Aвтор: Фредерик Бастиа
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

„Животът, свободата и собствеността не съществуват, защото човекът е направил закони за това. Точно обратното – човекът е направил законите именно за да защитават неговите живот, свобода и собственост“.

Изглежда почти невероятно, как френски философ, политик и икономист, живял преди 200 години, говори за правото, икономиката и закона така, че думите му са без изключение актуални и днес.

В началото на 19 в. Фредерик Бастиа обяснява какво е това „закон“, за какво служи и какви пагубни последици има изземването на закона от ръцете на хората, чиито живот, свобода и собственост той трябва да защитава, и прилагането му в служба на  политически и/или идеологически цели.

И изглежда направо обезкуражаващо как същите спорове относно ролята на държавата и закона, същите спорове относно социализма, „социалната справедливост“ и човешките права се водят със същите аргументи днес, както са се водели преди 200 г. Толкова ли не сме пораснали морално, философски и икономически от тогава? Нищо ли не сме научили, та продължаваме да се питаме едни и същи неща в продължение на два века?

Знаменити цитати от книгата:

За свободната търговия и митата – „Когато стоките не прекосяват свободно границите – това правят войниците„

За социалната държава – „Това е великата илюзия, според която всеки се опитва да живее на гърба на всеки друг„

За намесата на бизнеса в законодателството – „Докато законът се отклонява от истинското си предназначение – докато може да служи за да нарушава правото на собственост, вместо да го подкрепя – всички ще искат да се намесват в правенето на закона – или за да се защитят от законоустановен грабеж, или за да ограбят други с помощта на закона„

За намесата на държавата в обществения живот и социални функции – „Социализмът, също като древните идеи от които произхожда, не може да направи разлика межу „правителство“ и „общество“. Затова всеки път, когато ние се противопоставяме на това правителството да върши нещо, социалистите заключават, че ние се противопоставяме това нещо да бъде направено изобщо. Ние не одобряваме държавното образование – социалистите казват, че не одобряваме образованието по принцип. Ние се противопоставяме на наложенота от държавата равенство – те казват че сме против равенството.  Остава само социалистите да ни обвинят, че не искаме хората да ядат, защото се противопоставяме на идеите на правителството да конфискува зърно от фермерите и да го раздава на бедните„