Когато прочетох заглавието, че човешките права в България са спечелили нова победа, в лицето на осъден от Комисията за защита от дискриминация за хомофобски изказвания, аз, естествено, се зарадвах. Викам си – най-после тоя ненормалник митрополит Николай си го отнесе както заслужава и може би ще го осъдят да си пие редовно хапчетата. Но не било точно така…
Малцинства и интеграция. Като чуят това, повечето хора си представят тъмнокожи и некъпани индивиди, необразовани, често престъпни, които ние трябва да правим всички усилия и да даваме пари, за да “интегрираме”, като едновременно с това търпим смрадта и антисоциалното им поведение. Затова никак не е чудно, че “малцинства” и “интеграция” са станали вече мръсни думи за всички, освен за политически коректните фондацийки, цицащи европари.
Но има и други малцинства, които дават примери за друг вид интеграция – много по-различна от налаганата ни в момента…
Мда, няма как да си модерен млад или wanna-be-модерен по-възрастен, без да заемеш морална позиция против развращаващите, сексистки и налагащите стереотипи, отвратителни реклами на мастика. И с пяна на уста да ги заклеймиш като едноличния виновник за половото неравенство и глобалното затопляне.
Само че ако някой смята, че комбинацията секси мацка, мастика и големи дини е нещо зло, проблемът му е само личен и доста по-сериозен…