девствеността на жената се превръща в ценност с откриването на земеделието и преминаването на човека от племенен живот на ловци събирачи, в уседнал живот на земеделци.
точно тогава, със собствеността върху земята, се появява концепцията за наследство и нуждата човек да е сигурен че децата му наистина се негови, за да го унаследят.
]]>От друга страна, моят скромен опит на човек на 33 казва, че когато хората /независимо от своята етническа принадлежност/ намират патньор, с когото да делят живота си и да имат общи деца, въпросът с девствеността е напълно безсмислен. Той въобще не би трябвало да присъства в сред на онези качества, които се търсят за да бъде успешно едно семейство.
Тъй като съм изключително практичен човек, не мога да схвана изобщо тази вманиаченост с която хората от някои етноси са се вторачили в това, все едно има някакво реално значение за щастието на хората, които встъпват в брак. Не е ли много по-важно човек да е честен и почтен, от това да е девствен? Не схващам смисъла, не схващам и причините.
Какви физически или психически преимущества дава девствеността на “собственика” й в сферата на качеството на семейния му живот, или пък в някаква друга сфера?
]]>Всъщност няма какво да се лъжем, тези ритуали в голяма степен (може би 80-90%) са били същите и за българите допреди 70-90 години (в по-отдалечени краища и до по-скоро). Остатъци от тях и днес могат да се видят във различни традиции и ритуали, останали от онова време, на почти всяка съвременна сватба (освен ако младите не са съвсем-съвсем модерни).
Мога да добавя още нещо, което е характерно за тук – живея в малко пловдивско село, 2/3 циганско (полски цигани, т.е. земеделци).
Тук на сватба – а сватба е не само сватба, а и сюнет, годеж и т.н. – също има ритуал с парите.
На една малка сватба – сюнет на приятелско дете – забелязах любопитна подробност – родителите му обикаляха с една тетрадка, в която нещо пишеха. Поинтересувах се за какво става дума и ето какво ми казаха:
На всяко такова събитие най-вече се даряват пари (както пишеш ти). Тези пари се описват подробно, а когато на свой ред другото семейство празнува някаква сватба, се дават точно толкова пари – повече може, но ако са по-малко, стават страховити скандали.
Това от мен 🙂 Ще следя блога, рядко очарована съм 🙂
И не, не е парадоксално – те момчетата само се правят на отворени. 😛 (Да де, и моментът с напрежението си казва думата…)
]]>