Малко демотивация
Част от моята селекция де-мотивационните плакати…
Разни
31 Comments
Това ли ви е патриотизмът?
България на три планети, фланелка с хановете, да мразиш турците и като се напиеш да пееш македонски песни – това ли са патриотизмът и родолюбието според вас?
Време разделно
Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…
Тероризъм за пред медиите
Позволявам си да цитирам части от преведената от Комитата статия относно флотилията “с хуманитарна помощ”, която израелците спряха и убиха няколко човека. Не снятам да обсъждам кой е крив и кой – прав в палестино-израелския конфликт, нито блокадата на Газа, нито законността на спирането на корабите, въпръжението на пътниците в тях или израелските командоси, нито нуждата от стрелба.
Цитираните части от статията са само интересни размишления относно формирането на един нов вид тероризъм – който цели главно да предизвика съчувствие и да представи другата страна като агресор….
Само така!
Две новини стоплиха сърцето ми миналата седмица – макар да не съм привърженик на насилието принципно, нямаше как да не ме зарадват новините, че крайните нацисти и комунисти у нас се пребиват едни други с небивал устрем.
Онзи ден даже Боян Расате го отнесъл…
Всички мразят евреите
Неведнъж съм се удивлявал на явната или по-прикрита омраза, които много хора питаят към евреите – дори без да са виждали и един евреин. И в исторически план и сега, и в чужбина и у нас. Не престават да ме изумяват коментарите в този блог всеки път, когато стане дума за евреите.
Но не са само евреите…
Хората и техните хобита
Както може би сте забелязали, аз съм от тези хора, на които като че ли хобито им е да си имат хобита – интересувам се от много неща, давам си парите за какви ли не глупости и чета книги, форуми и сайтове за каквото съм се запалил в конкретния момент.
Сега чета една книга, която ми дава много интересна перспектива относно религиозния фундаментализъм и хобитата…
Longanlon и природата
Успял съм да забележа, че медийният образ на човек не винаги се припокрива изцяло с действителния му такъв – това важи и за блоговете. Един особено добър пример са множеството ми публикации срещу истерията “глобално затопляне” и несъществуващите “права на животните” и това, което много хора си мислят за мен като резултат от тях – а именно, че не съм загрижен за природата, не обичам животните и т.н.
Което няма как да е по-далеч от истината, както е добре известно на всеки, който ме познава…
Нови в блогрола – 05.10
Отдавна не съм публикувал пост със списък с хората, които редовно се включват в партньорската ми инициатива и чиито линкове принципно слагам в партньорската страница:
Volcanic thoughts of a freethinker
За по-добрата страна на нещата
Блог за маркетинг и идеи за маркетинг
За парите и финансовата свобода
Аз… или това, което НЕ мога да бъда!
Ако съм объркал някой линк или картинка – свиркайте 🙂
Хората имат права, а не животните
В центъра на общественото внимание напоследък, и далеч не за пръв път, са масовите обществени и медийни истерии, свързани с насилието над животни. Благодарение на тия истерии даже бе прокаран един абсурден законопроект, който предвижда наказанието за насилие към животно да бъде колкото за непредумишлено убийство на човек. Из интернет се вихрят ожесточени дискусии между “кучелюбци” и “кучемразци” относно това кой е по-глупав, по-безчувствен и на чии деца трябва да им бъдат отрязани краката, за да видят хубаво ли е (ще ми се да преувеличавах).
Всички обаче се губят в подробности и някак не стигат до базисния проблем – животните всъщност нямат и не могат да имат права…
Истеричните припадъци напоследък
Не, не става дума за истериите около гмо-то или разните там кучета с отрязани крака, нито за пилетата, чиито отрязани и добре запечени филета нагъвам честичко с пресен магданоз и чеснов сос. Нито дори за агент гоце, бойко, гърция и всякакви други истерии, на които не само напоследък, ами и изобщо, е богато родното ни медийно пространство.
Става дума само за някои блогове, които ви препоръчвам и заради които истеричен припадък най-вероятно няма да получите, но може да ги намерите за интересни…
Борбата на гръцките социалисти
Нова обща стачка на синдикатите на държавните служители парализира Гърция – протестите са … срещу мерките, които правителството бе принудено да вземе, за да спаси държавата от окончателен фалит.
Ютюб и качествените изменения
Никога не съм бил особено активен ползвател на ютюб – имам качени няколко клипа колкото да не е без хич и следя 5-6 канала, а от време на време си пускам музика. Не е като да прекарвам дните си в гледане на видеота, та това да е някаква особено важна за мен дейност, поради което да съм свръх претенциозен към заветния провайдър на стрийминг.
Въпреки това, ютюб успява напоследък да ме издразни доста, а подозирам – не само мене…
Малцинствата и интеграцията
Малцинства и интеграция. Като чуят това, повечето хора си представят тъмнокожи и некъпани индивиди, необразовани, често престъпни, които ние трябва да правим всички усилия и да даваме пари, за да “интегрираме”, като едновременно с това търпим смрадта и антисоциалното им поведение. Затова никак не е чудно, че “малцинства” и “интеграция” са станали вече мръсни думи за всички, освен за политически коректните фондацийки, цицащи европари.
Но има и други малцинства, които дават примери за друг вид интеграция – много по-различна от налаганата ни в момента…
Питай за да ти отговорят – Vapio.BG
Както няколко пъти имах възможност да се убедя, едно от предимствата човек да има що-годе посещаван блог е фийдбека, който може да получи от читателите си, ако някога има нужда от него – просто казано, мога да питам за някакви неща и все ще се намери някой, който да разбира точно от това нещо и да ми даде акъл какво да направя, кое да си купя, и т.н. – телефона си например, го взех след съвет от Никола, а като исках да си купя фотоапарат не само получих петдесетина препоръки, ами даже и предложения за продажба.
Добре де, ами ако човек си няма редовни читатели, които да попита, че даже и ако блог си няма?
Българските книги са грозни
Напоследък нещо съм се засилил да чета книги – което е малко странно точно в тоя период, щото имам доволно много работа, но може би е някаква реакция за намаляване на стреса, знам ли… Както и да е, купувам по интернет, слушам на телефона докато пътувам, даже си направих блог за книги… изобщо това приятелката ти да живее далече и да се виждате от дъжд на вятър май има своите странични ефекти 😛
Но забелязвам, че българските издания на повечето книги имат изумително отвратителни корици…