и да работят, държавата ще ги спаси, ако стане лошо. Затова те губят здравословния страх от провал.

Емблематичен пример за това са големите банки в САЩ – имаха уверението на държавата, че ще бъдат спасени, ако фалират, федералният резерв им даваше пари на 1% лихва. И те действаха безотговорно, поемаха непремерени рискове, отпускаха стотици милиарди лоши кредити… Защо? Ами защото можеха, затова.

Резултатът го виждаш – по едно време балонът изгърмя, САЩ затъна в кредити, банките взеха да фалират. НО политиците си спазиха обещанията и сега наливат още повече пари в банки, които са се провалили. Ще спасяват САЩ от големите дългове… като правят още по-големи дългове. Също като Жан Виденов, само дето тяхната икономика не е толкова лабилна, за да се сгромоляса за 2 години.

Цък! С тоя пасаж не съм съгласен. Тия държави и особено, наблягам на особено САЩ, освен че дават на свобода на бизнеса си и го ЗАКРИЛЯТ СТРАШНО МНОГО! Протекционизмът на икономиката на САЩ е най-големият в света и всеки, който е имал търговски отношения с компании отвъд Атлантика ще ви го каже! Това изгради САЩ, а не просто някаква си свободна икономика. Също завладяването на чужди пазари (в развиващите се страни), за да си осигурят постоянен растеж. Държавната намеса в икономиката е изключително необходима и не може да се пренебрегне по никакъв начин. Това е защото на световната “игрална маса на бизнеса” има адски много играчи и абсолютно никой от тях не иска да играе честно. Трябва да има регулации и те не могат да дойдат отвътре, а само отвън.

Капитализмът е хубаво нещо, но днес той е невъзможен, както и демокрацията, която го обуславя. Не може да се разчита на съвестта на хората, защото те нямат и не могат по-скоро да си позволят да я имат в условията на джунглова икономика (всеки срещу всеки).

За това, че практически тя е нещото, което движи света напред? Че без нея още щяхме да се катерим по дърветата, щото на никой нямаше да му хрумне “Я, колко ми се иска да живея в пещера, да ям печено месо и да имам гърнета, кожи, коне, мерцедес”? Че именно тя е причината всеки да иска по-добър живот за себе си, за децата си? Че тя е причината да ходиш на работа, щото, обективно погледнато, можеш да живееш и в кофите, ама не ти се ще някак, нали?

Голяма грешка е да се отрича алчността – защото тя е НАЙ-естественото и безусловно човешко качество.

Именно стремежът да имаш повече от другите – повече храна, пари, предмети, повече власт, уважение – е двигателят на прогреса през цялата история на човечеството. Никой учен не е направил откритие, мислейки “леле, колко ще помогне на хората” – а всеки е мислил “леле, колко съм велик, как го открих, сега ще ми се кланят!”. Колумб не е отплавал за Индия и открил Америка за доброто на човешкия род – искал е да търгува с подправки и да забогатее. Нито един бизнесмен не е започнал бизнес, давайки работа и прехрана на работниците и служителите си, с благородната идея да не ги оставя гладни – целта му е да печели за себе си.

Хубавото в цялата работа е, че понеже на алчността може да се разчита, икономиката и обществото, основани на нея работят. Виж какво стана с благородните и неегоистични идеи на комунизма – всички са равни, ама някои са по-равни от другите… Капитализмът може да е груб, несправедлив според някои, но… е ЕДИНСТВЕНАТА система, която работи, която се развива и която непрекъснато осигурява все по-добър живот на ВСИЧКИ участващи в нея.

Не си съгласен, че подобрява живота на всички? Смяташ, че малките малайзийчета, които по 12 часа на ден лепят маратонки Nike за жълти стотинки са експлоатирани и живеят зле? Ами я се замисли що тогава не се върнат да живеят в джунглата както преди, ами отиват да работят? Замисли се колко трябва да е бил прецакан животът им преди това, и че всъщност работата във фабриката е подобрение – щото е по-добре да работиш на закрито, отколкото да блъскаш на полето цял ден и накрая да се разболееш от малария и вашите да нямат пари да те излекуват. И да пукнеш, ама неексплоатиран, нали… И в Англия са работели деца през индустриалната революция, и в България преди стотина години са имали по 15 деца, за да има кой да работи на нивата – ама това са просто етапи, през които се минава и всеки е по-добър от предишния, затова и ги извървяваме, а не се люлеем по клоните.