Aвтор: Стюарт Хоум
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5

Бунтовете и безредиците в Лондон и други британски градове в момента са много актуална тема, която ми напомни да препрочета тъничката Свирка на Стюарт Хоум – където авторът, чистокръвен британец и бивш комунист и скинхед, описва традициите на улично насилие на Острова и свързаните с него хиляди групировки и групировчици лумпени, в неподражаемо циничен стил…

Разбира се, бунтовете на живущите в гетата престъпници и паразити, които използват някакъв катализатор (някой от техните е насилен от полицията, защо ли) за да разграбят магазини и да застрелят конкурентната банда, са се случвали и преди. Това винаги е съпроводено с вой от страна на всякакви медийни и интелектуални измети относно „нарушени права“, „социален протест“ и други такива, макар да е очевидна вандалската и лумпенска същност на подобни прояви и прекалената сдържаност и нежелание на полицията да се справя с тях и да защитава мирните граждани от тях, както повелява закона.

Свирка описва обаче именно света на идеолозите на много подобни „бунтове“  – подземните радикални организации, които Стюарт Хоум добре познава от годините си на улиците, където покрит с качулка е хвърлял павета по полицията и по други закачулени свои събратя, с които се различава само по това коя безумна кауза са решили да защитават – Растафарианци-националисти за Чиста Англия, Революция с Че Гевара, Феминистичен съюз за Изтребване на Мъжките свини, Юбер хитлеристки съюз за Работнически права и каквито още се сетите. Събитията се развиват през 80-те години, иначе антиглобалистите и еко-талибаните също щяха да са неделима част от лумпените-революционери.

Романът е изключително интересен, защото докато използва хиперболизирани образи на самите организации (те се избиват с автомати и си въртят свирки нонстоп), разкрива невероятно точни подробности от кухнята – как подобни организации функционират, как набират членове и се издържат финансово, как се организират и най-вече какво мотивира техните ръководители и членове да участват. Показва и на какво интелектуално ниво са последните и как първите ги манипулират за своите цели и финансова и друга изгода.

А подигравката с идиотската интелектуална същност на фашистките, комунистически, работнически и националистически идеологии, на които тия „революционери“ се опират, щеше да напомня Пратчет, ако Пратчет беше на стероиди и алкохолик.