А това че профсъюзи, особено в скандинавските държави, са на страната на Хамаз въобще не ме учудва.

Ще се съобразя с желанието на автора да не коментираме целия конфликт, затова ще кажа малко по откъсчетата:

Авторката тна текста е носител на израелски награди, но това е малката беда. Голямата е, че текстът е пълен с грешки.
Очевидно и авторката, и преводачът не знаят, че става дума не за “Нави”, а за “Мави” (“син”, “синьо” на турски) „Мармара”.
Израел не позволява в Газа да влизат хартия и подправки, какви ти тухли и цимент!! Подправки, кардамон и канела, заплаха за световния мир!!
И захар – тя пука на котлона, нали знаете?
Вярно, не така жестока, но БЛОКАДАТА БЕШЕ ФАКТ ОЩЕ ПРЕДИ ХАМАС ДА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ за Законодателен съвет на палестинската автономия.
Израелската блокада на Газа е колективно наказание, наложено на цивилно население и противоречи на ратифицираните от Израел през 1951 г. Женевски конвенции. По тази причина, тя е правонарушение, а всеки има право да се противопоставя на правонарушенията.
Не знам дали на корабите е имало кориандър и тоалетна хартия – г-жа Хилари Клинтън по време на едно от първите си посещения в Газа се изненадала от чакащи с дни и недопускани на територията на ивицата камиони и на въпрос защо не ги допускат, получила отговор, че камионите са натоварени със стоки с възможна двойна употреба. За беда тя настояла да види. В камионите имало тоалетна хартия. В Газа обаче тя е включена в забранителния списък, защото била лукс – там нямали нужда от нея. Така де, нали Дов Вайсглас, съветник на Шарон, докато беше премиер на Израел, каза, че в Газа са на диета! Така и така няма какво да ядат.
Поради целия този забранителен режим, наречен официално „блокада”, помощите от международната солидарност няма как да бъдат разтоварени ни в Ашдод, ни в Египет – защото и в Ашдод, и през Египет, където товарите биха стигнали до пункта Рафах, пълният контрол върху всичко, което се допуска в Газа е в ръцете на Израел, а той пък отказва да даде гаранции, че помощите ще бъдат доставени на получателите си. Защо пък толкова хора пътуват, за да съпровождат помощите – ами защото „пробивът на блокадата” е символичен акт на международната общественост, която демонстрира своето отношение към подобни действия на държавата окупатор.

По повод провокациите и медийната война – в статията си „Колко дивизии” израелският мирен активист Ури Авнери изнася данни, според които след като израелската авиация бомбардира училище в Газа, армейски говорител показва снимки, на които се вижда минохвъргачка пред училището. Снимката обаче е направена от спътник не във времето преди ракетния удар, а една година по-рано…

Палестинските активисти на се професионални активисти. Повечето са студенти, профсъюзни членове, хора, които имат други професии. в Норвегия 44% от населението спазва бойкота на израелски стоки, шведските докери също предприеха действия на солидарност, британските студенти и профсъюзи. И дума не може да става за професионализиране на солидарността с Палестина…

Да, флотилията беше предупредена, но Израел е окупатор и нападението на абордаж над кораб в международни води е крайно неприемливо…

В потока от български и световни коментари на случилото се на 31 май край бреговете на Израел, изцяло липсваше историята. А тя е на 2000 години и в нея се съдържа ключа за разбирането на уж съвременния, практически вековен, а в някои отношения – и хилядолетен конфликт в Близкия Изток. …
http://kalin-manolov.blog.co.u.....8-8766980/

Представям си анализи след десетилетия: “привидно по слабите бунтовници, благодарение на гъвкавата организация, леките камери и инфрачервените си прожектори, бързо завземат медийни позиции пред официалните власти с техните тежки камери и обемисти стативи”.
Определено доживяваме интересни времена.