Aвтор: Денис Лиъри
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5

Предполагам, че книгата ще е доста безинтересна, ако не я чете автора, с характерната си интонация и изказ (аз я слушах), затова и ниската оценка. „Доста по-безинтересна“ имах пред вид, щото тя не е особено интересна даже когато Лиъри крещи, шепне и се нервира.

Лиъри ми е един от любимите комици, но принципно има склонността прекалено много да разправя за семейството си и преживяванията в детството си, а тука му е отпуснал края и е доста скучно, вервайте.

Книгата е накъсана, без обединяващ замисъл, нещо като няколкочасово комедийно шоу, в което Денис се пени на тема каквото му дойде на акъла. Опитите му да създаде някаква житейска философия на базата на типичния за гиговете му гневен реализъм-мачизъм нещо не се получава, а комедията, заради която всъщност някой би чел тая книга, е твърде недостатъчна.

Издадена на български: не