Aвтор: Кори Доктороу
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Едва ли има мислещ човек, който все още да си въобразява, че всичките „мерки за сигурност“ които прилагат правителството и полицията, имат за цел да ни защитят наистина. В 99% от случаите „засилените мерки“ имат минимален реален ефект, но увеличават властта и популярността на този, който ги прилага – и независимо дали са проверки на голо по летищата или подслушване на министри, това е тяхната истинска цел…

Лошото на правителството и полицията е, че няма кой да те пази от тях. Ако те отвлекат Наглите, полицията ги гони и евентуално те спасява… но ако те отвлече полицията, кой ще те спаси?  Може да си мислиш, че полицията гони и бие само престъпниците… но ако полицията реши, че ти си престъпник… Това е изначалния проблем с властта, заради който имаме строги закони, ограничаващи нейните силовите структури и защитаващи нашите граждански права от тях.

Най-лесният начин за властта да пренебрегне тези ограничения и да започне да прави каквото си иска, са кризите. Когато хората са изправени пред  някаква опасност (или са заблудени, че опасност има) тогава те са склонни да пренебрегнат някои свои права,  за да може някой по-ефективно да ги спаси от опасността.  Примерно, ако си станал жертва на обир, викаш полицията у вас, да огледа, да те разпита.  Ако си още в опасност, би се радвал екип да остане с тебе за през нощта, да те пази. Но не искаш полицията да може да влиза у вас когато си поиска и да те разпитва нали?

За съжаление, една от характеристиките на всяка власт, практиката е доказала многократно, е че винаги, когато й се даде възможност, тя гледа да увеличи правомощията си. Да разпитва когато иска, да влиза където иска, да арестува когото сметне за нужно – не че е сигурно, че е виновен, ама за всеки случай. А може и да е говорил срещу властта…

Точно това се случва на едно 17 годишно момче в романа Малкия брат на Кори Доктороу. Очевидно повлиян от политиката на Дж.Буш за засилена сигурност след 9/11, Малкия брат описва как пострадал от терористичен акт град бива буквално превзет от агенти на Национална сигурност, които следят, подслушват, арестуват, измъчват когото решат , без съд, адвокат, права.  Леко политически оцветен, романът отправя някои нападки към републиканците за политиката им, но смятам че постфактум авторът е останал доста неприятно изненадан, че Обама продължи и даже засили мерките. Иначе романът е детски и не особено оригинален, нито добре написан, но е изключително релевантен на случващото се навсякъде по света, и особено у нас днес с тия срс-та.