Како Сийке, не съм от тях!

Въпреки тъпото си име, датският филм Fighter е едно от малкото наистина отлични попадения, които може да видите напоследък…

(more…)

В последните години, може да се каже, телевизионите сериали преживяват небивал разцвет. Мало и голямо зяпа някакви герои, дето се изгубили, докато бягали от затвора на бойна звезда галактика. И аз с тях.

И аз, разбира се, продължавам да откривам сериали, които ме кефят абсолютно…

(more…)

Снимка: View Sofia

Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.

Напоследък обаче от него ни вест, ни кост… (more…)

Днес гост-блогър е Иван Иванов - PerfectBlue *

Състезанията се делят най-общо на два вида - състезания на силата и такива на ума. Принципът на тези на силата е ясен - кой е по-бърз, по-смел и по-сръчен. От друга страна състезанията на ума не те карат да крещиш до полуда, стиснал нервно поредния фиш на Еврофутбол, но резултатите от тези състезания могат да пораждат не по-слаби емоции. Такива са видео-състезанията на амв-мейкърите.

А какво е AMV и кви са тия мейкъри…

(more…)

Принципно, аз филми на ужасите не харесвам особено, защото някак не успявам да се ужася от тях и така общо взето ми се губи идеята на цялото начинание. Изгледал съм доста от тях обаче с надеждата в сърцето ми да потрепне искрата на страха.

Мисълта ми тука е за американските филми на ужасите и какво ми е направило впечатление в тях. От какво се ужасяват братята хамериканци…

(more…)

Намират се съвсем не чак толкова много работи на тоя свят, които истински да ме радват. Поради тая причина аз силно страдам, когато нещо с тях се прецака.

Така страдам и сега, след като две от любимите ми неща на тая планета - Nightwish и Куентин Тарантино се изложиха като кифладжии с последните си произведения…

(more…)

Преди обещах да напиша за тия сериали, които ме кефят и ето - пиша. Ще се огранича обаче само в “по-сериозните” сериали, защото харесвам също и някои комедийни и неизброимо количество анимационни, за които няма да има място тук.

Както е добре известно, аз от няколко месеца телевизия не гледам. Сериалите си ги тегля от интернет на сезони, както, сигурен съм, правят и много от вас, вместо да зяпат телевизора и да чакат кога продуцентите ще решат най-после да пуснат поредния епизод за България. От телевизията обаче съм се запознал с някои готини сериали, които съм видял главно по AXN и са ми харесали… (more…)

Както бях обещал, след тъпите сериали, започнах да пиша преглед на готините. Но запецнах още на първия, защото той е наистина, ама наистина много хубав и писанието излезе твърде дълго.

Става дума за Рим, продукция на HBO, чийто първи сезон имах удоволствието да изгледам за втори път в импровизирания Rome-маратон, който си спретнах миналата седмица… (more…)

Мразя филми за хакери, направо ми лазят по нервите. А когато някой направи мултимилионен блокбъстър, в който половината от екранното време е заето от … ами от екрани, на които става “хакването” и го нарече “екшън”, даже Брус Уилис не може да го спаси… (more…)

Не стига, че неимоверно количество от хитовете на тоя блог са от търсения в Google със стринг “дързост и красота” заради тая ми статия за сайтовете за запознанства, ами пак със сериали ще се занимавам… само че не пенсионерски.

Така де, напоследък сериалите станаха твърде популярни - особено у нас, където може да си ги теглиш от нета. И понеже много приятели ми препоръчват да гледам това или онова, смятам да споделя впечатленията си относно това кои от по-модерните сериали стават за гледане само според зомбираните нещастници като примерно тия, дето теглят “пристигането на медиците” от торентите… (more…)

През 2007 се навършват десет години от началото на Daria - любимият ми анимационен сериал. Скромното честване, което си устроих по случая премина приятно и включваше ром с кола и шоколадови бонбони за мезе, три епизода на филмчето и авторът на този блог, излегнат на дивана пред компютъра. Сам, разбира се, все пак става дума за Daria.

E, да, такова прекарване на късния следобед наистина звучи доста тъпо, но все пак именно това е основното, което олицетворява Дария - да ти пука повече какво мислиш ти за себе си и това, което правиш, отколкото какво мислят останалите… (more…)

Трябва много талант за да се направи толкова евтино изглеждащ филм и при това да кефи отвсякъде.

Ultraviolet е направен точно с умисъл да е малоумен екшън и като такъв е толкова добър, че минава в графата кефещи малоумни екшъни. Поне не претендира за сериозност и драматичност и не е натъпкан общочовешки послания, семейни ценности и други бълвочи, с които обикновено не се свенят да ни залеят от холивуд.

(more…)

Холивуд, осъзнах с пълна сила снощи, ни ограбва жестоко. Ограбва ни от възможността да гледаме красиви филми като този. Защото аз не харесвам романтични комедии. И как да харесвам, като клишираните до болка американски сценарийчета идващи неизменно в розова кутия на DVD-то, с едни и същи бозави актьори всеки път, са предвидими и скучни до степен да си прегризеш ръката, на която приятелката ти е полегнала и заспала, за да се измъкнеш от лиготията и малоумието на телевизора.

Защото Мое нахално момиче (как точно да преведа sassy на бг, като не може?) е точно романтична комедия - по-точно комедия в началото и романтична в края :). При това хубава, човешка, даже сълзлива, но много истинска. Обикновена, каквато може да ти се случи и на тебе. Кадрите (когато той се хвърли навън, а тя се качи) във влака с олющената в коридорите боя направо ме потресоха с истинността си и точно тогава дойде осъзнаването от горния абзац…

———————————-

В замундата го има, но няма сийд - остава тука

Наложи ми се у приятели да изгледам един епизод на сериала Seinfeld, дават го по bTV дублиран. Бях чувал хубави неща за него, но останах разочарован и силно учуден.

Това нещо би трябвало да е комедия, но аз дори не се усмихнах докато то продължаваше. За тия трийсе минути аз продължавах да се чудя на мене ли нещо не ми е наред, та не намирам нито една от репликите в него не за смешна, ами за леко забавна дори. Много чудно това от превода ли е, от дублажа или какво, защото аз принципно се кефя на ситкоми, даже старички - Женени с деца примерно ме кара да вия от смях.

В момента съм леко стресиран, защото виждам, че в imdb това недоразумение има рейтинг 9.3/10, докато да кажем Кръстникът, най-високо оцененият в тоя сайт пълнометражен игрален филм в цялата история на киното има 9.1/10. Та ми е любопитно да разбера, само аз ли смятам, че Зайнфелд е тъп, плосък и безидеен котешки бълвоч?

Ето какво каза за Коелю и неговите литературни напъни Gollum по време на една дискусия във форума на Бойна слава и с което съм абсолютно съгласен доколкото съм добил впечатление от Алхимикът и 3/4 от Войнът на светлината:

“От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевременно, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко. Съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот и дори биха могли да бъдат интелектуално приключение за човек, неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието.

Едно време имаше един хубав термин, “детско-юношеска литература“, в която впрочем този автор влиза не откъм приключенско-познавателната страна, а по-скоро откъм морално-дидактичната, с опасност да стане и леко досаден в зле прикритите поучения. Та с една дума, плоски и почти едноизмерни притчообразни романи за хора, които нямат интереси да навлизат в света на литературата по - далеч от прага или хайде, за де не прекаляваме, по-далеч отколкото протегната им ръка може да докопа нещо от най-близката лавица, защото май навлизането между прашните рафтове ги плаши, а и вероятно ги смущава фактът, че не са намерили ключа за включване на осветлението.“

Рядко има филми, които да залепят такава идиотска щастлива усмивка на лицето ми.

Shortbus много ми хареса, макар да е леко наивен. Актьори, режисура, музика… всичко просто нямаше как да бъде по-добро. Многото тъга, от която преливат почти всички персонажи, както и откровено порнографските сцени за моя огромна изненада го правят още по-романтичен, невероятно добър, красив и нежен. Преизпълних се с позитивизъм и любов, докато следвах София (ударението на и) по пътя й към свободата.

——————————————-

Shortbus в Arena.bg и в Zamunda.net,
както и една много добра статия за него