Планков, аз не отричам съществуването на материята 🙂 А дали мислите и чувствата имат значение ако не са подплатени с действия, помисли за следното: представи си човек (може и себе си), който страда дни наред – от ревност, обида, все едно. Не предприема никакви действия във връзка с това. Дали мислите и чувствата му нямат никакво значение?

Но не това е темата, така че няма да разводнявам. Не съм тук за да адвокатствам на нематериалното, духовното, значението на мислите и пр. неща, от които ако човек наистина се интересува, ще се задълбочи да изследва първо, а след това ще задава въпроси, на които смята, че няма отговор 🙂

Планков, не се прави на ударен, “нематериален актив” е просто наименование на съвсем материално нещо.

Самият факт, че нещо “съществува” е обвързан със “същественото”, материалното. По дефиниция материята е проявлението на нещата, които ги има. Ако едно нещо няма материя, то не съществува…

Иване, истината е субективна, доколкото във философски смисъл самото съществуване на света е въпрос на възприятие, или нещо такова…). Но в един съвсем реален, практически смисъл, фактите и аргументите са абсолютно обективни (едно нещо се е случило или не е, един резултат е такъв или онакъв).

Именно затова всеки може да има мнение по даден въпрос, но най-често само едно мнение е вярното. Аз смятам, че това е моето мнение, докато някой не ми предостави факти или логични аргументи за противното.

Сега не знам кой се обижда. Очевидно се смяташ за Далай Лама по всички въпроси. Приеми, че някои хора имат различни виждания от твоите, както и различни светогледи. Да умееш да приемаш другите, въпреки тяхните различия е изкуство. Ако мислиш, че си достигнал до абсолютната истина само ще ти припомня, че истината е по скоро субективна, а общите принципи се свеждат до частните случаи, които нямат много общо с нашето мърморене. Мненията се менят в зависимост от позициите! Разногласията по скоро са параван, който скрива личните интереси. Но да не изпадам във философски обобщения…Какво разбирам аз и моят незначителен блог на който няма нужда да обръщаш толкова внимание. Междудругото!

Да дефинирам духовното не ми е възможно в момента 🙂 Може би трябва и аз като някой източен учител да казвам какво духовното не е, за да си изградим представа какво е 🙂

Неща отвъд материята има … например мислите ти :)Физиката и биологията могат да ти дадат отправна точка 🙂 Мисля, че за повечето съвременни хора изследването на духовното е нормално да започне с изследването на материалното, с научни изследвания. Би било хубаво да го правят не само материално и рационално ориентираните като теб, а и онези, които се смятат за духовни, понеже доста от тях, според мен, се характеризират с интелектуален мързел.

Изобщо, хубаво е човек да търси все повече начини за познание и да не се ограничава с тези, на които първоначално е повярвал, на които е предразположен да вярва. Ако има задълбочен стремеж да учи и разбира, де.

Може би духовното е свързано с опитите да разбираме по-добре света и себе си и да живеем в хармония със света и себе си, в основата на което, предполагам, стои стремежът към щастие 🙂

повечето хора го свързват с нещо отвъд материята – твърдят, че самите ни мисли са в състояние да познаят (само чрез мислене) един свят, който няма материално проявление, но си съществува някак. самият факт, че няма как да има доказателства за тоя свят, ме кара да отхвърлям идеята за него.

интересно ми е ти какъв смисъл влагаш в тая дума

колкото до познаването на нещата, които не намирам за ценни, не ти ли е хрумвало че съм ги опознал и именно затова съм ги отхвърлил? 🙂

Аз не чета блога ти редовно, но от това, което съм забелязала, ми се струва, че го четат и хора, които не са съгласни с теб и използват възможността да поспорят. Блогът ти предразполага към това, тъй като обикновено заемаш ясна и категорична позиция по спорна тема, а с това лесно хората лесно се съгласяват или спорят 🙂

Както неведнъж съм казвала за тебе: имаш доста повече потенциал, отколкото проявяваш (съдейки по блога ти, не друго). Бих препоръчала да се запознаеш и с нещата, които отричаш и не намираш за ценни. Не с надеждата да ги полюбиш, ами за да станеш някак по-нюансиран 🙂

а колко и какви книжки си изчел и колко си разбрал от тях е повече от ясно от коментарите и блога ти 🙂