Лонганлон, интересни съпоставки. Аз живея в US от 13 години и съм минала през всички щадии на отрицание и възприемане на обществото тук. За мен това е и отправната точка за разбирането на мрънкането като феномен – пасивното или активното приемане на реалността.

Ако искаш да приемеш и подобриш реалността в която живееш или поне да подобриш собствената си съдба независимо от околната среда, си един активен приемник на средата. Ако приемаш реалността около себе си (явно за да мрънкаш трябва да виждаш някои и друг проблем, т.е. приемаш че съществуват), но или те мързи, или не вираваш, или не мислиш че имаш сили да я промениш, тогава си един пасивен приемник на средата.

Мрънкането не е само в БГ (моето мнение е, че то е особено обилно в БГ заради националната ни склонност към завист и социалната ни обременост от общество, в което в миналото държавата е била натоварена със задачата да се грижи за нас, а сега е “всеки да се спасява сам”). И тук има мрънкала колкото си искаш. И тя които най-много мрънкат най-малки промени сътворяват. Като кучето дето лае, но не хапе…

Интересни за мен бяха мненията, че тук понеже странта е много богата, затова всичко и е наред. Някои неща са, но някои не са наред. Разликата с БГ е, че хората не се притесняват да пишат писма, да гласуват и да се мучат да променят от най-дребните неща до най-големите закони и политици (ако и да има корупция, нещата не са толкова явно цинични и приемани за нормални като в БГ). И тези усииля за моя голяма почуда работят И променят…

Трябва да се съглася с човека, които описва идиличните кварталчета във Флорида. Има ги във всички щати, независимо от цените на недвижимите имоти (живяла съм в три различни щата до сега, завършила съм и в БГ и тук, работила съм по корпорации и фирми и там и тук и сега работя за себе си и семеството си). И колкото И да протестирах че трябваше да дойда тук в началото, сега пак бих го направила, ако се върна във времето. Най-големият довод ЗА е спазването на правилата (ще обсъдиа подробно след малко) И шанса да подобриш живота си. Най-големият довод ПРОТИВ – уединеността на хората.

В БГ хората не са толкова любезни с всички, но търсят близостта на човека, съсед, колега, дори непознат в случаен разговор. Тук всички се усмихват (нещо, което ми липсва в БГ вече), но ако се приближиш към тях с поведение И внимание, те се страискат И се отдръпват… Излиза се само през weekend, правят се планове за срещи с приятели с месеци напред, просто защото имат само два дена в седмитстата за виждане с някой друг. Но И на това му намерихме цаката – ние каним на гости повече от тях И ги научаваме да се веселят по нашему. Даже и с ракия и Морен сокол … В това отношение, в България си е по-харно, по-за душата 

Ето и едно от нещата с които не мога да се съглася: всичко е надпревара за пари. Всичко е каквото си го направи човек, независимо в коя държава живе! Ами този специалист по “качествен контрол,” които сега разработва игри (много ми е интересно дали са за деца, защото виждането му за живота звучеше доста депресантско И би било пагубно дори И за зрял човек) е много объркан ако си мисли, че само в България може да процъфтяват идеите и само там има хора, които не се интересуват от меркантилни неща. Само един google ще my открие нови хоризонти, в която си иска област на мисълта, ще го залее с толкова информация че няма да може да си поеме дух. Верно е че няма нужда да ходи до САЩ за тази работа, но хората тук както един друг човек каза могат да си позволят да живеят нормално независимо от това с какво се занимават, а в БГ не е така. Затова и Иришман е написал “you are so сааааад.”

Още една голяма тема, с която не мога да се съглася е че здравеопазването и образованието са им върха на чудесата. Ако гледната точка е само висчето образование, ами ако в БГ направят таксата за медицинския institute $45000 на година, освен че ти трябват супер ресултати на изпитите И даже някоие И друго рамо от така наречените networkинг connections, сигурно И в БГ щеше да е по-различно. Разбира се затова ще трябва И заплатата като завършиш да ти започва от $120000. И кой ще плаща за тази работа – крайният потребител, които в момента е като между чук И наковалня ако не може да си плати затраховка, която му покрива семеството. В момента една от темите номер едно по изборите е преобразуването на здравеопазването, защото както са най-богатите на света, с най-добрите болници И специалисти, така има десетки милиони хора, които не могат И да мечатаит да се ползват от тях заради порочната им systemа за здравеопазване.

Що се отнася до образованието, ДА, graduate studies или магистратурите И докторатските степени са им ненадминати. Но всичко надолу, като се почне от основното училище И се мине през pro-гимназия И гимназия за трагични, че дори И college. Тези които отиват в хубавите университети, в най-добирте специалности в болшинството идват от частни il ibogati uchilishta. Няма унифицирана systemа за обучение. Една от най-богатите държави в света не мохже да си завърже връзките И да се погрижи за най-малките от обществото, които са нейното бъдеще. Не исках да звуча като лозунг, но 65% от училищата им са в окаяно състояние, освен ако не са частни или в 2-3 най-скъпи квартала на даден град.

Нещо с което ще се съглася от сърце са чудесните пътища (и закони по движението които се спазват най-стриктно, което е прекрасно, въпреки че аз съм от тези които са били глобявани за дори и 5 мили -около 9 киломентра – превишена скорост!). И до ден днешсен като пътувам се усмихвам при мисълта че ме чакат около 5-15 часа безметежно каране по приятно означени И в повечето случаи гладки магистрали. Признавам си че се смях на коментара за спирането на полицая с палката, никога не ми е минавало и на ум да не спра! За сметка на това явно чувам че сега си спират хората, дават си бакшиши на полицаите и си продължават. Ако това стане тук си подсъдим за ОПИТ за подкуп! Законите се прилагат и на практика и това е една от основните поситивни черти на пребиваването ми в US – подреденост и спокойствие.

Като казвам спокойствие не си представяйте охолство. Не говоря и за материално охолство. Няма държава, в която да съм работила по-интензивно И дънамично от в US. Конкуренцията е най-безмилостната на света. НО като изплуваш удоволствието в business-а е неописуемо защото става на база на качещава ти И упоритостта. Не можеш и да лежиш на стари лаври, вечна гонитба е, понякога направо експлоадираш по шевовете, но резултатите са винаги напредък и прогрес. Това положително възнаграждаване на усилията те прави по-силен, кара те да вярваш в себе си и започва полека полека да анихилира всякви зародиши на мрънкане.

За радост на някои и съжаление на други ще кажа, че за мен си беше така и в БГ. Започваш с малко и като направиш от малкото нещо повече или нещо различно, светът става по-приятен. Отново, дали това ще е интелектуален или материален напредък или комбинация от двата няма значение, защото различни хора имат различни приоритети. Мрънкането или оплакването е градивно само дотолкова доколкото позволява на човек да изкара цялата мръсотия, която го гнети от systemата си. Като не може или не иска да променя, поне да я изкара…

Ужасно дълго писах, но се разпалих като прочетох коментарите на вишцки. Последна мисъл за дискусията, за да завърша по темата с мрънкането, сравненията И гледните точки. Замисляли ли сте защо се връщат някои в БГ след като са искали да имигрират, какво са правили в другата страна, какво правят в БГ, преди,след…Сега повече или по-малко мрънкат в БГ или ако са останали в другата страна станали ли са по-малко мрънкала. И колко интересно че почти половината от дискутиращите във форума обърнаха внимание на сравнението между БГ и US, около една четвърт оплюха медияте, повечето закелимиха “мрънкащите” с изключение на двама човека, само един човек много точно подчерта, че сравнението с US е валидно за почти всяка западно европейска държава И почти никoй не се запита защо народа се оплаква толкова И не иска да види положителните по думите на Лонганлон промени в държавата! Ако мога да ви дам надежда, че нещата се променят И в БГ, с вашия блог ентусясирахте един човек, който никога не би стоял да пише три страници по Американски блогове между 11 вечерта до 1:30 сутринта. Но ето че вашите мисли разпалиха моите И искам да ви кажа да не спирата дамислите да дискутирате И да разпалвате И други хора И така нещата ще потръгнат…Дано запазите същия заряд за спорове, защото те може И да не раждат истината, но ни карат да се замисляме!

Всихцко най- и до скоро.

У нас определено не сме цъфнали и вързали, но се оплакваме много повече, отколкото трябва. Май в това сме най-добри 🙂

Toва е и което е най-важното от статията 🙂

Ок, парите там са много! Е и? Вярно е, че с тях се живее, но изкуствената среда не поддържа живот а вегитативна негова форма, или греша?

Расизма – в съвременното си значение, е тръгнал от болни шовинистки държави като САЩ и любимата ми Франция. Парадокс – в държавата с най – много расисти (САЩ) се защитават най – много правата на малцинствата (негрите). Там са академици по изкарване на пари от нищо – мнима обида, еветуално виновно поведение, несигурно осигуряване на действие…

Приемам, че база за сравнение между страни с толкова огромна икономическа разлика е невъзможна, но затова пък песимиста е недобре платен оптимист, заобиколен от реалисти нали?

България ние ще я оправим…

Да, нека сравнението между САЩ и България да прилича на сравнението между трабант и мерцедес.

Аз съм се возил на трабанта на едно приятелско семейство (никога не сме имали кола) и не съм намирал причини да мрънкам. Какво щеше да бъде, ако вместо да се наслаждавам на пътуването, казвах, че не се намирам в кола, а в:

– каруца
– инвалидна количка
– счупена патерица

Да крещя: “Горкия аз, в чужбина карат мерцедеси-всъдеходи, които вървят по суша, вода и въздух. А аз се гърча осакатен с тази патерица “Трабант”, с която едвам се влача, дори и самата патерица е счупена!”

Е, хайде не. Аз знам, че се возя в кола, дори и да е направена от картон, и е логично да изпитвам задоволство от това. Колата освен това се подобрява, трабант беше миналия век, този век почна да надминава москвича, шкодата и ладата. Ако пък толкова не ми харесва, мога да се образовам и да я подобря още.

Когато бъде разрешено да се създават частни университети, когато бъде разрешено на чужди университети да отварят клонове у нас и да имат пълните права на висше учебно заведение, когато бъде премахнато ограничението за прием на студенти, което държавата налага.

Тогава, ако университета във ВТ иска да задържи преподавателката, за да не отиде тя да преподава другаде, ще се наложи да й увеличи заплатата. Тогава университета във ВТ ще може да приема колкото студенти искат да учат, да им взема парите и да плаща на качествени преподаватели да ги обучат. Тогава големите компании ще започнат да дават пари на университета, за да се занимава той с научна дейност, която им е от полза и за да подготвя добри специалисти, които да работят в тях.

Така става в страните с качествено образование и така НЕ става у нас, затова страната ни няма нито един университет в световния топ 500: http://ikonomika.org/?p=823

Това, че гледам положително на живота като цяло и на развитието на страната ни съвсем не значи, че не виждам проблемите. Просто положителното гледане ми дава надежда и поглед в перспектива за тяхното решаване.

longanlon как смяташ да го направим това – ние тука всичките от този пост?:
– “И вместо да се занимаваме с тях, можем да свалим данъците, да реформираме образователната, здравната и пенсионната система и да уволним министъра на МВР” Щото както каза MiCRoPhoBIC, САЩ си имат бая проблеми, ама са МНОГО богата страна, а здравеопазването и образованието й са най-добрите в света (само 2 от топ 10 световни университета са европейски…).

Нищо не пречи да си харесваме България – аз всеки път като кацна в София спирам да пипна пистата, да се усетя, че съм се прибрал… Ама не трябва и да си затваряме очите за простотиите. Да, харесва ми тука страшно много, само че това не значи, че трябва нищо да не правя за нещата, дето не смятам, че са правилни.

Знам и 200 и 2000. И когато съм живял мизерно, и сега, този вой “колко сме зле” ме е дразнил. Аз съм човек, на който му стига една книга или една компютърна игра на месец. Това са ми нуждите, да работя с идеи. Не ми трябва да пътувам, не ми трябва да ходя на море, нито да си купувам скъпи вещи. Трябва ми подслон, храна, електричество, и идеи. Това ще го имам ако ще да работя като пощаджия (което съм го правил и ме е кефило). Защо да ходя в чужбина – за да вляза в една система на изкарване на повече пари и харчене на повече пари за глупости, на преливане от пусто в празно. Не, благодаря, тук имам всичко, което ми е нужно.

Ние, българите съвсем не сме толкова зле, но сме майстори на този мазохистичен самооплюващ се вой, появил се веднага, щом комунизма падна и провокиран от зависимия, безпомощен живот в него и подет от пресата до днешни дни. Воят е все едно е настанала Голямата Депресия или са следвоенни години без никакъв хляб, обувки и дрехи.

Единственото ни УНИКАЛНО нещо не е колко сме зле, а колко смачкано самочувствие имаме.

И аз съм работил в професия (качествен контрол), в която основната ми работа е да намирам бъгове, грешки и проблеми. Дори и сегашната ми работа (дизайнер на игри) в известен смисъл е стъпила на това да предугаждам безбройните начини, по които нещо ще се счупи и да предотвратя това.

Освен това мисленето ми е такова, че винаги търся лошото, безсмисленото, несправедливото и това, което не работи – в живота, в света. До степен такава, че мразя природата – природата ме кара да се чувствам добре, а когато се почувствам добре, ми е много странно – започвам да се съмнявам в това дали светът е истински. “Реално” за мен значи “несправедливо и безсмислено”. Светът за мен е една безмилостна механична система, която не е правена за хора, но в която трябва да живеем.

Аз съм аналитичен и черноглед до такава степен, че тези две думи ме дефинират като личност, но проблемите, които намирам съвсем не са тези, които вие намирате. И това колко е зле България е смешка за мен. България си е супер държава с кривици в нормата, истинските проблеми са други.

Най-накрая, черногледството демотивира. Това го гарантирам. Само позитивните хора имат успех с жените и само позитивните хора намират решения. За да намираш решения, трябва да си позитивен на макс. Да вярваш, да се бориш, да се усмихваш, да мислиш за решението, а не за проблема. (HINT: Това е противоположното на мрънкането.)