http://www.youtube.com/watch?v=LKq3WCHyBzM

Евровизия не е за изпускане. хахаха

;D

А, да – Миро е работил като сервитьор…

Обаче някакси не върви да се спре – ще изглежда като някакъв провал или отстъпление от позиции (не че има кой знае какви завоювани, де). Затова се оставя да си върви по инерция. Все пак си е занимавка за драгия зрител, а и вади мангизи. И е оставено да се кротне в най-безпроблемната ниша: възпитано забавление за кротки бюргери с не особено високи претенции. Тук-таме с малко привкус на антиконформизъм, но достатъчно дисциплинирано, за да не стават скандали. Общо взето, приятничко. И лъскавичко, разбира се.

Нещото има обаче една друга страна, с която (май) е уникален казус в световната практика на подобни конкурси – и която страна според мен заслужава вниманието на социолозите (не на културолозите или маркетолозите, а именно на социолозите).

“Евровизия” е един контролиран отдушник за национални чувства, бална зала за паркетен шовинизъм, сапунена версия на междунационални пехливански борби, един по евгениминчевски елегантен боксов мач между “наш’то момче/момиче” и “другите”. Клапан за изливане, веднъж годишно, на патриотични чувства от страна на кроткия бюргер (който иначе е дресиран да смята, че подобни изблици са ако не невъзпитани, то поне политически некоректни).

А ако действително процентите на гласуването могат да бъдат обективен индикатор за нещо, то това е: 1) наличието и активността на “разменени” имигрантски общности между страните-участнички; и 2) взаимните симпатии, антипатии или равнодушие между отделните нации. Качествата на отделния изпълнител и песен имат някакво влияние за резултатите, разбира се – но си мисля, че то не е определящо, а е по-скоро смущаващ фактор, който един опитен социолог може лесно да отсее. И да си извади доста интересни заключения за моментната картина на психологическия климат в “общия европейски дом” и неговата близка периферия.

Точно в това е и безкрайно любопитният парадокс на “Евровизия”: тя не дава естетическа оценка на песни и изпълнители, “замърсена” в известна степен от демографски дадености и (между)национални нагласи, а обратното – дава оценка основно на последните, “замърсена” (при това не много) от естетическите предпочитания на аудиторията.

В резултат на този специфичен дуализъм човек някак подсъзнателно усеща, че Евровизия е “ни риба, ни рак”. И че старите – макар и също толкова паркетни – поп фестивали като нашия “Златен Орфей”, брашовския “Златен елен” и този в Сопот, Полша (да не говорим за класики като Сан Ремо), бяха много повече песенно-музикални, отколкото странната конструкция, наречена Песенен конкурс “Евровизия”.

Не, “Евровизия” всъщност не е нито толкова безсмислена, нито толкова скучна. Тя е такава единствено ако човек гледа на нея само като на песенен фестивал… 😉

Каквото и да е положението, винаги има възможност за нещо по-добро. Надеждата крепи човека. Участието на Източна Европа постепенно променя Евровизия.

Ако сравните Евровизия с Европейското по футбол, колко разлики ще намерите? И там едни големи пари движат всичко. Повечето участници са разни “селяндури” с добри умения да ритат топка. Голяма работа.

Смислълът на Евровизия е горе-долу същия, като Европейското. Среща на единомишленици под ръководството на определени финансови кръгове. Не искаш – не гледай.

Победителят Ръйбак е пример за малка, но добра промяна. Той има истинско класическо музикално образование и наистина умее да композира. Песните му са добри и пее от сърце. В малката Норвегия това е много високо ниво.

Руслана беше гола вода, но Тина Карол е Но1 в страната си, добра певица и нейната песен на Евровизия изобщо не е най-добрата и песен в Украйна.

Дима Билан е по-скоро цялостно недоразумение, а Илюжън – масово оглупяване в стил “Царят е гол”.

“Вода” беше изпята зле и двата пъти. Просто песента си е добра, и им простиха. Рисковете на живото предаване.

Изпълнението на Мариана Попова в Атина е единстеното нейно изпълнение което харесвам. Цялото и друго “творчество” ми се струва бледо и излишно.

Миро е добър. Няма да спечели, но и няма да се изложи.

Харесва ми това което прочетох в един форум:

“Погледнете участието на България. Откакто участва, всяка година представя нещо съвсем различно.”

В този смисъл даже чудовищния провал Илюжън има място.

Ако гледаме на Евровизия просто като на един фестивал, всичко си идва на мястото.

Нека всеки си гледа работата по-добре.

Иначе Миро Каризмата е абсолютен нещастник, който изключително много взе да ме дразни след някво гостуване по няква телевизия, в която се изцепи как тряяло вииш ли да взеем да плащаме за да съществува БНТ, и как вииш ли там работели едни изключително големи професионалисти, които вииш ли тряяло всички ние да оценим.

Да считаш собственото си мнение за правилно и да го отстояваш е нормално, допустимо, даже желателно… стига да е аргументирано. Просто вярно е, че всички артисти и разни такива хора на изкуството по правило са с леви убеждения, но не считам, че пък щото са били известни в една малка държава (която ако тряя сме точни всички се познават), та тряя точно заради това, че него повече го познават от мен – да взема и да му търпя изстъпленията….

а Евровизия е повече или по-малко чиста проба политическа глупост, и не случайно всички винаги са казвали, че …. това е барометърът в Европа за политическите настроения …

Как се казва една от песните за Евровизия? Мога да позная и без да съм ги слушал. Задължително една от тях се казва “Остани”, а в нея се пее за пореден път, че ти си тръгваш… Ами тръгвай си, майка ти стара, писна ми да слушам как непрекъснато си тръгваш.

Карбовски кърти както винаги, майна 🙂