Comments on: Чичовци

By: Диана

Диана — Tue, 27 Oct 2009 10:36:56 +0000

Аз съм от другата страна – чиновник 🙂 Мога да кажа само едно, когато преди 5 години започнах работа по специалността, която завърших /с конкурс, без протекции, държа да подчертая/ бях много щастлива от факта че сега ще мога да приложа на практика всичко онова, което съм учила. Да … ама, не както се казва. Реалността много скоро ми показа, че няма значение дали знаеш повече по даден въпрос, дали си по-компетентен и с по-голям хъс за работа. Важно е само общото течение – да се правят нещата на книга, пък на практика нищо да не се променя, защото колектива така си е свикнал. От 2004г. се опитвам да накарам колегите си да използват пълноценно програмата за документооборот, за която администрацията наля огромна сума пари и която неимоверно много може да облекчи работата като цяло. Отговорът е винаги един и същ, аз си го искам пред мене на листче. Толкова – та както се казва и в Библията 😉 – трябва да измрат и внуците на робите, за да се родят свободни хора! За съжаление.

By: Longanlon

Longanlon — Tue, 27 Oct 2009 06:59:51 +0000

не бях чувал за случката, но звучи точно като… чудомир :/

By: alsk

alsk — Tue, 27 Oct 2009 04:46:41 +0000

Longanlon, не знам дали си се заинтересувал от съдбата на Чудомир, аз съм чела част от дневника му, в който той описва една много интересна случка, ще се опитам да я предам доколкото си я спомням, понеже книгата не е в момента при мен: “Отидох до библиотеката, за да си взема нещо за четене, като помолих библиотекарката за нещо смешно, което да ме разведри, тогава тя ми подаде една от моите книги. Отговорих й: “Благодаря ви, но този автор вече не ме разсмива.” Може би и той е осъзнал колко далеч са от промяна нещата…

By: plankov

plankov — Fri, 11 Sep 2009 19:36:44 +0000

Аз при сблъсъците с бюрокрацията разчитам на лошия си поглед, теглото (пак съм 90), силния глас и липсата на чувство за срам пред чиновници – демек, оправям се.

Браво, Петре, аз пък като съм 60 кила, има няма, не разчитам на килата си… че имам лош поглед и брутално зъл глас, е факт. Обаче, аз винаги си ходя с наръч закони у чантата, и като се сблъскам с мойте готини бюрократи, им вадя закона.
Ся, случвало ми се е например, в едно данъчно, да ми казват, че указанието на Шефа им е по-висш нормативен акт от закона, и, че има указание, в което пише, че член еди кой си не трябва да се прилаг (такова указание, нямаше, но тва е друг въпрос)
И други тъпотии, ама требе да обясня на драгия ти читател, кво значи сблъсък с данъчен, дето според моя скромен житейско-професионален опит е най-големото бюрократско същоство, с К на интелигентност почти равен на нула.
А, дай боже тея дни да приключи едно приключение, че и по новините ще изтипосам две лелки, и то до прокурор:)

By: Ида

Ида — Tue, 22 Apr 2008 11:58:23 +0000

Скоро бях в Япония в командировка и попитах тамошните “туземци” за законовите и под законовите им нормативни документи, които регламентират енергетиката като цяло. Отговориха ми, че в Япония имат един закон за енергетиката и една наредба и тези два документа обхващати цялата енергетика от уранодобива до погребване на радиоактивните отпадъци, генерирани от енергетиката. За сведение в България има един закон и 19 наредби, които са във вечен спор помежду си. Чух че се пишели още наредби и скоро ще излязат за употреба на енергетиката. Е, как да няма бюрокрация, да не говорим, че в тези така “важни за икономиката ни звена” бълват безумно много документи, за които след 5 дена знаят, че съществуват и които никой не чете. Ресорните министерства изискват месечни, тримесечни, шестмесечни и годишни отчети. Познайте какво пише в тях – едно и също, но няма жив човек в което и да е министерство, който да седне и да ги чете.
На практика става така, че тези бюрократи преливат от пусто в празно и това в действителност им оползотворява работното време. Да не говорим, че тези администрации са пълни с нечии жени, любовници, сестри и дъщери – това което пишеш Лонги е точно така. Те идват днес да покажат новите си обувки и полички, дали са им нещичко да вършат, което те оплескват за отрицателно време, но няма порицания, наказания и уволнения.
Лонги, аз не вярвам, че ще се оправим. Иска ми се да намеря една молекула оптимизъм, но не……

By: longanlon

longanlon — Mon, 21 Apr 2008 06:10:24 +0000

Ето сега разбрахте ли защо не пиша по политически теми?

Накого по дяволите му пука за политиката?!?

By: SSH_ON

SSH_ON — Sat, 19 Apr 2008 16:07:35 +0000

Няма как гражданите да са селски тарикати, пък управляващите – европейски депутати. Да си селски тарикат и извън закона е МОДЕРНО! И понеже всеки по отделно е пич, затова заедно всички рупаме доматите – с колците. Африканска държава на европейска територия.

Положението е толкова трагично, че чак комично вече. И няма да се оправим никога. Ако бяхме в състояние да го направим, нямаше да позволим да се стигне до това дередже in the first place 😉

By: Асен Качаров

Асен Качаров — Sat, 19 Apr 2008 12:06:17 +0000

Аз, за разлика от теб Long, пък последните 1-2 месеца се сблъсквам с такива малоумни бюрократични спънки, че чак онзи ден в една банка се смях на глас. Манталитета все някога ще се промени според мен, но надали ние ще сме живи да го видим, надали и децата ни ще са живи да го видят де. Просто в България мнозинството са пълни и несломяеми Бай-Ганьовци, неспособни да направят каквото и да е без то да е в ущърб на другарчето. За съжаление според мен това е манталитета ни.

P.S. Представи си на всичкото отгоре, че този министър, който визираш е и много уважаван лектор в моя университет и ако си мислиш, че нещата, които са изписани по вестници и казани по телевизии са смешни, трябва да присъстваш на някоя негова лекция

P.P.S. Не знам дали си попадал тук, но мисля че Иван Попов прави такива анализи, че може да паднаш

http://underpear.gyuvetch.bg/a.....htm#absurd

И само виж коя година са писани нещата…

By: valia_bg

valia_bg — Sat, 19 Apr 2008 11:50:27 +0000

Доколкото си спомням учителите излязоха на стачка…навсякъде и по много. и?

“Нашият народ не смее да поиска да го уважават, затова не го и уважават.”-нашият! е една прекрасна колективна дума, където всеки разчита на колективната отговорност(или без-отговорност), но не и на собствената си такава…ТИ би ли излязъл на барикадите?
и не ми отговаряй на мен, а на себе си.

By: Георги Д.

Георги Д. — Fri, 18 Apr 2008 21:15:11 +0000

Ами във Франция се знае кой е господарят – народа, защото не се колебае да излезе на барикадите, или в по-новите времена – на стачка, когато почувства че управляващите са започнали да си вирят носа и да си мислят, че те са господарите. В България също се знае кой е господарят – управляващите, защото народът се страхува да излезе на барикадите, или поне на обща стачка. Нашият народ не смее да поиска да го уважават, затова не го и уважават.

By: Божо

Божо — Fri, 18 Apr 2008 15:31:32 +0000

>”но това, което наистина ме поразява е влиянието, значението и силата, което има държавата – с нейните институции и чиновници – върху развитието на бизнеса и върху обикновения човек в България. И тогава и сега.”

Какво чудно има. Властта и парите са си там, където бяха преди 10.IX. В същите хора или в наследниците им.

Това, което става в момента, по-скоро на някаква форма на НЕП ми прилича, а не на нормална пазарна икономика.

By: Rosica

Rosica — Fri, 18 Apr 2008 12:35:50 +0000

Ami Valja az za sebe si sam reshila che ne moga da promenja obshtestvoto no moga da se opitam da vazpitam pone decata si. Ta taka moite deca zasega ne hvarljat nishto po zemjata i sabirat vsichko v jobcheta i t.n. Iska ni se neshtata da se promenjat no moze bi e nuzno vreme i usilija ot vseki. Imashe edna prikazka za anlijskite gradini ili treva beshe – deto pitali kak stavat tolkova krasivi i otgovora bil ami kosish, polivash… i taka 100 godini.

By: валя

валя — Fri, 18 Apr 2008 10:25:12 +0000

“Чудя се дали тоя “национален манталитет” е неизкореним и вечно ще си караме като по Чудомирово време или може да се промени?”
ясно и простичко – Не, няма да се промени.Може да се видоизменя, но няма да се промени.
И всички си го знаем,нали?

By: longanlon

longanlon — Fri, 18 Apr 2008 09:40:34 +0000

Бу, наистина нищо не ми се е случило, последните дни рядко излизам от офиса даже, по цял ден пиша. Аз при сблъсъците с бюрокрацията разчитам на лошия си поглед, теглото (пак съм 90), силния глас и липсата на чувство за срам пред чиновници – демек, оправям се.

Просто по едно време на човек му писва от дебелоочие и наглост, пък ако ще и по телевизора.

By: Комитата

Комитата — Fri, 18 Apr 2008 09:30:18 +0000

Много як текст. Можеше да цитираш некои диалози от Чудомир, страхотни са!

By: Бу

Бу — Fri, 18 Apr 2008 09:13:11 +0000

Добре, Лонганлон, кажи си – какво ти се случи, какъв сблъсък с бюрокрацията имаше, че написа това? 😀
Не ми казвай, че няма нищо, не може да няма.

By: longanlon

longanlon — Fri, 18 Apr 2008 09:02:06 +0000

Rosica, аз съм си щастлив човек. И нещата около мене наистина се развиват в положителна посока – тия корупции по високите етажи на властта не ме засягат пряко, а и не съм бизнесмен, за да страдам от чиновници. Както казах, икономиката засега върви.

Но това не ми пречи да мога да си представя на къде ще завие развитието на държавата ни, ако сегашната ситуация продължи – и тая представа не ми харесва, защото икономическото развитие в дългосрочен план може да бъде базирано само и единствено на честна конкуренция, малка намеса на държавата и силно малко и средно предприемачество – все неща, които и в момента куцат.

Спас, мерси за историческата справка 🙂

By: koronal

koronal — Fri, 18 Apr 2008 08:59:47 +0000

твърде съвременно, твърде.

By: Спас Колев

Спас Колев — Fri, 18 Apr 2008 08:35:18 +0000

Всъщност случката с прозорците не е точно през Ренесанса и има по-политически характер. Искам да кажа, че не тя е причината за явлението, другаде трябва да търсиш. :)

By: Rosica

Rosica — Fri, 18 Apr 2008 08:23:15 +0000

Interesno koj ili kakvo te predizvika da napishesh tova. bjah ostanala s vpechatlenie che si edin mnogo shtastliv chovek i che neshtata okolo teb se razvivat samo v dobra posoka. Inache problema kakto i da zvuchi e navsjakade. vzemi deputatite ministrite, nali i te sa chinovnici, koito ne si varshat rabotata. Ot tam pochvat neshtata i vsichko nadolu kopira. Nali v tija sluzbici sa vse nashi hora, kak da izgonish njakogo kato ti e roda ili prijatel. Az si imam teorija che chast ot problemite ni se dalzat tochno na taja silna vrazka mezdu chlenovete v semejstvata, kojato v Balgarija e nad vsichko ( zashto li se seshtam za dumata mafija). A i sashto taka mnogo sme malko, vse njakade shte sreshtnesh rodnina ili poznat, kojto da “opravi” problema.