Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!

Така и философията не е наука, а е философия, и само 1/3 наука. А философа Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.

В някакъв смисъл сте напълно прав в твърдението си, че философията е фундаментът на науките, но това съвсем не означава, че самата философия е наука. Просто е: както изкуството е изкуство, а не философия, религия или наука, както религията е религия, а не наука, изкуство или философия, така и философията е философия, а не наука, изкуство, религия – по същия начин и науката е наука, а не философия, религия, изкуство. Всички те са специфични начини за изразяване на човешкия дух, или, както ги наричам, са духовни форми. А какви са различията между философия и наука по-специално е интересен въпрос, по който, изглежда, се налага да напиша нещо, понеже, явно, има потребност от даване на такива разяснения. А тук ще ви дам само един пример за това какво се случва с философията, която тя бъде обявена или провъзгласена за… наука.

Може би ви е известно, че единствената “философия”, която се самопровъзгласява за наука, понеже, представете си, била представила философските идеи в изцяло научна форма, е т.н. марксистка “философия”. И знаете ли какво произлиза от това? Произлизат ужасни последици:

1.)Щом вече се е родила “единствено научната” философия, то следователно, вече няма нужда от други философии, ерго, свободата на мисълта е вече забранена;

2.)Щом марксовата философия е решила “веднъж завинаги” всички ония въпроси, над които се е трудила философската мисъл векове наред, то вече няма необходимост и да се мисли: всички отговори са дадени наготово в марксистките догми и постулати, те просто трябва да се научат наизуст, понеже са нещо като панацея;

3.)Оня, които си позволява да мисли по своему, мигом става “антимарксист”, сиреч, “ненаучен философ”, “реакционер”, “безкрайно вреден” и прочие; такива трябва да бъдат ликвидирани или натикани в концлагери, за да не нарушават спокойствието на немисленето, което се възцарява в момента, в който философията става науна.

И така нататък, мога още изводи да направя от приемането, че философията е наука, не е нищо друго освен наука. Ясно е, че в науката съществува единствена и споделяна от всички учени “научна истина”, която обаче едва ли може да задоволи всички, понеже изпуска тъкмо най-важните, чисто човешките и духовни аспекти на нещата. Пример: науката за живота носи името “биология”. Под живот в биологията се разбира, да речем, “процес на обмяна на вещества между човека и природата”. Ония, които смятат, че философията е наука, би трябвало да се задоволят с тази дефиниция на живота, т.е. с това мигом бива убит философският въпрос за СМИСЪЛА на живота, за неговата ценност, изчезва тъкмо човешкото, истински значимото в него. А иначе, когато философията е философия, а не наука, в нея настъпва удивително многообразие от философски идеи, скуката бива прогонена безвъзвратно, философията тогава става обител на такова богатство на мисли и идеи, което никога не може да бъде надценено по отношение на значимостта си за търсещия човек.

В моята дисертация, посветена тъкмо на различията между духовните форми (Тя се нарича “Учението за човека и формите на духа”) съм изследвал още преди 25 години тия въпроси и съм прояснил основните им различия. Ще ви кажа тук главното:

Същестуват три чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателното, ценностното и практическото. При познавателното, опиращо се на активността на ума, разсъдака, интелекта, човек се опитва да постигне обектът такъв, какъвто е той сам по себе си, “обективно”, без отношение към човека и човешките нужди. Ценностното (представено от чувствата) ни дава разбиране за това какъв е този предмет не сам по себе си, а ЗА човека, т.е. субективно, при него се постига смисъла, човешката значимост, ценността на нещата. При практическото става синтез на добитото чрез дейността на ума и чувствата, синтез на знание и ценност, и на тази основа човек формира представи за това какво трябва да бъде, т.е. как да се променят нещата, за да станат по-близки на човека. Науката е израз на чистото познавателно отношение – и на нищо повече от това. Докато философията, изкуството и религията се опират и изхождат и от познавателното, и от ценностното, и от практическото човешко отношение, като мужду тях също има значими различия, които обаче в случая не са предмет на разговора.

И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия. Благодарение на тях философските идеи са нещо многосмислено, те не могат да се сравнят със знанията, които ни дават науките. Философията борави с идеи, а не със знания. Философията като философия чрез своето многообразие от идеи е в състояние мощно да влияе на науката, също така на изкуството и на религията. За жалост в последните няколко века науката стана доминанта на съвременното съзнание, което доведе до невиждан разцвет на науката, техниката и технологията, ала този процес си има и обратна страна: модерният човек (в масовия случай) обърна гръб на духовното, на чисто човешките измерения на съществуващото, поради което сякаш беше загубен смисъла, ценностните ориентири. Ето, да речем, нашият домакин Петър Стойков е типичен представител на поколението, за което науката е панацея, поколението, което гледа на света единствено през някакви “научни очила”, да не кажа “конски капаци”. Поради което Петър се чувства длъжен постоянно да се бори с “глупости” като философските идеи, религиозните ценности и прочие, които не се вместват и няма как да се вместят в едноизмерната парадигма на науката.

Спирам дотук, разговорът ми е интересен, ако има други въпроси и коментари, смятам, че има смисъл да го продължим.