Съжалявам, отклоних ви малко. Би ми било интересно какво мислите по този въпрос.

Какво да му мисля, че аз го знам. Завършила съм Московския държавен университет – отдавна беше това, сега не знам как е там. Приета бях на общо основание (27,3 кандидати за 1 място)след 5 (пет) конкурсни изпита. Следвала съм 10 семестъра, имам 71 (седемдесет и една) оценки в приложението към дипломата. При завършването си имах три излезли от печат научни публикации. Учехме по 8-10 аудиторни часа 6 дена в седмицата (това беше толкова отдавна, че в образованието съботата още не беше почивен ден). По 3/4 от предметите освен лекции имахме практически занятия и/или семинари. Пишехме между 6 и 12 контролни на семестър по всеки предмет. Поне по половината предмети всяка седмица пишехме есе или методичен разбор по зададена тема, различна за всеки студент (т. нар. 100 думи – ама точно 100, а нямахме компютри да ни броят думите, представете си го сега чисто технологично). Имахме постоянно достъп до повечето преподаватели. Имахме библиотеки, по-богати от пещерата на Али Баба (за жалост, не беше позволено да оставаш в библиотеката през нощта между 12 и 6 ч.) По около половината предмети програмата и учебното съдържание се пренаписваше всяко лято в съответствие с най-новите постижения на съответния дял от науката. Имала съм например в конспекта за изпит през януари въпрос по статия, излязла пред октомври. Присъствието на лекции не беше задължително, но в залата на седящите места с безусловно предимство се настаняваха студентите, за които се чете този курс, а “публиката”, както я наричаха, стоеше права или сядаха да слушат по стъпалата. На лекциите имахме квестори, които брояха студентите – не за да преследват отсъстващите, а за да подават на преподавателите и университетските власти сведение за интереса към даден предмет. Сменяли са ни преподавател, защото за 3 поредни лекции е имал под 30% посещение. Поне по 2/3 от предметите по време на изпит сме разполагали с всичката препоръчана литература, даже ако при дискусията с преподавателя ти потрябва справка и ти я направиш грамотно, се оценяваше много високо. Най-малко половината от преподавателите намираха повод и начин да ни кажат: “Колеги, човешката глава служи за мислене, а за помнене служат разни помощни средства – справочници, каталози и прочия.” Освен това работех, за да се издържам – като нощна сестра в болница, давах по десетина дужурства на месец. Но стига съм се хвалила…

Когато се върнах тук и се сблъсках с българската метода за преподаване във висше училище, преживях истински шок. И досега не мога да спра да се дивя и да се тормозя как е възможно това – буквално да пропиляват най-ценните години от живота на студентите. И всичките тези много години се стремя поне по своите предмети да доближа нещата колкото може повече до начина, по който аз съм обучавана в университета. Някой път успявам повече, друг път – по-малко, но не съм спряла да опитвам. И борбата със “системата” ми е коствала винаги значително повече усилия, отколкото постоянно да се поддържам на нивото на науката си.

При все това продължавам да смятам, че “задължителните” и “наказателните” похвати в университетското обучение са нелепи по отношение на студентите (виж, ако можеха да се въведат по отношение на преподавателите, това е съвсем друго нещо). Но студентите трябва да са мотивирани да се учат, да “вземат” образованието си, както казва TL_ – това е първата предпоставка за всичко останало.

@Razmisli Явно не съм успяла да обясня и за четенето – аз така или иначе съм принудена да чета от лекциите преди всяко упражнение, първо, за да мога да си проведа нормално лабораторното и от тук второ, за да си напиша протокола по-късно, защото ако 1) не е изпълнено, няма как да свърша и 2. Упражнение се прави веднъж (Защо въобще го казвам!?).А непредаден протокол до края на семестъра означава липса на заверка, т.е. не мога да се явя на изпит. Значи аз просто няма как да изклинча от задължението “четене”.

Всъщност ако ще си говорим за комунистически похвати за задържане на интерес към материала в студентите, държа да отбележа, че заверките са запазени не само при нас :), точковата система на оценяване пак не е само при нас, протоколи също не се пишат само при нас и условието за присъствие на лекции и упражнения пак не са само при нас. Не знам защо така, но много бързо сте го отписали българското образование. В крайна сметка никой не е длъжен да мотивира някого, който няма желание да учи. Всеки е дошъл в университета доброволно. От друга страна, струва ми се, никой работодател не е длъжен да задържи при себе си човек, който не му върши работа, ако това е нещото, което ви притеснява.

И все пак, ако американското образование е толкова велико, защо привличат специалисти от Източна Европа? Наистина си мисля, че част от хората, които коментират тук, говорят на принципа “дъщерята на един приятел на комшията учи у Америката и той каза…”. Може и да греша.

Става въпрос за периода около 1990-95. Който е имал желанието да научи нещо – научил е. Който пък няма желание и ходи само за тапията – ами от такива хора инженери не става, а дори са и опасни.

По отношение на новите динамични технолигии – ами няма начин да се преподава последия писък на технологията. А и не това е целта на висшето образование. Целта му е да изгради навици за самообучение. Университета просто трябва да осигурява среда за обучение и развитие (за желаещите). Лошото, е че наистина желаещите да учат са около 2-3 човека от цял курс. Останалите са там заради *тапията* 🙂

Така, че университетите ни не са лоши, 90% от учещите в тях нямат идея защо са там.

Стана малко дълго, сори 🙂

Не мисля, че изискването за присъствие в клас е третиране на студента като скатаващо се добиче (а нали казваш, че сега и в България се държи на това). Но просто при положение, че огромна част от оценката се съставлява от приноса, който студентът дава в дискусията или работата по групи, когато отсъства този принос е нулев и оценката е съответна.

ТЛ, хубаво не си съгласен, ама не знам какво да ти кажа 🙂

Защото материалът е свързан, и при това четене и дискусии на практика се учи през целия семестър. Не може да си “в час” с материала за днесв, ако не си разбрал вчерашния и не можеш да го ползваш. А при ученето само през сесиите се получава ефектът на “тоалетното казанче”/