Aвтор: Ан Коултър
Информация в Goodreads
Оценка: 3,5/5 :)

Докато следя отблизо американската вътрешна политика и медийното й отразяване там и в Европа, за мен става съвсем очевиден т.н. liberal bias (в САЩ liberals викат на социалистите)- т.е. че всичко, свързано демоктатическата партия, социализма и лявото бива рисувано от медиите в положителни краски, докато дори същото нещо, свързано с републиканците и с дясната политика бива игнорирано или демонизирано като зло. Ан Коултър е посветила последната си книга Demonic: How the Liberal Mob is Endangering America именно на отношението към тълпите и политическото насилие…

О, не само в САЩ е така – вижте отношението на медиите тук (даже сравнително уважавани като Дневник и Капитал) към Чаеното парти: стотици хиляди хора се събираха по американските улици на протести срещо политиката на Барак Обама да раздава милиарди долари на закъсали банки. Медиите у нас първите месеци игнорираха случващото се, а после инцидентно пускаха по някоя статия, намекваща, че протестиращите са богати расисити и предупреждаваха за „опасността от насилие ако тези настроения продължат„.

Американските медии бяха абсолютно същите, само дето по-дълго и продължително се подиграваха на протестиращите и още по-паникьорски плашеха с „ескалиращата опасност от насилие„. Разбира се, излишно е да казвам, че нито един инцидент, свързан с насилие нямаше на чаените партита – хората се събираха, слушаха речи, скандираха и се разотиваха, като даже си изчистваха отпадъците след това.

За сметка на това, когато станаха протестите на Уолстрийт, чието основно послание е практически същото, медиите и оттатък и отсам океана, просто избухнаха с множество възхваляващи публикации за „младите хора с активна гражданска позиция“, на които им е писнало… правителството да дава милиарди на банките. Че чупят, бият се с полицията и серат на публични места се споменава между другото, с извинителен тон, един вид тия действия са оправдани.

Именно за това говори Анн Коултър в Demonic: How the Liberal Mob is Endangering America - за левичарските вандалски тълпи от Френската революция до синдикалните протести в Гърция, за левичарското насилие от Културната революция в Китай до бомбените атентати в САЩ. За това как в съвремието медии и политици непрестанно се опитват да насаждат страх от „опасността от крайнодясно насилие“, докато всъщност 99% от политическото насилие идва от лявото  и никой не го обвинява за това – дори напротив, то бива поощрявано.

Барак Обама стартира политическата си кампания в дома на Бил Айерс, член и активист на марксистката терористична групировка Weather Underground, залагала бомби в правителствени сгради и военни бази през 60-те. Абсолютно всеки член на тази групировка (дори тези които са били в затвора за атентатите си) в момента са университетски преподаватели – но привързаността на академичните среди към марксизма и насилието е отдавна известна.  Излишно е да казвам, че ако който и да е политик или университет беше свързан по какъвто и да е начин с някаква групировка, поощряваща християнско фундаменталистично или дясно насилие, щяха да го изядат с парцалите…

Политическото насилие в свързано изцяло с лявото – демократическата партия е анти-негърската партия в САЩ до към 1960-та – последния им сенатор, член на Ку-Клукс-Клан почина наскоро. Линчуването, недопускането на черни ученици в училищата, сенатори с расистки кампании – всичките демократи. Но благодарение на непрестанната медийна промивка, малко хора помнят това.

Примерите са безброй и Анн Коултър е решила да изброи голяма част от тях в Demonic: How the Liberal Mob is Endangering America – книгата има изключително интересни уроци за френската и американската революция и коренната разлика между двете и резултатите от тях, примери от политическата история на борбата на чернокожите за равни права … но и типично за стила си, Анн Коултър цитира, цитира, цитира. Може би за да избегне постоянните нападки от страна на медии и свои противници, че говори неверни неща, Коултър пълни книгата си с факти, дати, публикации, имена – в този вестник на тази дата този човек каза това. през тази година този университет в тази своя публикация написа това… и така до безкрай, което прави книгата изключително добре аргументирана, но и доста мудна за четене.

Издадена на български: не