Тежкотоварната класа


Докато здравословно окръглените ми приятели/ки се реят през живота си (а в случая с Брашното – като същи акробати се катерят по покривите, да слагат интернет на хората) без да им пука твърде, че не изглеждат точно като избягалите от клиниката за анорексици манекени/ки, другата порода хора, които попрекаляват с насъщния – но вече до степен на болестна пристрастеност, се хвърлят със същата ярост, с която нападат съдържанието на относително невинния си хладилник, да защитават тезата, че всички дължат ако не уважение, то поне съчувствие за теглото (и в двата смисъла) им.

Интересен диалог се разгоря по повод едно мое наблюдение и си позволявам, поради изключителната му идейно-познавателна и литературно-здравословна стойност, да приведа мнението на един бивш дебелак по въпроса…

Чети още…

Просто наблюдение


Обикновено приказвам за това какво мисля по тоя или оня въпрос, ама днес по изключение няма да ви подлагам отново на печалните резултати от мисловните ми опити (глас от публиката: “ура!”).

Да, става дума за здравословното хранене, но само за интересните наблюдения на разни хора, които успявам да направя съвсем неволно в ежедневието, докато се грижа за собственото си изхранване…

Чети още…