я коментирайте, моля?!? нарушени ли са нечии права ?

Иначе моята теза е, че фермите не са част от никаква екосистема. Особено пък тия модерните, които произвеждат кренвирши с етикет: “При направата на този продукт не е пострадало нито едно животно”.

А иначе, и едно време, и сега в природата на човека е да яде месо. Колкото до избиването, нали някога (при някакви индианци май) е имало вярвания, че когато воин убие противника си, то неговата душа се прибавя към душата на победилия? И може би има логика, овцата яде трева и си е… овца.

– Робите също са били собственост на някого, също са били хранени от него и са се размножавали по негово желание и под негова грижа. Това не ги прави по-малко хора.

– Едно време хората не само са убивали животни, ами и са се избивали един-друг, щото ако не утрепеш, ще те утрепят. Вече не е така… в цивилизованите държави.

Някой друг е написал по-горе, че не било задължително човек да яде месо и т.н. Чудесно. Сигурно не е било задължително и на твоите предци, когато са яли месо и са се биели със саблезъб тигър, да речем. Ако те са били такива съвестни хора и са ядяли само разни треволяци, някой път при някоя слана примерно какво са щели да направят? Да измрат от глад например. Така че крякането, чуващо се в момента от противници на месояденето се дължи на това, че някой някога все пак е ял месо… Иронично, нали?

Що за извратена логика и парадокс – някакво същество се чувства виновно за това, че яде, тоест, че продължава да съществува. Ами като не ядеш месо, байо, сигурно си набавяш нужните белтъчини от повече боб? Е, не се ли чувстваш виновен, че пърдиш повече? Тоя парников ефект мамата си джаса…

п.с. Поли е невероятен човек. Имам честа да я познавам.

Лицемерието на месоядците наистина е огромно, защото те не само директно консумират животни, а също така индиректно консумират в пъти повече растения от вегетарианците, защото животните за заколение са хранени с огромни количества трева, житни култури, ядки и семена!
Разбира се, човешките същества имат право да живеят, следователно да се хранят; и ако все пак приемем, че яденето на растения е зло, то поне със сигурност е по-малкото зло. А ако искаме да се отнасяме с колкото се може повече уважение, състрадание и внимание към тази планета –най-добра стъпка към подобен начин на живот и етика от веганската.
Дори и животните да не бяха интелигентни или социални (каквито всъщност са), те имат права: те са живи същества, способни да чувстват удовлетворение и болка, имат комплексни чувства, имат нужди, неща, от които се нуждаят, без значение дали са им дадени или не.

Но какво всъщност са правата и на каква основа различните индивиди, хора или нехора ги притежават?
Да имаш права е да имаш вродена ценност: вродената ценност на всяко живо същество не може да се принизи до това то да бъде използвано в робска служба на друго същество; всяко същество е завършен индивид, не средство за постигане на целите на някое друго.
Да имаш вродена ценност значи да отдаваш уважение към други същества, които имат права. Правата на едно същество изискват задълженията на друго същество – задължението да уважаваш правата на другите.
Пак някой по-горе използва този аргумент, за да кажат, че тъй като животните нямат задължения или отговорности, нито сами между себе си, нито към нас, то тогава те нямат права.
Но правата не винаги изискват задължения, ние сме изградили асиметрично отношение към животните, при което ние ги притежаваме, но те не притежават нас.
Помислете по този начин: ние ще кажем, че едно наскоро родено бебе има права, но какви задължения има то? Родителите имат задължения към бебето, но бебето няма задължения към родителите; единствените задължения, които има бебето са към неговите пелени.
Както и с животните, новородените са носители на права, но те не са напълно разумни.
Действително има разлики между хората и животните, но те не са морално издържани. Някои хора са високи, други руси, трети по-бели или по-бързи от други – все реално съществуващи разлики, но това означава ли, че едни имат повече права от други? Подобно на това, ако хората са самоосъзнати или по-интелигенти от животните, това дава ли им право да отричат, че животните имат права?
Ако отричаме правата на животните, осланяйки се само на езика или на разума, то тогава ние ще трябва да отречем правата и на голяма група хора.
Ембрионите, бебетата, пациентите в безсъзнание, изкуфелите възрастни и хората със сериозни увреждания не би трябвало да имат права; не би трябвало да има значителна морална разлика между това да се експериментира върху тях и това да се експериментира върху животни; ако ние обаче отказваме да експериментира върху тези групи хора или върху хора като цяло, то тогава ние не трябва да приемаме и експериментите върху животни.
Това което ни свързва с другите форми на живот е желанието ни да живеем, а всичко което е живо има желание за живот, желание да бъде.

Най-важното е, че вече има осъществими (и по-добри) алтернативи на това да се употребяват животни за храна, спорт, облекла и експерименти. Човек можа да бъде здрав и без да убива животни за храна, не е нужно да носи кожи на животни за да му е топло. Да, самото съществуване на човека нанася вреди, ежедневно несъзнанелно стъпкваме мравки, мушици…но можем да спрем съзнателните убийства и да ги сведем до минимум. Важното за мен, не е могат ли животните да мислят, да говорят, да гласуват, но могат ли да страдат, а това, че тези животни страдат е повече от ясно.

Ако имаш някакви аргументи – давай, обясни ми защо не съм прав, докажи тезата си логично. Ако не… моля не ме отегчавай с брътвежите си.