колкото до това че законът ще “брани българският език от нас самите”, това показва абсурдността на идеите ти – защото езикът съществува за да служи на нас, не обратното…

Най-общо казано, в миналото, усложняването на езика започва със създаването на висша класа в обществото и нейния стремеж да се покаже различна от простолюдието – така аристкрацията почва да използва по-сложен език, по-дълги думи и т.н., особено в писмена форма. Това води до доста забавна двойнственост на езика – почти два различни езика, един за говорене и друг за писане, или пък един за обръщане към семейството и друг за към прислугата.

По-сложния език престава да бъде прерогатив на аристокрацията в по-новото време, когато масовата грамотност позволява на много хора да четат книги и вестници, а след навлизането на радиото и телевизията вече нещата почти се уеднаквяват – намаляват и почти изчезват местните диалектни говори, литературният и разговорният език стават все по-близки.

Исторически, точно масовото разпространение на грамотността опростява езика, защото сближава разговорния и литературния език – това се наблюдава в много езици. Т.н. Елизабетиански английски (от епохата на кралица Елизабет I) примерно е много по-сложен и натруфен от съвременния – както можеш да се убедиш ако пробваш да четеп Шекспир в оригинал. Най-старият масов език в света – китайския – едновременно с това е и езъкът, на който има писменост най-отдавна и най-отдавна има масова грамотност (в Китайската империя – от над 5000 години). Той е имал много време да се развива – и съвсем логично, китайският е дотолкова опростен за говорене, че повечето думи се състоят от по една сричка.

Опростяването на езика не бива да те притеснява – това е естествен процес. Велики мисли могат да се изкажат и с прости думи. Притеснително е опростяването на хората…

Понякога е по-добре да обясня една английска дума с три български, вместо да ставам смешна като измислям нови глупаво звучащи думи. Като пример давам новата немска дума “Börsianer”, която би се превела на български борсиянец (борсов посредник) – смях в залата.

напълно се солидаризирам с тебе. Тук ще спомена и едно явление, познато на социолингвистите, което се нарича превключване на кода. То обаче е постижимо за доста грамотни хора, които си служат с езика. Лекарите знаят, че не трябва да употребяват латински термини пред пациентите си, а трябва на разбираем ЗА ТЯХ естествен български език да обяснят състоянието им. Същото се случва с всеки от нас.

Има място за чуждата терминология в международното или професионалното общуване, а в България в ежедневието трябва да се говорим на обичайния естествен език, достъпен и познат за повечето хора. В книжовната му форма го наричат книжовен или литературен български език.

Заедно с това не трябва да се присмиване на диалектния говор, защото именно диалектът е ЕСТЕСТВЕНИЯТ език, а книжовният е създаден изкуствено на базата на диалектите /североизточните – за българския книжовен език/. Също така важно е владеенето на стилистичното разнообразие на езика. В училище, в държавните институции и въобще официалната сфера на общуване не е препоръчително да се използва жаргон. Той е подходящ за приятелската среда.

От закон за българския език няма нужда, защото наистина живеем в глобализиран вече свят. Езиковата стихия се регулира от лингвистите, в България – от българистите лингвисти. Те са кофидикаторите за езика, те определят на базата на езиковите закони формите, които се смятат за правилни /книжовни/, правописните и правоговорните правила. Тях трябва да знаем, ако искаме да сме грамотни хора.

Любима

От всичко в медиите, нека поне новините се съобразяват с това кой ги гледа и с използването на правилен български език. Склонна съм да приема, че някои специализирани предавания имат свой специфичен речник и съответно ограничена аудитория на този речник. Но не мога да приема използването на чужди думи, на които има български еквивалент (да това е чуждица, но никой не оспосрва съществуването и). Иначе наблюдавам, че хората, които ги използват искат да покажат че знаят повече, което обаче има обратен ефект, ако не знаят значението им, и не говори добре за възпитанието им, ако ги използват нарочно пред хора, които не разбират чужд език.

И както newklear каза, ако GP и личен лекар означават едно и също, каква е причината медиите да направят ИЗБОР да използват първото. Кажете ми, защото имам няколко варианти за отговор, никой от които не говори добре за нас като българи. И други нововнесени думи се употребяват като “тренд”, “фешън” и т.н. Само като ги напишем на кирилица и виждаме колко глупаво изглежда. Нека не звучим глупаво!

станало е недоразумение. Отговарях на преждеговорившия за предложението му за ЛЕВРО.

Колкото до европейската терминология, тя не е кодифицирана и това трябва да стане час по-скоро. След като не успях в последните две правителство, сега съм решена да направя всичко, което зависи от мене и да изградя Център за европейска комуникация, в който специалисти езиковеди /надявам се и евролингвисти/ в международен екип да разработим темата. И не само нея. Необходимо е да се разработят модули за виртуално обучение по политиките /18 на брой/ на ЕС.

Това ще стане. За съжаление политиците, с които говорих в последните два правителство, предпочетоха да си останат с комплексите на незнаещия човек, отколкото да си признаят, че и те, както и повечето българи, трябва да преминат такива курсове на обучение.Центърът не беше изграден при положение, че имахме уж две дами-министри по европейските въпроси, а едната дори не знае, че в ресора й като комисар влиза и информацията и комуникацията, защото европейските граждани са потребители и на информация и на комуникация. Българските политици са особена порода политици. Не им е необходимо да знаят.

Сега чакам да се създадат структурите на новия кабинет и ще поставя въпроса с цялата му сериозност. И двата доклада на ЕК – за 2008 и 2009 г. повдигат въпроса за липсващия административен капацитет на управляващите в България.

Желая Ви спокойно и весело лято 🙂 Хубаво е, че тези въпроси вълнуват не само езиковедите, но там нещата наистина са много изпуснати, реформа не е провеждана от 1949 г.

Още веднъж Ви се извинявам за недоразумението.

Любима