Щото тъкмо нетът им позволява да се усетят като множество. И се получава малко: “Нигръмотни ут фсички стръни, съйдинявъйти съ!”

Е, какво чудно има – “а.Някога ВВМУ”Н.Й.Вапцаров” беше кажи-речи най-престижния университет в България.”
То и професията офицер от Българската армия дълги години е била много престижна, ама сега….

Само дето преди върху фасадата на простотията се мажеше с дебел грим, за да не се вижда много много, а сега напротив – подчертава се и се афишира.

Има такъв ефект на изпростяване на нацията – може би е локална флуктоация – просто сега да се доближаваме до стандартите по света, а преди да сме били по-напред, не знам. Поне така разправят че и другаде процентът бил такъв, пък кой знае.

@ LONGANLON
“Така ти се струва само, Василе. Сегашните хлапета са много по-отворени
…………
не престават да ме изумяват с уменията и напредничавото си мислене в области като аудио-визуалните изкуства, интернет, програмиране, изобщо компютри…”

Просто това го има “в изобилие” сега и го познават от малки.
Напомняш ми старците от времето, когато бях малък, как се дивяха, колко умни били днешните (т.е. тогавашните) деца, как разбирали, да речем от телевизори и техника, а те самите не разбирали, без да си дават сметка, че по тяхното време това го е нямало и е нормално да не разбират.

Сещам се за една от книгите на Азимов – като питат хлапе, дали може да работи с компютър, то възмутено отговаря, че всяко бебе може. Когато го питат “можеш ли да четеш” отговаря “не!”.

Това, че на тебе някаква нова или диалектна дума ти се струва просташка или селска или тя е по-кратка от оригинала няма никакво отношение към развитието на езика, защото това е само субкултурно мнение и нищо повече. Единствено това дали тя ще се използва от хората и ще е полезна в разговор е от значение.