Comments on: Мартин Фалдстийн (Wallstreet journal)…

By: mick

mick — Mon, 25 May 2009 08:14:00 +0000

Сравняват се ябълки и круши. За мобилните телефони е необходимо относително малка инвестиция. За разлика от електрическите централи, както и от това, че там трябва и жица до всеки дом да стигне. Но пък важното е да подкрепим тезата си с пример, може някой да се хване.

By: Избрано от мрежата - 24.05.2009

Избрано от мрежата - 24.05.2009 — Sun, 24 May 2009 20:20:22 +0000

[…] Longanlon, Държавен приоритет В Индия правителството счита мобилните телефонни услуги за лукс и не вижда причина да се занимава с тях – развитието им е оставено нерегулирано. Електричеството обаче се счита за важно, то е национален приоритет и от десетилетия държавата се е заела с осигуряването му за всеки гражданин. Като резултат, през 2006 г. в Индия повече хора имат мобилни телефони, отколкото имат електроенергия в жилищата си. […]

By: ss7

ss7 — Wed, 20 May 2009 21:14:44 +0000

Да – примера с интернета в БГ е показателен . В българия интернет има практически и в най-забутаното село и то почти за без пари – 20/25 лв.

Да се надяваме, че държавата няма да реши скоро да се намеси с регулации, щото – лошо.

By: Прасунсен

Прасунсен — Wed, 20 May 2009 18:46:56 +0000

Другарят Грийнспан май е проспал факта, че Индия е голяма страна със щати, както отбеляза Спас.
Там ли пише, че икономическия растеж е 3% годишно? От коя година е тая книга? През последното десетилетие растежът е доста по-голям.
А за социализма си се объркал 🙂

By: kosio

kosio — Wed, 20 May 2009 15:08:03 +0000

Tova e vse edno citat ot Prikljucheniqta na John Gullible 🙂
Estestveno, che svobodniqt pazar dava poveche plodove ot reguliraniqt.

Primer.
V BG Optika do doma i NEOGRANICHENI 20tina Gbitps struvat 60 leva.
V AU DSL v naj-byrziqt mu variant (24Gbitps i to samo download) na vsichkoto otgore ogranichen do 10GB/mesec struvat 70 leva.
V BG prakticheski nqma regulaciq na internet pazara.
V AU ima regulaciq podobna na telefonnite uslugi.

Kakyv e izvodyt?

By: Спас Колев

Спас Колев — Wed, 20 May 2009 06:35:25 +0000

Те и 3-те процента идват от определени региони. За разлика от Китай, в Индия щатите имат значителна автономия, така че икономическата политика варира доста.

Интересен пример е Керала, защото доста прилича на Китай. Управляваща комунистическа партия, либерална икономическа политика, висок растеж.

By: Longanlon

Longanlon — Tue, 19 May 2009 20:01:35 +0000

Цитатът е от книгата на Алън Грийнспан и беше прекалено дълъг за twitter. Беше ми много интересно да науча, че в Индия има някакъв демократичен квази-социализъм, поради което икономическият растеж е едва 3% годишно. Примерно, никоя фирма с над 100 служители не може да уволнява който и да е от тях, без разрешение от правителството! В Китай, подобна икономика, с евтина, образована работна ръка, от петнайсет години растежът е над 7, а повечето години - двуцифрен. Само че Китайският комунизъм е само политически вече, не икономически - а в Индия демокрацията е политическа, не икономическа :)