Вчера, като съвестен гражданин отидох да гласувам и понеже се постарах с химикалката ми направи впечатление, че като си сгънах бюлетината отзад си личеше къде съм драскал. Като се прибрах и отворих интернета разбрах, че Волен Сидеров забелязал същото нещо и сезирал ЦИК.
Честно казано, на мене ми е през хуя дали някой ще разбере за кого съм гласувал, ама това с прозрачните бюлетини е идиотско и нередно…
Цяла събота, както са казали великите Хиподил, бях Конникът без глава, защото още в петък вечер си я махнах. В събота вечер пак бяхме на линия с едни хубави хора и резултатът бе… общо взето същия.
Само дето седяхме на бара и това като че ли бе вечер на художествената самодейност за нас. Хайде да видим сега кой ще познае…
Сагата “Ирак” се разиграва вече няколко години и така като гледам, няма скоро да се разреши.
Такава държава според мене няма да има вече – нито пък мир в региона, докато разни хора се опитват да я запазят цяла…
Да не повярваш направо – блоговете започнаха да ги препечатват във вестниците. И докато разни представители на парцалистиката го правят като просто крадат текстове и снимки от “интернет”, хората от в. Капитал честно и почтено попитаха.
И така статия от блога ми имаше честта да е първата в новата рубрика на Капитал Light…
Намерих си скоро на стар сайт, който вече не поддържам, едни писания отпреди няколко години, когато бях в казармата. Не са особено типични за мене, ама тогава такава муза ме беше споходила между два поста пред президентството, докато си дремех на леглото в караулното. Малко безсмисленичко, но интересно за ретроспекция, и разбира се, посветено на две жени. Та…
Vol. 1
радиоактивно заразяване.
пустош и бетонни отломки като паметници на някогашни здания.
малко леговище в мръсотията, закътано от бръснещия леден вятър- мръсно и мизерно, събрано надве-натри, колкото да покаже, че тук все пак някой живее…
Човек и добре да живее, има съседи. И добре да се разбира със съседите си, понякога случва на индивиди, които родителите им ако знаеха какви олигофрени ще създадат, щяха да ползват презервативи предварително.
Настоящото е разказ за това, как се проявих като бесен селянин, за да се справя с един още по-бесен такъв…
Намират се съвсем не чак толкова много работи на тоя свят, които истински да ме радват. Поради тая причина аз силно страдам, когато нещо с тях се прецака.
Така страдам и сега, след като две от любимите ми неща на тая планета – Nightwish и Куентин Тарантино се изложиха като кифладжии с последните си произведения…
В случай, че някой изобщо се съмнява в това, налага се да кажа, че вече притежавам най-сладкото коте на света.
Получих го онзи ден и любовта ни очевидно бе от пръв поглед…
Информацията, верицата й галактическа, през последните години има навика да ни залива от всяктде. Чете човек разни глупости из нета и тя дебне, дебне, че като го залее, жална му майка. Аз пък обичам да си късам парченца от тая информация, които са ми се видели забавни и да си ги слагам в един файл, дето вече бая големичък стана. Периодично ги публикувам тука и ето днешната порция:
Училището вчера и днес:
Работата е там, че в първия си учебен ден пристъпих плахо, а сега като ги гледам… Едни госпожици, едни боядисани лайналчета с гейски прически и одежди. Васил Марински, бог да го прости (на който дължа факта, че осъзнах какъв антиматематик съм… всъщност… осъзнавах го всяко лято) имаше една много мъдра сентенция: Влизате като агънца, излизате телета. Сищият Марински казваше и друго: Вие сте последният хубав випуск… Ще видите какво ше дойде след вас! Прав беше, бате Васко.
Връх на педерасткият арт, връх на поп-фолк кралиците… Ликуй народе! Децата ви мязат на курви и сводници. Недейте обвинява институциите затова…. Чети още… →
Заглавието, признавам, звучи бая двусмислено, особено като се знае, че на Евгени Минчев прякорът му е Властелинът на пръстените хехехе. Но всъщност става дума за моето пътуване в града, дарил ни Сашка Васева и за чешмичката, която имах щастието да видя и фотографирам там… Чети още… →
Както се изрази Синди в един епизод на Дария, граф Дракула е световно известен вампир-суперзвезда. Той е нарицателно за вампир и подозирам всички знаят, че прототипът му е румънският граф Влад “Цепеш” Дракула, за който се носят много легенди.
Позволих си да попрочета за въпросния граф, тоест за историческата личност, живяла леко на север от България и да видя дали наистина битието му е било толкова интересно, колкото внушава градския фолклор… Чети още… →
Позволявам си да препечатам този пост от Look at the stars, понеже много ми хареса и е доста показателен за начина, по който се провежда така необходимата “реформа” в образователната ни система.
“Когато има желание, има начини. Когато няма, създаваш комисии, концепции и т.н. Думата ми е за въвеждането на информационни технологии в обучението в училищата… Чети още… →
Пред вас са победителката в конкурса Мис Варна 2007 и нейните подгласнички. Направо настръхвам от ужас, макар и друг път съм успявал да забележа, че тия, дето дефилират по подиумите не са най-хубавите жени и по улиците (че и в къщи, ако си късметлия) може да срещнеш много по-готини.
Сега обаче съм направо втрещен – победителката не е кой-знае колко лоша, но е просто обикновено момиче с малко по-голям нос, отколкото би било добре, затова пък лява подгласничка прилича на певицата Цеца Дудука от селската кръчма в Долно Нанадолнище, а дясната – на зле сварена скумрия… Чети още… →
Преди обещах да напиша за тия сериали, които ме кефят и ето – пиша. Ще се огранича обаче само в “по-сериозните” сериали, защото харесвам също и някои комедийни и неизброимо количество анимационни, за които няма да има място тук.
Както е добре известно, аз от няколко месеца телевизия не гледам. Сериалите си ги тегля от интернет на сезони, както, сигурен съм, правят и много от вас, вместо да зяпат телевизора и да чакат кога продуцентите ще решат най-после да пуснат поредния епизод за България. От телевизията обаче съм се запознал с някои готини сериали, които съм видял главно по AXN и са ми харесали… Чети още… →
Както бях обещал, след тъпите сериали, започнах да пиша преглед на готините. Но запецнах още на първия, защото той е наистина, ама наистина много хубав и писанието излезе твърде дълго.
Става дума за Рим, продукция на HBO, чийто първи сезон имах удоволствието да изгледам за втори път в импровизирания Rome-маратон, който си спретнах миналата седмица… Чети още… →
Щастлив съм и то без някаква конкретна причина – просто съм човек, който се радва на живота, а и животът някак се подрежда добре напоследък. Спокойно ми е едно такова, че нещата както в личните ми работи, на приятелите ми, а и на държавата, в която живея, вървят обнадеждаващо.
Тъй де, прогнозите ми са силно оптимистични. Икономиката на страната ни примерно върви доста добре – макар и да са комунистите на власт явно не са толкова тъпи – взеха, че свалиха корпоративния данък (и Станишев отдава именно на това повишената събираемост, най-после 
), сега ще свалят и данъците върху личните доходи, има силен глад за работна ръка, бизнесът си върви… Чети още… →
Шекспир, “Ромео и Жулиета”
Може ли да отидеш на море и докато се къпеш да си оставиш чантата на плажа без никой да я пази, а на дебитната ти карта с перманентен маркер да е написан пин-кода?!? Не мога да ги разбера тия жени и това е. Лора, Лора… добре поне, че си толкова хубава
