За коя статия точно говориш, там има сложени още 556036 уникални такива.
И не виждам връзката с процеса на рецензирането.

Позволи ми да не се съглася. Процесът на рецензиране е един вид пресяване на плявата от наистина значимите трудове, т.е. тези които казват нещо ново и по този начин дават насока на бъдещите изследвания. Ако този процес отпадне, всеки ще може да си публикува каквото си поиска и където си поиска без никой да държи сметка за достоверността на написаното. За съжаление ситуацията с рецензирането в световен мащаб не е толкова идеална както ни се иска да бъде, тъй като става дума за ПАРИ, за много пари. Всички автори са принудени да публикуват поради изисквания от различен характер – било то за да “препикаят територията” (ако работят в много актуална област) или пък да си отчетат проекта, което довежда де огромен материал от “плява”. Ако процеса на рецензиране отпадне, няма да се прави разлика между списанията Nature и NotaBene, например, което ме подсеща за една друга порочна практика в процеса на публикуване. Много често авторите на определени статии посочват рецензецнти с цел улесняване работата на редакторския борд (тъй като рецензирането по принцип е доброволно и не всеки се съгласява), т.е. аз познавам трима професори (също така добре познати в научната общност), дискутирал съм предварително статията с тях и имам тяхното одобрение, и единственото което ми остава е да я пратя в дадено списание и да ги посоча тях като рецензенти – резултатът е ясен – статията е публикувана. Друга порочна практика е публикуване на статии в списание на което авторите са членове на редакторския борд или имат близки контакти с въпросния колектив (Авторката (с цялото ми уважение) на по-горе описаната “научна статия” е точно такава). Ще цитирам един приятел, който публикува в списание на име “Helvetica Chimica Acta” (Швейцарският аналог на “Доклади на БАН”). След моята похвала (щото Helv. Chim. Acta е с IF 1.396 за 2008г., т.е. относително добре) той ми каза: “ – Глупости, той шефа и за Червената шапчица да напише, пак ще му го публикуват – нали е от редакторския борд!!!” В този смисъл, публикуването на същата статия в списание като Angewandte Chemie (IF 10.031) или в Nature (IF 28.751 за 2007г.) щеше да е невъзможно.

Да обобщя, има списания с голямо влияние върху световната наука и такива които са за “простолюдието”. Това което ги разграничава е процеса на рецензиране. В този смисъл, твърдението ти:
“Системата на рецензирането се базира на логическа заблуда, поради което е по принцип не-ефективна. Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org”
показва, че ти си в заблуда. Ще поясня. Всъщност системата на рецензиране е механизъм за класифициране на научната литература според приносите. Няма никаква заблуда тука. Ако този процес не съществуваше, всичко щеше да е една голяма каша и да се давим в потоци от псевдонаучни статии, като обсъжданата по-горе от нас.

Лъчезар Томов@ “Мaterials and Methods (Еxperimental part) – не е необходимо да ги има винаги, оосбено в теоретични специалности. Науката започва от теорията и по – точно от логиката, философията и математиката.”

Позволи ми отново да не се съглася с теб. Замислял ли си се по въпроса защо се налага измислянето на дадена теория? Очевидно за да обясни наблюдавани експериментални резултати, т.е. теория не се създава заради самата себе си.
А относно логиката, философията и математиката ще ти кажа моето мнение – и трите са инструмента на науката.

сериозно

За фолклора съм съгласен, с уточнението, че българският фолклор е всъщност елитарна музика, рязко и драстично различаващ се от който и да е друг фолклор на полуострова, поради което е изместван от по – народните съседни песни, танци и други оргии

Ето тука може да намерите едно прилично описание на български език за това какво представлява една научна статия: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=464130

Според това описание (което е всъщност общоприетият модел за научно съобщение – разбирайте Article, Full paper, Short communication), има две основни части, които липсват в т.нар. “научна публикация”. Това са “Materials and Methods (Еxperimental part)” и Results, които представляват гръбнака на една научна публикация, т.е. на база тези два основни елемента се осъществява дискусията (частта Discussion). В много случай последните две са обединени в една секция (Results and discussion). В България сме си измислили и един друг вид статия – т. нар. Студия (възприето е статии с големина повече от 30 страници публикувани в БГ списания да се наричат Студии, може би еквивалент на Review article, но според мен няма нищо общо). Та въпросната статия има претенции първо да се нарича студия и второ да има някаква научна стойност, което е абсолютна лудост.

Взимайки предвид, липсата на първите две части характерни за научна публикация, въпросната статия може да се разглежда като размисли на определен човек по дадена тема (независимо от използваните научно звучащи изразни средства) или както някой спомена по-горе като дълга блогърска статия. И очевидно точно това е случая – статия която цитира wikipedia, съдържание на песни, други блогове и въобще текстове които не са преминали никаква рецензия (процес характерен за всяко уважаващо себе си списание с т.нар. Импакт Фактор – IF) не може да има претенции за Научна статия. В този смисъл Longanlon, можеш да разглеждаш като цитати всички позовавания на твоите писания в другите блогове, както и това ако някой каже на друг (на по чашка в кафето примерно), “ – Aбе ти знаеш ли Пешо какво каза…”

Извинявай за тона, но все пак…