Като чета (признавам, малко по диагонал) коментарите, май двата проблема на скептиците събрани тук са:
1. В медиите не се показва реален дебат.
2. Как можем да “предскажем” климата след 50г, ако не можем да кажем какво ще е времето след 4 дни.

Ето и мойте “2 стотинки” по горните теми:
1. Има два прости варианта: а) Вкарва се истерия ала H1N1, за да могат разни компании да се нагушат с пари. б) Има силен научен консенсус за ефекта от парниковите газове, и медиите го следват. Дали а и/или б е вярно е по-скоро дебат засягащ лобизма в медиите, свободата на словото, медиите като машина за промиване на мозъци, …. Това е важен дебат, но е напълно откъснат от разговора тук: има ли/няма ли/можем ли въобще да кажем нещо със сигурност по въпроса с ГЗ. И да се привежда истерията в медиите като контра-аргумент (явно или неявно, скрито зад много красиви думи) за ГЗ е неадекватно, анти-научно, и манипулативно.

2. Този въпрос е прекрасен (казвам го като физик :). Напълно разбирам недоумението на много хора тук. Няма да дълбая в недостатъците на конкретните климатични модели използвани в последния доклад на IPCC-то, защото те са много (именно защото станаха явни няколко по-сериозни непълноти, сега се изготвя нов доклад със сериозно по-пълни модели). По-скоро ще се опитам да обясня как така въобще е възможно да “предскажем” климата след 50 г с модели и компютри, които дори не могат да кажат какво ще е времето след 4 дни. Отговорът е кодиран в материала по природознание от 4-ти клас (мисля): в това каква е разликата между време и климат. Отоговор: За да получим климата, трябва да направим осредняване (по време и пространство) на времето. В случая на ГЗ, говорим за осредняване по период от време от години, и пространство, което се равнява на цялата планета.

Как това осредняване помага? Ще го онагледя с прост физичен (защото всеки друг вид пример, ще е неубедителен) пример. Вземете стаята, в която сте в момента. В нея има ~10^26 частици (основно азотни молекули). Системата (въздуха в стаята) е ***ЗВЕРСКИ*** хаотична. Ако се интересуваме какво става с всяка една частица, то ние сме обречени. И да съберем цялата компютърна памет на планетата, пак няма да можем да запишем в нея позициите и скоростите на всички частици в стаята дори и в един момент от време. Да не говорим за смятане на треакториите на тези частици! И все пак, ако не се интересуваме от поведението на газа на микро ниво, а се интересуваме от осредненото поведение на системата, то тогава проблемът се опростява *неимоверно*. И тук идва материалът по физика (този път от 8ми клас май): ако стята е близо до равновесие, и ние се интересуваме от осредненото поведение на въздуха в стаята, то тогава са ни нужни само 2 величини, за да опишем стаята: температура и обем. Пъхаме тези две величини в закона за идеалния газ (който е много добро приближение на реалната система) и получаваме налягането в стаята. И толкоз. Току що напълно описахме макро-състоянието на стята само с две числа (а не с ~10^26) !!!

Изводът от горния пример се надявам вече да ви е плеснал в лицето: Това, че търсим осреднено поведение на времето (а не конкретни неща като какво ще е времето в Полски Тръмбеш утре сутринта) опростява нещата неимоверно много. И най-важното: прави моделирането *възможно* на сегашните ни компютри.

Да, моделите все още не са това, което искаме те да бъдат. Това не значи, че резултатите от тях трябва да бъдат обявени за напълно погрешни. Нима не знаем какво става ако усилим светлината на слънцето (подзказка: температурата ще се качи; за повече такива примери вижте, сайта по-горе)?

Спорът не е *дали* ще се затполим от емисиите на СО2 и други парникови газове, а *с колко точно*. Проблемът е, че дори и най-оптимистичните прогнози, не ни вещаят нищо добро (вижте например книгата Six Degrees Could Change the World за синтезирана информация по въпроса, базирана изцяло на научни трудове. Прекрасното на книгата е, че авторът много внимателно подчертава спорните, в научните среди, моменти — моменти, които за съжаление не променят лошите ни изгледи за вбъдеще).

ето един сайт с книги на български учен относно глобалното в климата
http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.htm

Склонен съм да му вярвам, защото усещам, че е прав.

http://en.wikipedia.org/wiki/Chaos_theory
http://en.wikipedia.org/wiki/Butterfly_effect

http://en.wikipedia.org/wiki/I.....ic_Park%29

Това последното е на майтап (почти:).

Това, което ме успокоява обаче е, че поне белите мечки ще решат проблема с популяцията на бездомните кучета, с който, убеден съм, софийска община сведрата подкрепа на “еколозите” все още хуманно и най-вече безуспешно ще се бори и след 500 години.

Така че съм напълно склонен да вярвам, че трендове и мозъци далеч по-интелигентни, знаещи и можещи от нас… МОГАТ да видят тренда и да направят вярна прогноза.

longanlon, ако можеше да даваш меродавно мнение по всеки въпрос (а ти даваш такова все по спорни въпроси), щеше да си президент поне на Финландия. Ако не си… сигурно има причина 😉

Това с най-добри чувства, разбира се.

Дори и да няма абсолютно сигурно доказателство, това не значи, че нещо не съществува. Действията, които се предприемат за борба с глобалното затопляне, са си принципно полезни, защото намаляват зависимостта от изчерпваеми източници на енергия и намаляват замърсяването.
Даже би било доста полезно, ако се окаже, че има глобално затопляне причинено от хората. Някой ден може да приложим опита и да стоплим Марс, така че да стане приятен за живеене;).

Обаче всяка крайна позиция е вредна. Ясно, че няма след 20 години да сме до колене във вода. Покрай целия страх, който медиите всяват, хората почват да си мислят, че всичко научно и индустриално е вредно и почват да изпитват страх от тефлонови тигани, генно променени храни и излъчване от gsm-и и атомни електроцентрали. Между другото вредата от Чернобил също е сериозно преувеличена, а атомните електроцентрали са един от най-чистите и евтини източници на енергия. Също необуздано желание за намаляване на емисиите СО2, води до разни не дотам екологични решения, като строеж на язовири.