Макар че темата е вече с изместваща се насоченост и със затихващи функции, ще се “изцепя на слабо време” (дето викат ресторантските музиканти) и ще кажа следното:

Между конкурсите за красота и жената (да не говорим за Жената с главно Ж) приликата е толкова, колкото е между един справочник по машинни елементи и една антология на любовната лирика. И двете са книги, и двете са пълни с напечатани думи. Но с това приликата между тях се изчерпва.

Конкурсите за красота са публично мероприятие, предназначено да се гледа, докато люпиш семки. И, както много (ако не и всички) подобни мероприятия – да изкарва едни пари. Доста пари, ако трябва да бъдем точни. Там думите (мерките) имат абсолютна стойност. По нЕкакви критерии, формулирани и утвърдени от нЕкакви разбирачи. ОК, няма лошо.

Au contraire, жената (особено тази с главно Ж) е не публично, а строго лично – и не мероприятие, а откритие, приключение, обсесия… съдба, ако щеш. Там потокът на парите по правило е обратен: те не се изкарват, а се изразходват. А думите (респ. мерките, или каквито и да са там качествени или количествени параметри) имат КОНКРЕТНА стойност: което ще рече – само и единствено В СЪОТВЕТНИЯ КОНТЕКСТ.

Това обяснява и съждението на Лонги за по-хубавите жени, които среща по улицата. Ами, съвсем нормално: те са В КОНТЕКСТ. Контекст, който би могъл (евентуално) да стане от тесен по-тесен. За ТЕБ. For YOU, демек. А ония от ТВ екрана са, реално погледнато, движещи се изображения, съставени от пиксели с 24-битов цвят. Туйто.

Ако имаш алтернативата да погледнеш жените по улицата като набори от пиксели, или обратното – миските in flesh and blood, е много възможно да усетиш нещата по съвсем друг начин.

Там е ключето 🙂 В контекста. Което е и същностната разлика между справочника по машинни елементи и антологията на любовната лирика.

Човек винаги предпочита да възприема обектите и явленията в близкия до него контекст. И аз съм така. Последния конкурс за миски, който гледах, беше в Miss Congeniality със Сандра Бълок (явно, доста отдавна). Е, тая мацка бих я възприемал с удоволствие във всички възможни контексти, чини ми се… 😉

Мхм… вероятно тя самата е успяла някакси да ми се постави в толкова всеобемен контекст, за да мисля така. И все пак, от него време насам са ми се случили доста моменти, в които не бих дори помислил къде е дистанционното, ако и да знам, че в момента дават Miss Congeniality. Нито бих се замислил как изглежда обектът на непосредственото ми внимание като пикселно изображение.

Контекстът, уважаеми дами и господа, контекстът makes the world go round.

😛

Тва не е само името на блога ми, ами и емблематично произведение на Чудомир, тъй че няма какво да кажа по въпроса:
http://kaka-cuuka.com/za-kaka-sijka

Можеш лесно да отнесеш сравнението с каквито и да е хора, които не са развивали интелекта си в комплекст с цинизъм, тесногръдие, предрасъдъци, стереотипи…
Крайният резултат е твърде показателен.

Логиката ти Шоргов, в случая е малко крива, приемаш, че понеже не осъзнават положението си или понеже го смятат за нормално, моите думи са излишни.
Да променим възпитанието и обществото си, очакванията и изискванията си и да видим дали пак ще е така, как ти се струва?
Всичко е въпрос на среда, култура и възпитание.