това с нощницата и чаршафа си е типичен обичай на почти всички народи от преди години. той е и български обичай от Възраждането, който в последствие е забравен. обсесията на патриархалното общество с девствеността е добре известна и за нея си има причини, но колкото повече се развива и модернизира обществото, толкова по-малка става тя.

разбира се, съгласен съм, че тия обичаи са общо взето остатък от миналото – в момента много от ромските общности у нас минават през процес на модернизация, така че тия традиции постепенно ще бъдат забравени – така, както бива забравяна (е, да – бавно, но…) традицията момичетата да не ходят на училище примерно.

плащането е традиция, ритуал, част от годежа. същата традиция, както зестрата при българите през Възраждането, но наобратно – при зестрата семейството на момичето дава, а при ромите – семейството на момчето дава.

в статията много добре е описано че това е традиция, как става “пазаренето” и жененето, че всичко е по любов и т.н. – но явно ти просто не искаш да го видиш… тва омразата е голяма работа.

@Маряна: наистина интересна статия. не бих казала, че вие калдарашите сте трудни за разбиране, просто сте непознати. в този смисъл е хубаво, че си почувствала нуждата да представиш “хората си” от тази гледна точка. както виждаш всички реагират дружелюбно и с готовност да ви разберат и приемат 🙂

Особено много ме впечатли частта “Купуване на булката”. Тишо, прочети си я още веднъж – доста мъдрост е събрана в това разпределяне на парите според кой колко е допринесъл за възпитанието на девойчето – тоест за формирането на още едно човешко същество.

Като се замислите – ние харчим за смс-и за любимия ни “Сървайвър”, шоколадчета Kit-kat, цигари, данъци, за които не е ясно къде точно свършват… Ние ли точно ще съдим калдарашите, че са си избрали да заплащат една от най-смислените човешки дейности: създаването на хора?

(За онези, които бъркат правенето на бебета със създаването на хора – и за всички, изкушени от темата “секс” – специален поздрав.)

Пак благодаря – и също ще чакам продължението на статията.

Марияна – пиши все така. Любознателният страничен човек ще се постарае да те разбере. 🙂 А специално в тази статия изобщо не ми се наложи да се препрочитам – всичко си дойде на мястото отведнъж. Хвала! 😀

Тишо, ти пък можеше да забележиш, че сватбата няма как да се случи, ако и двамата млади не са съгласни с нея – тяхното мнение има решаващо значение, няма го тоя филм вашите да ти изберат мъж без да те питат.

Тия традиции са интересни по същия начин, по който са интересни българските от преди стотина години (че даже и са подобни). С идването на новото време, с повишаване на образованието и културата на ромите и отварянето им към света, част от тия традиции ще отмрат, като вече е започнало постепенното забравяне на женитбите под 18, женитбите само за хора от собствения клан. Предполагам, девствеността ще е следващото след тях. Не намирам нищо лошо в другите традиции обаче – това, че една култура е семейно ориентирана и сватбите стават с помощтта и участието на роднините примерно, не я прави неравилна.