И все пак, тя се върти
Заради историята с Божо Димитров и истериите около намерените “мощи”, силно ме боде отвътре да напиша “Аз казвах ли ви?”. Това се е случвало и друг път, обаче…
Заради историята с Божо Димитров и истериите около намерените “мощи”, силно ме боде отвътре да напиша “Аз казвах ли ви?”. Това се е случвало и друг път, обаче…
Успял съм да забележа, че медийният образ на човек не винаги се припокрива изцяло с действителния му такъв – това важи и за блоговете. Един особено добър пример са множеството ми публикации срещу истерията “глобално затопляне” и несъществуващите “права на животните” и това, което много хора си мислят за мен като резултат от тях – а именно, че не съм загрижен за природата, не обичам животните и т.н.
Което няма как да е по-далеч от истината, както е добре известно на всеки, който ме познава…
Редовните хипи- антиглобални- хомеопатични-сила на водата- лечебни кристали- капитализмът е лош- любовта ще спаси света – хранещи бездомните кучета псевдо-еко зомбита, за които неведнъж сме се изказвали неласкаво, отново налазват общественото внимание. Генномодифицираните храни били вредни и не трябвало да се произвеждат.
Ами… добре. На мен те не ми трябват…
Когато прочетох за разрушителното заметресение в Хаити, първата ми мисъл беше “Сега ше кажат, че глобалното затопляне е виновно и за това” щото напоследък на него приписват всяко природно бедствие, даже студовете. Както и предположих, не закъсняха да измислят виновник за земетресението, но той се оказа не глобалното затопляне, а капитализмът. Уау…
Воден от желанието си да разбера кои по-точно са хората, с които си приказвам в коментарите, пуснах миналия месец една анкета с неколко тъпи въпроса, на които няколко човека се излъгаха да отговорят.
Резултатите бяха категорични: блогът го чета най-вече … аз.
Мда, няма как да си модерен млад или wanna-be-модерен по-възрастен, без да заемеш морална позиция против развращаващите, сексистки и налагащите стереотипи, отвратителни реклами на мастика. И с пяна на уста да ги заклеймиш като едноличния виновник за половото неравенство и глобалното затопляне.
Само че ако някой смята, че комбинацията секси мацка, мастика и големи дини е нещо зло, проблемът му е само личен и доста по-сериозен…
Чл. 4. (1) Забранява се публичното изразяване на верски убеждения от представители на вероизповедания, които не са регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията.
линк. чудя се колко секунди ще издържи тая наредба в съда (и даже не говоря за Конституционния). Макар че и леко се кефя, щото не вярвам “Глобалното затопляне” да е регистрирано по реда на Закона за вероизповеданията хехехе
Състезанието, в което се бях включил – RSS Дандания – приключи миналата седмица, а моето представяне в него бе… не дотам задоволително.
Все пак победих, но…
Забелязал съм, че много от младите и активни хора, които живеят в цивилизовани, развити или що-годе развиващи се държави просто умират да се чувстват виновни за нещо – за замърсяването, глобалното затопляне, глада по света, петролната криза и слънчевите изригвания.
Но едно ще ви кажа – ние не сме виновни, че живеем добре…
Ето чета си аз блогове вчера и попадам на поредното писание за това как водата на Земята намалявала, как все повече райони в третия свят се засушавали и хората мрели от глад и жажда, как глобална суша ни грози и как трябвало да пестим водата, за да не да оставим най-ценното, без която не можем, да … да … де да знам какво, да изчезне може би.
Ебаси глупостите, честно…
Миналата седмица Владимир Путин постети България за последен път като президент на Руската федерация (макар, че знае ли човек 🙂 ). И не само дойде, ами и подписа споразумение за петролопровод, който щял да минава през нашата страна и да доставя черното злато на Гърция.
Като гледам обаче какъв вой се надигна и в интернета и в другите медии срещу него и срещу проекта, си помислих, че не чуждестранен политик идва, а цар Ирод и не бизнес е договарял, ами изколването на всичките българските младенци.
Аз пък така и не можах да видя какво пък толкова лошо ще стане, та да предизвика подобен уплах… Чети още… →
Наскоро си подреждах старите книги и попаднах на находка – учебника ми по английски за подготвителен клас. Разгледах го и ме нападнаха неочаквани спомени. Това, което е виждате на снимката, е втора част на учебника, за който помня, родителите на всички ни се изръсиха някакви космически суми.
Този учебник бе като някаква магическа книжка за нас, навикналите на безцветните тухлоподобни комунистически и посткомунистически учебници с грозни графични илюстрации – та той приличаше повече на списание, пълно с красиви и усмихнати хора, беше приятно да го разглеждаш (особено последното бе нещо невиждано до тогава) … Чети още… →