Ако искаш да инвестираш обърни се към специалист, а ако искаш нещо за себе си – довери се на себе си.

Какво има стойност? Съвременното искуство е бизнес и то голям – панаири, биеналета, фестивали, търгове – и големи суми давани за произведения на изкуството. Всъщност никога до сега не имало подобен бум в пазара на изкуство.
Галеристи, куратори и ПР-и се надпреварват да ни обясняват кое каква стойност има. И малцина са тези, които наистина си разбират от работата.

А относно въпроса ти – красотата съвсем не е основния признак на изкуството, нито задължителен. За гениалността – стойността на произведенията на изкуството се определя освен с качествата които приетежават сами по себе си и спрямо историческия момент в които е създадено произведението. Художниците, писателите, музикантите както и учените и философите са носители на нови идеи, нови начини на мислене, критици на времето и обществото и в тази си роля са движили цивилизациите напред.
Затова е и трудно да се определи кое е стойностно в съвременното изкуство, но не и невъзможно.

А ако наистина ти е интересно ето един любим мой блог занимаващ се с тези въпроси: http://www.guardian.co.uk/arta.....njonesblog

Оттук започват и новите търсения, опитите да се постигне нова визия, да се използват нови идеи, материали, техники, всичко, което отдалечава изобразителното изкуство от фотографията (в някои случаи и приближава, но визуално, а практически) и го прави отново интересно.
И веднъж започнал този процес виждаме как картините стават все по-абстрактни и неразбираеми. Проблемът на съвременното изобразително изкуство в момента е, че е необходимо солидна предварителна подготовка (аз лично имам няколко години зад гърба си, прекарани в изучаването му, но все още не го разбирам), за бъде разбрано, тоест то се превръща все повече в нещо елитарно и се отдръпва от масата хора. Затова пък вече имаме дизайн, този масовия дизайн, който вече се разглежда като изкуство, имаме графити, които от улични цапаници вече се превърнаха в изкуство, както и доста други подобни примери.

Бих ти дала един съвет обаче – с такива общи книги няма да започнеш да разбираш кой знае колко. По-лесно ще е ако започнеш да четеш за един автор, може би някой, който ти се вижда мъничко по-лесно разбираем, да разбереш какъв живот е водил и какво е имал предвид с творбите си. После хващаш следващ и следващ и така по малко по малко. Имай предвид че всяко от теченията си има различни философии, че много автори минават през разнообразни периоди (Пикасо примерно минава през какви ли не стилове) и е много трудно за когото и да е да каже, че разбира съвременното изкуство като цяло, особено ако не се е занимавал и с културните феномени, които стоят зад него.

http://www.legeartis-bg.net/article54.html

ПС: Аз не разбирам от изкуство, но картините на Дали специално са толкова пропити с емоция, че е грехота човек да е безразличен към тях 🙂

Longanlon, правиш сравнение с музиката, казвайки че едни музикални творби харесваш, а други – не. Всеки музико”вед” може да ти обясни за всяка песен какво й трябва или не й трябва, за да се впише в този или в онзи стил/ жанр/ подстил и т.н. Но зрителят чува това, което “харесва” или “не харесва” във въпросната творба. Същото е и с живописта – едни неща ни харесват или не – това е въпрос на гледна точка (всеки си има такава).
Някои творби, са стойностни или не, според дадени критерии – всяко изкуство си има такива. Някои неща, обаче, се превръщат в “изгъзица” – като това да купиш картина за N-милиона, без да знаеш защо (ако не разбираш от изкуство, но си погледнал на това като на инвестиция – е друг въпрос).

P.S.: Литература по въпроса има предостатъчно, зависи колко усърдно я търсиш. В Интернет може да се открие информация единствено относно базисните неща за творците/ стиловете/ жанровете, но в библиотеките има задълбочени писания по въпроса. Главно са на руски и английски, но, малко по малко, започват да се увеличават и българските книги по този въпрос.
Резултатите от търсенето зависят от усилията, положени за него

Поздрави, Люба

Коментара май се получи прекалено груб, не искам да засегна никого, но просто не можах да измисля по-точни думи.

Колкото по-завъртян и мъгляв ти се вижда смисълът на дадена творба – толкова по-велико е изкуството (по правило). Наистина.

Да дадеш чистия смисъл съвсем без прегради на получателя, в случая наблюдаващия творбата, си е подигравка с него. Зависи и от жанра, де, но това е неписано (Ортега-и-Гасет го е написал всъщност в някво есе, но това не е чак толкова важно) правило в изкуството.

Изкуството раширява човешката фантазия – това е първата му и най-важна задача. Ако някоя творба не те вдъхнови, а само наслади естетически, то тя не е изпълнила всички свои задачи.

Повечето хора се задоволяват само с насладата от изкуството. Това е нормално. 🙂

Лично аз не мисля, че фотографията има каквото и да е общо със съвременната живопис. Иначе как бихме си обяснили Йеронимус Бош? Да оставим Бош. С фотографията например не можем да обясним експресионизма в музиката. Какво е виновна фотографията, че “Лунният Пиеро” е провлачил крак чак до съвременността?

Проблемът обаче е следният. Докато в музиката човек все пак има някакъв избор, тоест не му се налага да слуша само концерт за ауспух, градиснска ножица, диджериду и челеста ако му се дослуша нещо, то с изобразителното изкуство нещата не стоят по този начин. Почти всичко, излагано напоследък по изложбените зали, смущаващо прилича на повръщано. Или в краен случай на нещо, получено след забележителен кошмар, причинен от запой и злоупотреба с тежка дрога.

Целта на изкуството е да провокира, твърди се. Факт. Само дето проблемът е там, че в момента всяка провокация се обявява за изкуство. И ако някой все пак си признае, че те тая провокация точно не му е по вкуса, тутакси бива обвинен в неразбиране на съвременното изкуство.

По-горе някой беше стигнал дотам да твърди, че ние, жалките илитерати, не можем да разберем изкуството, ако не изкараме 7-8 години в академията. Което идва да покаже, че изкуството в момента е стигнало до там, да е разбираемо само за някои академични среди и да е напълно непонятно за всички останали. 7-8 години в академията със сигурност ще ми дадат по-голям поглед върху Ботичели, стила на Леонардо и да речем на Шишкин, но дори и без тях аз съм напълно способна да се разтапям пред произведенията на гореспоменатите.

Аз съм прост човек. Не очаквайте от мен прекалено. Не се опитвайте да ми обяснявате достойнствата на платното с повръщано, значението на цветовите контрасти и намсикво на рисунъка. За мен ще си остане просто платно с повръщано. Просто съжалявам, че няма и изобразително изкуство за неакадемици, така както има музика за неакадемици. Това ме боли.

Една от причините, поради която се отказах да кандидатствам в гимназия по изобразително изкуство преди години, беше че се бях отчаяла, като гледах изключително красиви картини на хора, пейзажи и всякакви други неща, които ми харесват, да се продават по улиците за никакви пари. Тогава си помислих (с акъла на 13- 14 годишна), че тряя да си голям връзкар, за да пробиеш в тоя бизнес, щото… няма друга логична причина според мен, тези хубави картини да не са в някоя изложбена галерия и да не струват мнго повече от 12- 13 лева.
Тази моя мисъл беше потвърдена миналата година, когато се излъгах да вляза в една галерия. Темата на изложбата беше “Куфар” или нещо от сорта и на всички платна имаше нарисувани куфари, все едно малко дете ги е мазало – груби, грозни, безформени, ужасен подбор на цветове и изобщо доста кошмарен подбор на драсканици.