Comments on: Слепите

By: plankov

plankov — Sun, 18 Dec 2011 18:08:39 +0000

Абе зависи пак да ти кажа – аз нали съм един прост счетоводител, обикновено като се събираме с колеги – говорим за счетоводство, но от другата гледна точка – професионален хумор един вид, шеги, които дори да ги разкажа тук, няма да ги разберете.
То не случайно – счетоводството, примерно си е диагноза… адвокатите са абсолютно същите – седят седят и като изплющят некой казус и така….
ОТ друга страна пък – някои хора не обичат да разказват лични истории на колеги…. та … хора всякакви, и дали всеки път говорят за работа, или има и случаи в които говорят и за други неща, но ти пък нямаш достъп до тея сбирки …. е друга въпрос…

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 23 Jun 2010 09:41:07 +0000

Това, че единствено работата ти е смисълът на живота ти не те прави по-малко скучен и ограничен.

Иначе ако работиш това, което харесваш – чудесно.

By: sickdreamer

sickdreamer — Wed, 23 Jun 2010 09:38:33 +0000

Мисля, че има едно важно разграничение в професиите… Между съвременните професии и, да кажем, архетипните професии. Мисля, че е напълно възможно и дори не толкова рядко срещано хората да принадлежим с душата си към дадена професия и тя да е един вид смисъла на живота ни, но това са професиите, които отговарят НЕ на икономико-политико-обществено-образователния свят на началото на 21ви век, а на изконните същности на човешкото съществуване.

Съвременната професия, например, икономист, е изкуствено създадена професия. Както и мениджър на каквото и да е ниво. Както и – и особено – експерт-счетоводител. Те са сравително съвременни професии, породили се след дадено усложняване и формиране на човешкия свят. Има обаче професии, които са залегнали в човешката същност от началото на цивилизацията: предводителя, оратора, лечителя, мъдрецът-учител, воинът, шаманът (духовният предводител), грижещият се, поетът и прочее. Мисля, че повечето хора, които са целунати от ангел, т.е. имат някакви дарби, спадат към някоя от тези професии. Ако успееш да реализираш архетипното си призвание да си оратор в професията на адвокат – прекрасно, работата може да е смисилът на живота ти, защото ти реализираш една голяма част от себе си, от вниманието си. Така си устроен и просто успяваш да го използваш в работата си.

И така натататък.

Така мисля аз 🙂

By: Хората и техните хобита

Хората и техните хобита — Tue, 01 Jun 2010 04:19:12 +0000

[…] сетите. Част от хората всъщност нямат никакви хобита и мислят и говорят само за работа, но може да се каже, че за тях работата е хоби (макар че […]

By: Мария Димчевска

Мария Димчевска — Fri, 04 Dec 2009 21:34:56 +0000

“Не е едно и също да станеш шеф на отдел Х, и да се развиеш в областта, която за теб е смисълът на твоето съществуване (ако изобщо ме разбирате какво говоря).”На това Велико откровение,което направи коментиращ по темата”великобългарският мистицизъм”,аз от позицията на собствения си опит и години отговорих:”Нито една професия не заслужава да я направиш смисъл на живота си.Има далеч по-важни и значими неща,достойни за този пост.(в смисъл на служба).”С тези два цитата напълно подкрепям,тези,които смятат,че е много досадно да говориш и да мислиш само за работата си.Това е казано по принцип,защото разбира се,че има и такива моменти,в които събеседниците се интересуват съвсем конкретно именно от твоята работа и подробности около нея.Тогава няма проблем.
Не съм сигурна,че човек с много хобита непременно ще бъде и добър събеседник.А и в никакъв случай не се покрива с понятието”човек с богата обща култура”.Първите задължително ще те забият в разговори за техните хобита,от които аз може нищо да не разбирам и просто ще стана свидетел на един монолог.Лично аз предпочитам да общувам и беседвам с втория тип хора,защото не само аз ще науча от тях някои нови за мен неща,а и защото те също ще ме изслушват и също ще купят нещо от мен.Просто това е тяхната същност-широко отворени очи и уши,попиване на всичко прочетено и чуто.Така се придобива богатата обща култура.И това няма нищо общо с пряката ти работа.
С уважение към всички:Мария

By: nagiko

nagiko — Wed, 18 Feb 2009 16:00:16 +0000

аз пък мисля,че това си е своеобразна психотерапия. понеже не мога да бъда на педал през цялото време и да трупам в себе си гнева, да не кажа и безсилието си.намирам си дружки в подобна ситуация и изкарваме духа от бутилката.даже ми е забавно как всеки си жужи за неговите си сърбежи.и май съм/сме на чисто:)
трябва да има и такива като нас,за да ви е забавно на вас

By: Лъчезар Томов

Лъчезар Томов — Wed, 18 Feb 2009 15:16:55 +0000

Това е един вид бягство от действителността – бягство, каквото могат да бъдат и книгите, които обаче имат предимството да обогатяват културата на човека.

By: Pocu

Pocu — Tue, 18 Mar 2008 08:03:51 +0000

Е, не мога да знам кои са хората, за които говориш, защото не ги познавам. Всъщност, не познавам и теб, говорих от позицията на своя опит 🙂

Има случаи, в които човек неволно създава нетипична за себе си атмосфера и ако това се случи при запознанство, следва това поведение и по-нататък. Аз, например, на сегашната си работа се държа крайно нетипично за себе си и ако ме види някой от дългогодишните ми познати или просто бивш колега, просто няма да ме познае 🙂

Обаче има и по-лоши варианти – мои познати, за които единствената тема е работата, според мен просто не могат да се справят с нещо в личния живот. Затова бягат от него на работа и там получават нужното удовлетворение. Може би наистина са слепи, защото не намерат решение за своя проблем, знам ли? :-/

By: longanlon

longanlon — Mon, 17 Mar 2008 08:39:47 +0000

Принципно има голяма доза истина в думите ти – различните хора имат различни методи да се държат на разстояние.

Тия, за които специално говоря обаче ги познавам достатъчно добре, за да знам какво приказвам 🙂 Пък и не говоря само от личен опит, а и от наблюдения и споделени мнения на други хора.

By: Pocu

Pocu — Mon, 17 Mar 2008 08:17:09 +0000

Ами, може би това е единственото, за което искат да говорят с теб? Имам една приятелка, тя имаше навика да говори само за работата си, когато се видим. Впоследствие се поотпусна и сега за работата споменава бегло. Оказа се, че има разностранни интереси и е много приятен събеседник 🙂
Няма лошо да оценяваш хората според собствените си представи за тях, просто не слагай етикета “по принцип”. Тези хора не са такива по принцип, те са такива за теб 🙂 И ако си създал около себе си атмосфера на “всезнайко, компетентен по всички въпроси и пълен въздухар”, няма какво да им се чудиш.
Много ми стана странно в твоя пост, като твърдиш, че хем са интелигентни, хем са тъпаци. Всеки живее живота си, както умее и както е добре за него. Мен повече ме плашат хората, които не умеят да живеят така, както е добре за тях, а се напъват да бъдат като другите. Накрая прецакват и себе си, и близките си.

By: bobby marinoff

bobby marinoff — Thu, 13 Mar 2008 21:41:04 +0000

Аз не мисля, че хората които говорят само за работата си са по-слепи от всички останали. Това е до тип човек и хората с много хобита със сигурност не превъзхождат с нищо тези, които имат само работата си. Просто когато ти си към вторите ти се струва, че си по-готин защото не разбираш другите.

+ убеден съм, че ако в този пост говореше нещо за работата си щеше да е много по полезен и смислен отколкото е сега, както и дискусията.

By: longanlon

longanlon — Thu, 13 Mar 2008 14:11:57 +0000

Силно съм склонен да се съглася! За да обичаш работата си толкова силно, че чак да говориш за нея със страст през всяка минута от свободното си време, нещо трябва да не си в ред.

Разбира се, подобни амбицирани и отдадени личности понякога карат света да се развива, но това не значи, че са интересни събеседници.

By: laks

laks — Thu, 13 Mar 2008 14:04:32 +0000

до Lyd
е такива страстно говореши за работата си пък са най-противните от всички:)

By: jani

jani — Tue, 11 Mar 2008 23:55:44 +0000

…the blue pill or the red pill…
това е за мен изречението, въпроса ако искате, който единствен поставя граници на съществуването на човеците. и за двете има бъдеще, въпрос на личен избор. който не може да направи избора е слаб, следователно може спокойно да си умира, без да ми прави впечатление. от там нататък хората са приятели и врагове, други няма. longanlon, когато срещна човек, който спред мен си залужава отправям едно пожелание, което не е много много за публичното пространство, но в момента не ми се рови за имейл и т.н.. дано един ден когато дойде онази финална битка сме от една страна, а не един срещу друг.luck!

By: DARK_POwER

DARK_POwER — Tue, 11 Mar 2008 21:43:15 +0000

Longanlon, темата е добра коментарите ….плява и безсмислен брътвеж. Те “слепците” са повече от нас, под слепци аз включвам и всички онези които не могат да подхванат теми различни от работа,футБАЛЪК,чалгииката и секса. Умопомрачително е да плямпаш само за ТЕЗИ четири неща цял живот а повярваи ми над 80 процента от хората САМО за това говорят. Скука и предъвкване на едно нещо 1000 пъти пример:
1.Номер 1 в работата (о Боже колко съм добър ж нея ,колко съм незаменим)
2.Едикой си отбор е номер 1 или едикой си играч бляяк
3.Чалгата няма да я коментирам ….какво си говорят за нея
4.За товакой коя/кого опънал или искал да опъне или как ЩЯЛ да опъне …..гади ми се само като се сетя то не са комплекси то не е чудо.
Като заключение мисля да поздравя всички с една песен на Ахат :
Някъде под небето
на грешната Земя
живеел народ обречен
на живот без светлина.
Слепи им били очите,
вечна била нощта,
черни били ръцете
на сляпата съдба.
Дълго така живяли
в мрак и тъмнина,
свои богове създали –
идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
в техния тъмен свят –
родил се човекът-чудо,
прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист
в обречените души,
те черни пръсти сплели
в своите коси,
очите му отнели
и до края на своя живот
осъден бил да страда
от слепия народ.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина
Всички които плюете по Longanlon …..
…погледнете се първо в огледалото…
……ако имате ОЧИ

By: zprp

zprp — Tue, 11 Mar 2008 15:15:01 +0000

“Органични портали”, така да се каже

By: longanlon

longanlon — Tue, 11 Mar 2008 15:09:59 +0000

tL_, всъщност Айнщайн е бил много весел и купонджия 🙂

By: vitaminko

vitaminko — Tue, 11 Mar 2008 15:03:26 +0000

Лонги, братче а помниш ли как се напих на президентските избори през 1996 година, когато избраха Петър Стоянов. Е как ще помниш, да не би случайно да си бил с мен на една маса. То аз не помня, та ти ли. Е нищо сега вече знаеш. Туй шарата много коварно нещо. Влиза гладко излиза на изригвания.

П.С. И не не съм се напил от радост или мъка заради П.С. Както казах пих шара с още двама съученеци. За какво сме си говорили не помня.

By: tL_

tL_ — Tue, 11 Mar 2008 14:53:40 +0000

аз такива хора не познавам, де да знам защо. обаче не съм съгласен, че това са ‘слепи’, ‘ограничени’ или ‘някви там’ хора. също така не съм съгласен, че т. нар. ‘широкоскроени’ хора ТРЯБВА да се интересуват от много неща едновременно. последното е типичен пример за явлението Български Специалист, което мен, като поклонник на ефективността и качествено свършената работа, ме отвращава. Ако се интересуваш от 1000 неща, няма да станеш професионалист в нито едно от тях. Било то и хоби.

а, като казах хоби – какво ще кажеш за хората, които не спират да дрънкат за хобитата си, или за тези, които не спират да се разбиват всяка вечер и разказват истории САМО за това? все тая дали говориш за финанси или скачане с чадър – ако това е всичко, което можеш да кажеш на маса, все си скучен. и това на практика е престъплението, което Лонг заклеймява – скучните хора. 🙂 бас държа, че и Айнщайн е бил безумно скучен за мнозина, които грам понятие си нямат от физика. ама смее ли някой да го заклейми?

а пък тези, които скачат от тема на тема – и си мислят, че това ги прави много отворени към света – могат да бъдат сигурни, че ще бъдат заклеймени като хора с липса на концентрация, целенасоченост и последователност, и на тях не може да се разчита за сериозни работи. 🙂

By: Albinos

Albinos — Tue, 11 Mar 2008 13:52:13 +0000

Аз такива хора не познавам, пък и да се запозная, като видя, че отплесват все на една посока ще се постарая да ги избягвам. Обичам да разговарям с широко скроени хора, такива с които да може да се разговаря по различни и разнообразни теми.