Aвтор: Аян Хирси Али
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

Защо емигрантите от мюсюлманските страни не могат да се интегрират в западното общество? Защо второ, трето и четвърто поколение мароканци във Франция, сомалийци в Холандия и анадолски турци в Германия не само не говорят местния език, но и мразят родната си държава и се поддават на влиянието на радикалния ислям…

Три са основните колони, на които се крепи назадничавостта на културата в традиционно ислямските държави, подхранвана от самите постулати на религията им – секс, пари и  насилие. Именно средновековното отношение към тези въпроси прави емигрантите неспособни за живот в цивилизовано общество и културата им – непригодна за съвременността.

Секс. Сексът е табу за традиционната ислямска култура, която се страхува от женската сексуалност до степен да покрива жените от глава до пети и изрязва половите им органи, в стремежа си да я подтисне. По дефиниция, жената е източник на грях, трябва да бъде покрита, скрита, подчинена от своя собственик.

Пари. Отношението към парите на хората, идващи от неработещи икономики е изключително интересно за изследване, но изключително негативно за самите тях. Отношението им към неща като работа, спестяване и разумно харчене не са тренирани от детството, както е в цивилизацията, поради което емигрантите в голямата си част приемат заемите и социалната система за нещо, от което да черпят без никакви последствия, изпадайки в бързо в обречена задлъжнялост и без надежда за измъкване от крайната бедност.

Насилие. Цялата западна цивилизация се крепи на спазването на определени житейски и обществени принципи, скрепени не на друго, а на отказът от насилие, на решаването на споровете чрез говорене, закони, преговори, договори. Това е непонятно за хората, израсли в култури, където насилието е навсякъде още от детството и е поощрявано като най-доброто средство за успех в живота. Именно затова децата на емигрантите от мюсюлманските страни са изключително агресивни, а младежите им са отговорни за непропорционално голяма част от свързаните с насилие престъпления, особено тези срещу жени.

Ако успеем да променим възгледите на емигрантите по тези основни въпроси, да ги научим на цивилизовано отношение към секса, парите и насилието, те ще могат да се интегрират успешно и да станат нормална част от обществото. Ако обаче не осъзнаем нуждата от тази промяна, ако се крием зад „толерантност към тяхната култура“ и не правим нищо, интеграцията няма как да се случи и ще имаме точно това, което толерираме – средновековно, варварско отношение към жените, безотговорност към парите и съответно самоподхранваща се бедност, и общности, доминирани от насилие – точно както е в държавите, от които тези емигранти идват.

В предишната си книга Infidel, Аян Хирси Али описа собствения си живот на бедно сомалийско момиче, което бяга в Холандия от уреден брак, за да стане в последствие член на Парламента, феминист и борец за човешки права и реформация на ислямската култура. Разказът й е покъртителен,  но главно описателен – за това какво тя е видяла да се случва в традиционно мюсюлманските страни. В настоящата книга тя обяснява защо това се случва и  и как според нея можем да го спрем да се случва поне сред емигрантите от тези страни, живеещи в Западна Европа и САЩ.

Издадена на български: не