Aвтор: Аян Хирси Али
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5 :)

Аян Хирси Али (ударенията са на Я, И, А) е родена в малко село в Сомалия. Живяла е, като повечето сомалийци, в ужасяваща мизерия, възпитана мюсюлманка,  неграмотна, обрязана като дете. Баща й иска да я омъжи за непознат, но тя бяга в Холандия, учи и работи там. Занимава се с въпросите на правата на жените, интеграцията на ислямските малцинства и става член на парламента…

Тя е авторката на идеята и сценария на 10 минутния клип „Покорство“ (Submission) за отношението към жените в мюсюлманските страни, заради който неговият режисьор Тео ван Гог е заклан на улицата в Амстердам от ислямски фанатик.

Книгата е автобиографична и паралелно с живота на Аян обсъжда много от идеите, за които съм говорил многократно, а тя се сблъсква с тях в реалния живот и ги преживява от първо лице – обществата и живота в мюсюлманска Африка, женското обрязване, културата на срам, вина и грях, в която всички хора там живеят… А после гражданските войни, насилието, насилствените бракове.

И накрая неинтегриращите се мюсюлмански малцинства в Западна Европа, отново радикалния ислям, положението на жените, толерантността и липсата на такаваЧестно казано, това е най-феминистичната книга, която някога съм чел. Тя  за съжаление потвърди нещата, които знаех, че се случват, но някак се надявах да са само преувеличени страхове и крайнодясна реторика:

„Холандия – мирна и просперираща държава с щастливи граждани, смятащи, че за 400 години са успели да си изградят земния рай, започваше да се събужда за кошмарната реалност, че изведнъж се е напълнила с хора, които мразят Холандия и холандците и абсолютно не приемат основополагащите идеи на този рай – права на жените, свобода на словото, толерантност и демокрация – и за да постигнат целите си, тези хора си служат с агресия, заплахи и убийства.

Новината, че млада жена като мен, в Холандия, може да получава смъртни заплахи и да е принудена да ходи навсякъде с двама въоръжени бодигардове, просто защото е казала мнението си по даден въпрос по телевизията, бе за много хора важен символ на това, в което се превръща страната им.“

Издадена на български: не