Aвтор: Айн Ранд
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5

Помните ли 1984? С комунистическото общество, тоталният контрол на държавата, с потиснатите и обезверени хора? А какво е довело до такова положение? Как се е стигнало до там? Е, „Атлас изправи рамене“ описва как и защо когато държавата и обществото потискат своите най-продуктивни членове, последиците са винаги бедност и тирания.

Няколко промишлени магнати в САЩ в средата на 20 в. се борят да устоят на обществените настроения, които обявяват егоизма и стремежа към печалба за зло. Тези способни хора биват оплювани, регулирани и потискани всячески от държавата, семействата си, обществото. Тяхното богатство се смята за продукт на „експлоатация на трудещите се“. На тях бива гледано като на паразити.

Именно затова те решават… да спрат да „експлоатират“ трудещите се. Да не „паразитират“ повече. Да спрат да печелят пари. Да спрат да работят, да спрат да изобретяват, да спрат да произвеждат. Най-продуктивните и способни хора просто се оттеглят от обществения и икономически живот. И гледат как страната се разпада без тях.

Но нека се разберем – „Атлас изправи рамене“ не заслужава пет звездички като художествена литература. Тя е прекалено дълга (3 тома по 600 страници, от които поне единия можеше да се спести), текстът е тромав, романтиката леко странна, краят претупан набързо. Но „Атлас изправи рамене“ не е художествена, а философска книга и именно затова получава максималната ми оценка.

Айн Ранд не разказва историята на героите, а само ги използва, за да обясни идеите си за морала, икономиката, обществото, отношенията между хората. Литературното течение, на което тя е представител се  нарича „романтизъм“ – т.е. описваш героите не като реални, живи хора, а като някакви идеализирани, перфектни архетипи. Затова добрите са невероятно перфектно добри, а лошите са невероятно и изцяло лоши. Така авторката използва сблъсъците на героите само, за да илюстрира сблъсъците на идеи.

Идеите, които още откак са оформени за пръв път от Аристотел, непрекъснато са подложени на атака от тези, които искат да подчинят свободния дух, да го направят роб на своята посредственост, да го накарат да служи, да се подчинява и да се чувства виновен от това, което е. А именно тези идеи са идеите, които са насочвали човешкия прогрес през вековете – идеите, които въпреки усилията на диктатори, свещеници, царе, бюрократи и всякакви други видове грабители, са поддържали човешкия дух и напредък, дали са на света благоденствие чрез демокрация, неотменими човешки права и свобода.