Comments on: Какво му е лошото да си продадеш детето?

By: Longanlon

Longanlon — Tue, 08 Nov 2011 15:04:34 +0000

че какво значение има, дали са алтруистични или не? честно казано, мен алтруистите ме плашат – колкото съм срещал, всичките са някакви психопати. рационалните материалисти са тия, на които човек може да разчита.

By: Бу

Бу — Tue, 08 Nov 2011 14:49:21 +0000

Ето, Лонганлон, чут си: с предстоящия закон за сурогатното майчинство съвсем ще си се узакони тази търговия с деца.

Срещу “разумна компенсация за неудобствата” човек ще може да си наеме някой друг да износи и роди детето му. Разбира се, има заложени някои ограничения, но са толкова размито написани и така лесно се заобикалят голяма част от тях, че приемат ли закона, правенето и купуването на дизайнерски бутикови бебета ще става много лесно и най-важното, законно.

П.с. с горното не оспорвам, че ще има и истински алтруистични сурогатни майчинства. Но повечето няма да са. В морално-етичната страна няма да задълбавам сега.

By: Мира

Мира — Sun, 12 Sep 2010 12:07:48 +0000

Извинявам се, не съм предвидиа, че всичко, което казах, вече е казано. Така е, когато се пише, преди да се чете. :)))

By: Мира

Мира — Sun, 12 Sep 2010 11:50:47 +0000

Бу: “Не само. Има си основания осиновяването да се следи толкова строго.”
Така е. Авторът обаче твърди (и може и да е прав), че строгото следене се извършва по такъв начин, че не служи на целите си, а им пречи. А повечето семейства на “купувачи”, както и повечето хора въобще, са относително нормални все пак.
Да, дори малката вероятност да не са е достатъчен аргумент срещу свободната “търговия”. Идеята обаче е, че в повечето случаи тя ФАКТИЧЕСКИ не носи големи вреди.

By: Мира

Мира — Sun, 12 Sep 2010 11:42:58 +0000

Мисля, че си прав като цяло в това, което си написал – колкото и шокиращо и неморално да звучи мисълта за “търговия с деца”, тя не е толкова страшна, ако детето ще бъде отглеждано в семейство. Но не казваш нищо по въпроса дали пък не е възможно децата да бъдат “купувани” и за други цели (всеки по-конспиративно настроен би посочил например използване като донори на органи).
Някой може да възрази, че такава опасност, ако я има, би се премахнала, ако заплащането за осиновяване стане легално. Това обаче, знаем, е прекалено радикална идея, за да бъде възприето.
Като цяло си прав.
Сещам се покрай темата и за ужасените тв репортажи за “търговията” с яйцеклетки преди известно време. Същото важи: нищо чак толкова ужасяващо не е станало само по себе си, шокът е от това, че не ни се връзват (и с право) понятията за плащане и за семейни отношения.

By: gendarme

gendarme — Fri, 13 Nov 2009 15:54:18 +0000

Ааа, и там има размяна, просто не е така очевидна.

By: deepzone

deepzone — Fri, 13 Nov 2009 14:31:07 +0000

купуването на карта за библиотека е търговия
купуваш право
купуването на самия подарък е търговия,
даването на подаръка не е но там няма размяна на нещо за нещо

By: Зелен Бетон

Зелен Бетон — Fri, 13 Nov 2009 13:51:29 +0000

Ако разбираш “търговия” така както се разбира “търговско дружество” по смисъла на Търговския закон – да.

Точно това разбиране според мен нормативно закрепи изкривяването на усета на българина докъде стига икономиката и откъде започват другите неща. Тъпото е, че то се корени в буквалния превод на английската дума “trade”, чието значение в английския е по-широко.

Пример искаш: за мен да си купя карта за библиотеката не е търговия. Не е търговия и да купя подарък на някого, когото обичам и искам да го зарадвам. И т.н.

By: deepzone

deepzone — Fri, 13 Nov 2009 13:44:02 +0000

почитаеми зелен бетон
търговия за мен е всяка размяна на нещо за нещо
в случая пари за право
ако ми покажеш пример при който размяната на нещо за нещо не е търговия ще се съглася с теб

By: Зелен Бетон

Зелен Бетон — Fri, 13 Nov 2009 13:40:30 +0000

опс… за гетото не било съвсем така – ама така го прочетох 🙂

By: Зелен Бетон

Зелен Бетон — Fri, 13 Nov 2009 13:38:51 +0000

Лонги, с това “в гетото на истинските си родители” направо нацели змея между очите 🙂 🙂

Сега сериозно: плащането за правото да отглеждаш дете според мен се основава на същия принцип, който е заложен в плащането за право да вършиш каквото и да е (което подлежи на разрешителен режим). Своего рода проверка доколко наистина е важно това за теб. Дали имаш действително намерения да инвестираш нещо от себе си или само си играеш. Нещо като доказателство за сериозни намерения и бъдещо отговорно отношение.

Скоба: точно по тая причина лично аз не съм съгласен с ООД-тата за 1 евро. Ми аз мога да си ги правя на кило и да ги зарязвам, щото ми е през оная работа. Или да си направя специално ЕООД с основен предмет на дейност тормозене на дебелия котарак на комшията…

Плащането за правото да правиш нещо не е непременно търговия. То е откупуване, не алъш-вериш. Откупуване на това право от самото общество, което ти го предоставя. А обществото следва да го предоставя внимателно, и не на всеки срещнат мераклия, защото това право касае важни за обществото въпроси. Ако се погледне така, всичко си идва на мястото.

Друг въпрос е, че всред пайетите и ланците на нашата биташка, кяр-ориентирана, ужким-пазарна обществена кинкалерия всички взаимоотношения избиват на алъш-вериш. Не само чисто икономическите. Та децата и те, покрай всичкото.

By: plankov

plankov — Fri, 13 Nov 2009 08:45:39 +0000

правото да се разпореждаш е много гадно право в този случай – правото да се разпореждаш означава – да можеш да продаваш детето, да го изядеш, да го разфасоваш за органи.
И докато приемаш грижата за едно дете като разпореждане, в който и контекст да е, определено ще приемаш това за аморално.

By: Longanlon

Longanlon — Fri, 13 Nov 2009 06:46:32 +0000

аха, значи не може да се продават правата, трябва само да се подаряват.

интересно…

By: deepzone

deepzone — Fri, 13 Nov 2009 01:01:24 +0000

тцъ
отказвам да бъда убеден дори и от обединената Лонг-Планкова Антанта
това е принципен въпрос и няма значение дали се прави в днешно време или дали за това дете ще бъде по добре или за много деца ще бъде по добре
отказвам да приема принцип според който човек може да плаща за правото да се разпорежда с друг човек дори това да е “грижа за дете”

By: plankov

plankov — Thu, 12 Nov 2009 22:28:23 +0000

Може ли човешко същество да бъде продавано и купувано?
Може, естествено. Може и винаги се е правело.
Моля, без паниката с хуманното отношение.

Но тук Лонги е прав, всъщност ти не купуваш детето като вещ, с която да се разпореждаш (защото това дете не може после да бъде препродавано или пък разкостено на отделни органи, или изядено), защото покупо-продажбата на хора в днешно време се прави или за органи, или за проституция или за нещо друго от този вид.
Но това, което предлага Лонги всъщност е точно правото да се грижиш за това дете, и правото да сложиш твоята фамилия (за някои хора е важно да си сложат фамилията на някое малко същество)

By: Longanlon

Longanlon — Thu, 12 Nov 2009 21:26:29 +0000

само че, дийпзон, макар да давам отговора си като че ли малко късно 🙂 , че при “купуването на дете” ти всъщност не купуваш самото дете, за да бъде то твоя собственост.

ти купуваш само правото да се грижиш за детето – и ако злоупотребиш с това право, държавата и обществото могат да се намесят много по-ефективно и да защитят детето, отколкото биха могли да го направят ако детето все още живееше в гетото при истинските си родители

By: deepzone

deepzone — Sun, 18 Oct 2009 12:21:31 +0000

ебаси тежката тема честно
понеже съм везни претеглих,измерих опитах и двете блюда и ето го резултата
-лонги…прав си братко,в конкретните условия,в тази държава,в това общество ще бъде наистина по добре за тези деца а всички лицемерни моралисти да го духат
-лонги…не си прав братко,….въпрос принципен,въпрос на убеждения,въпрос на цялата ни същност е следния въпрос
може ли човешко същество да бъде продавано или не?
и двамата знаем отговора му нали?

By: sesa

sesa — Tue, 04 Aug 2009 08:56:53 +0000

Пешко,склонна съм да се съглася с теб за положението с отглеждането на тези деца,но проблема идва от там,когато ги копуват не да ги отглеждат,а за различни други извращения,като звимане на костен мозък и ограни, педофилия, публичен дом и т.н.Тогава какво?!! Затова извода е ако няма да си глеате детето с любов – ами не го правете ве!!

By: bandiuga

bandiuga — Fri, 31 Jul 2009 19:57:52 +0000

Лонг, отчасти си прав за това… при все че при думичката “продаде” + човешко същество лично на мен малко ми се свива стомаха. Може би “подари принудително” е по-добре за определени човекоподбни индивиди.

По-горе някой спомена и за лекинкия проблем с “разфасоването”. Това също е доста ключов момент, щото много трудно може да се следи какво става с детето като излезе от страната. Пък има едни такива “особени” държави (примерно Южна Африка) дето нямат почти никакви спогодби с ЕС за екстрадиране и съдебна помощ…

By: Диана

Диана — Mon, 27 Jul 2009 20:19:11 +0000

Чета блога редовно, но за пръв път коментирам. Да си поговорим за другата страна да домовете са пълни с циганчета, но не защото българите не раждат нежелани деца, а защото …. ами други българи ги купуват още преди да се родят, но това е нещо за което всички институции си затварят очите. Става лесно винаги има някой, който познава някой и така… бебето се ражда и излиза от родилния дом с документи че е родено от новата си майка! Познавам такива деца и семействата, които са ги “осиновили” се грижат чудесно за тях, така че защо да не се продават деца?!
А за пълните домове, ами знаете ли как се отпускат парите за издръжка на домовете … според броя деца в тях, е кой уважаващ себе си директор на дом би имал интерес да предлага деца за осиновяване?
А и “отглеждането” на детето от билогичните “родители” с какво гарантира, че няма да го пребиват, изнасилват или нещо още по-лошо?
Твърдението, че “истинските” родители по презумпция мислят само за доброто на своето дете май доста често е оборвана от нашата действителност…