Един колега, изначално от Бургас, сподели че Бургас бил основан от бури, и от гъзлии (от там иде “Бургаз”, с-то било за благозвучие).

Само че с времето бурите се измели от там, и затова останали само гъзлиите. Та затуй така зле е сега там!

Икономиката й като общ обем е в десетката, ако не се лъжа, а не на глава. То и 10 600 е чудесно за Африка, но е било и по-добре, това е ясно.

Разбира се и това “по-добре” трябва да се преценява през живота на хората, а не макроикономически, защото не става дума за обикновено и естествено разслоение, а за законови ограничения на стопански дейности на расистки признак.

Все пак имаш “пойнт” това е безспорно и го има в много книжки – милиони черни от “свободните” африкански държави са емигрирали в ЮАР да “робуват”. Винаги съм бил на мнение, че основният критерий за оценка трябва да е “гласуването с краката” – толкоз за лошите САЩ и добрата Куба:)

Източник: сайта на ЦРУ, който е много полезен за такива справки.

Така възникват Трансваал и Оранжевата страна.

Та в тази книга са описани религиозните вярвания и традициите на бурите, които са именно фундаменталистки (не го казвам с оценъчен елемент – добро или лошо). Прочее бурите са крайни, радикални протестанти, т.е. те не напускат Холандия защото са против Реформацията, а защото са убедени, че тя не е доведена докрай. Сред тях има и много френски хугеноти със същите убеждения. Тази общност има забележителни постижения в стопанството и развитието на земята, в която живеят. Отношенията им с черното население са противоречиви – има периоди на мирно съжителство и периоди на геноцид. Има и “обратен” геноцид, когато се сблъскват със зулусите и тези последните изколват бурите в своите земи и успешно ги прогонват.

За мен бурите предизвикват и много симпатии, и много отвращение в различни периоди и прояви – като всяка общност с трудна история…

Във всеки случай последиците от британската окупация са били доста пресилени навремето. Твърде скоро след победата на англичаните, бурите вече имат водеща политическа роля в ЮАС и по-късно ЮАР, та чак до времето на Питер Бота, когото помним като основен враг на прогресивното човечество…

За апартейда може да се говори много, а и той не е стабилна политическа система – изменя се постоянно за период от 50 години. В крайна сметка всеки човек има критерии за оценка на политическите режими и по моите критерии апартейдът е гнусно явление, па макар и (за разлика от социализЪма например) да има известен стопански резултат. Тя и в момента икономиката на ЮАР е 5-6 място в света и БВП на глава им е огромен и к’во от туй?

Факт е, че управлението на ЮАР, е един от много малкото случаи в историята на целия континент, в който държавата се развива, няма граждански войни, цивилизована е, стабилна що-годе законова. Нещо, с което не мога да се сетя нито една друга африканска държава да може да се похвали.

Факт е също, че “демократизацията” не се проведе по най-добрия начин и се залегна на сляп популизъм, който изяде главите на много хора – да дадат права на чернокожите, те решиха да отнемат “богатството” на белите. Е, направиха, го, но сега много от тия, които се бореха за свобода, се борят да имат хляб за утре, щото си счупиха икономиката.

От друга страна обаче в Африка те са живели твърде разпокъсано, за да упражняват религията си групово (живели са в огромни ферми и най-близкият им съсед е бил на десетки километри). В Трансваал е имало само два града, и двата малки. Роби бурите не са имали. Така, че да се определят като фанатици е некоректно.

Колкото до апартейда… ще кажа, че преди 1980 г. Южноафриканската република бе най-добре развиващата се държава в Африка, с процъфтяваща икономика и голям износ. Сега… се оказа, че може би не е било толкова умна идея да отнемат земята от собствениците й, да я надробят на парчета по 5 декара и да я подарят на безимотните.

Иначе – мерси за комплимана 🙂

Всъщност и командо, и партизанска съпротива, и концлагери си е имало още преди англо-бурските войни. Но думите, с които ги знаем днес, наистина може от тогава да са.

Инак хубаво си го написал, със симпатия към бурите, които и аз харесвам.