Зад къщата на майка ми съседът Георги има зеленчукова градина. Проблема не е в аграрно-земевладелчеството му почти в центъра на София, проблема е, че съседа Георги оползотворява всеки милиметър площ, за да сади някакви зеленчуци, овошки и прочее. Къщата на майка ми е от две части – едната, малката къща, някога е била временна пристройка, в която дядо и фамилия са живяли, докато построят Къщата. Респективно, малката къща няма основи, а е на принципа пръст, цимент, килим.

Съседа Георги засади преди години едни сливи, джанки и не знам какви плододайни храсти до стената на малката къща. Майка ми е известна в квартала и повечето хора не искат да се карат с нея, затова знаех, че и времето на съседа Георги ще дойде. В защита на майка ми искам да кажа, че съседа действително е чобанин, простак и абсолютно себичен кроманьонец, който просто не го ебе другите имат ли проблем от него. Години наред майка ми се караше с него, да махне овошките от стената, не само заради законовата бариера от 2 метра пространство, но основно, защото от поливането и корените част от къщата на майка ми започна да пада, цели тухли падаха натрошени от влагата. На стената се появи влага, подът и стената започнаха да се цепят.

Съседът Георги не говори, той само сумти и гледа в земята. Майка ми крещя, спори, говори любезно, проклина и заплашва, а той просто гледа в земята. Градината и дърветата бяха Темата на всяко семейсно събиране.

Един ден майка ми млъкна. Тогава, знам, е станало или ще стане нещо страшно. Седмица по-късно отивам при майка ми да я видя и виждам как от дърветата са останали угарки, а стената откъм градината е черна. Една нощ майка ми се качила на покрива с две туби бензин и един кибрит и решила, така да се каже, из основи проблема с дърветата.

Съседът Георги се озлоби и седмица по-късно засади домати и царевица пак до основите на къщата на майка ми. Майка ми, в отговор, засади телефончета и бръшлян на оградата на къщата ни. Днес от градината са останали спомени и много, много буренясали телефончета, а бръшляна се вие около останките на царевицата…

Иначе на жената на този тъпак, като бяхме деца и казвахме “леля Мърморана”.

не очаквах толкова много художествена измислица от теб..
според тези две неща, аз живея през един вход от вас, а не помня такова нещо… 🙂

хубаво въображение! 🙂

п.п. и добре си постъпил с въпросният психопат, но тя тази твоя приятелка, тогава добре го подреди с думи;
спомням си нещо такова: “… че не правиш секс с жена си…” 🙂

Отварям вратата и гледам единят ливанец пред мен ,с бяла ризка с къс ръкав и нож забит ниско в корема- облещил се и пищи.
Викам си- леле атракция,баси кефа- тоя ми оправи
вечерта.
После го загледах по внимателно жаден за подробности и забелязах че ножът е малко автоматично джобно ножче и е боднат отстрани в сланинката на традиционното арабско шкембенце.
Доиде полиция и после работата стана ясна- този левент дължал пари,и за да направи постановка боднал ножчето в шкембенцето отстрани и симулирал така обир или нещо подобно.

Както и да е- от мен да знаете- гледката на арабин с нож в корема в девет часа вечерта на входната ви врата безспорно е едно от най вълнуващите и незабравими неща които могат да ви се случат.

Друг интересен случай е със един мой любим герой- рапърчето от съседният апартамент.
Моите приятели добре го познават- многократно съм го споменавал в творчеството си ,обикновенно изключвайки го от женевската конвенция и човешкият род като цяло.
Идиотът има мощна уредба с мощни басове и не знае единственото което мразя повече от Мишо Шамара това е да Слушам Мишо Шамара.
Това нещо живее в съседен апартаменто но не в моят вход а в съседният ,имаме обща стена но не мога от моят прозорез да видя неговият защото има един калкан.

Та прибирам се една вечер от фитнеса и единственото което желая е да си положа мускулатурата на спалнята и кротко да си гледам Дискавъри,но в съседният апартамент – купон.
Тапетите ми се къдрят,кучето в стрес,направо откачик.
Тук обикновенно се казва” аз съм кротък и спокоен човек и трудно се ядосвам….”
Всъщност аз съм много избухлив , много лесно се паля и правя доста глупави неща,което по принцип ми е поведенчески проблем.

Та блъскам по стената излизам на прозореца и почвам да крещя и да псувам неадекватно,онова се показва и то и известно време се псуваме без да се виждаме.
Накрая аз му казвам – слез пред входа да те триангулирам и то ми вика- слизам.
Викам си – ей така се умира от глупава смелост.
Слизам долу и що да видя- пъпчиво кюфте от ЖЕНСКИ пол,рошаво,наежено и възмутено.
Направо онемях,върнах рязко газта щото колкото и да съм простак все пак жени не бия,пък дори и да са определими само с генетичен анализ.

Напсувах я внимателно за довиждане и се прибрах- после ми стана смешно защото и виках от прозореца “к..еле тъпо,п..расче хахаво “и други такива неща.
В смисъл ако знаех че е женско…
Де да знам всъщност какво ако знаех.

Та нормални са тези случки,аз както повечето софиянци съм с провинциален произход ,и като си отида на родното място и си видя съселяните и роднините си давам сметка че наистина има разлика между селянин и гражданин колкото и комплексарско и парвенюшко да звучи.