Aвтор: Аравинд Адига
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5 :(

Традиционната представа за Индия е за „най-голямата демократична държава в света“, страна на източната философия и древна мъдрост, с образовани жители, работещи в кол-центрове за чужди компании – заради който имидж милиони туристи всяка година посещават Индия в търсене на духовно просветление…

Образът на Индия обаче, рязко се разминава с действителността – Белият тигър на Аравинд Адига разбива мита за демократичната, одухотворена Индия и я показва през очите на един обикновен младеж – истинската, реална Индия,  която , ако посмея да цитирам Бистра:

… е гадна бедна страна, където всички са в един общ курник и се настъпват по крилата и си серат върху главите; а индийците са бедни, необразовани и елементарни хорица.

Пълно беззаконие, власт на бюрокрацията, популизъм, консервативна религиозност, насилие, купуване на избори, подкупи, мръсотия и мизерия… Изобщо, Индия е населена  с цигани и прилича много на Африка – доколкото разбирам от главния герой на романа, това, че тя е развиваща се държава, а не заразна дупка като повечето африкански държави, се дължи единствено на колониалното наследство на Британската империя – малко по-висока култура на някои кръгове в обществото, английски език, някаква, макар и малка, държавна уреденост.

За средния западен читател (а ако съдя по наградите – и литературен критик) това може би е достатъчно да обяви книгата за истинско откровение, проникновен портрет на Индия , който заслужава най-висока литературна оценка. За мен обаче, дето тия неща общо взето ги знаех от приятели, ходили там, както и от Беднякът-милионер, Белият тигър е скучна книга без особен смисъл и завръзка, за това как шофьор-слуга псува наум шефа си на 200 страници и накрая го убива, за да открадне един от ония партийни куфари.