Политически плюнки


* Статията е писана на следващия ден след изборите за парламент и последвалата ги пресконференция на политическите сили.

От време на време гледам телевизия СКАТ. Забавна е. Все едно със специален конкурс са ги събирали откачалките, за да им дадат самостоятелни предавания. То не са екстрасенси, то не е оня Вучков с Размисли и страсти, Сигнално жълто – моят безспорен фаворит с “хигиена нулева”, възрожденският националист от Сите българи заедно (възраждането свърши преди стотина-двеста години, ама още никой май не му го е казал на човека), оня другия ненормалник с политическо предаване който не ми е интересен и не му помня името… И разбира се твърде извесния напоследък Волен Сидеров.

Специално Сидеров ми е любопитно да го гледам още от една публикация в Егоист преди няколко години, в която говореше, че в страната ни “расте поколението на гневните млади хора”, на които на мене така и не ми стана ясно той защо им се възхищава – веднага направих асоциация с гневните (безработни и без гаджета…кой няма да е гневен при това положение?) младежи от Англия примерно, които се бият по стадионите, чупят витрини и се занимават с всевъзможни крайни идеологически глупости (бе вземете прочетете “Свирка” к’во ви обяснявам).

Безспорно убедително говори Сидеров де. Както пишеше в Капитал от миналия петък “предлага прости решения на сложни проблеми”, което си е примамливо. Само да не беше толкова объркан горкия и толкова запленен от фанатизма си, че да не говори толкова много глупости. Реши Волен да се пробва в политиката и опитът му успя. Лошо няма – още един Жорж Ганчев ще прави шоу. Платформата му я четох – за всеки с грам икономическа и външнополитическа мисъл тя е безумна, но какво от това? Такива като него има във всеки европейски парламент и още не са почнали да бесят по площадите. Миналата година и румънците вкараха в техния парламент една подобна формация, ама като гледам не са почнали да си депортират циганите (вероятно защото това би означавало да си депортират цялото население, смята един тука до мене, ама той не е пълитикъли корект).

Защо успя Атака да спечели 300 000 човека за своята кауза? Както знаем, демогогията влияе на някои хора и България не е изключение. Прости решения на сложни проблеми – нали помните от горния абзац. Не всеки у нас разбира даже малко от икономика и външна политика. И фенове на простите решения – дал господ. На твърдата ръка – също. За по-интелектуално настроените Петър Берон, с чиито книги за животните съм израснал, обяснява как нямало чак буквално на сапун да ги правим циганите. Отгоре на всичко, за последните няколко години на много хора им омръзна да гледат олигофренските мутри на Царо и на Командира с френското “р”, а и названието “комунист” е още живо в главите им.

Ето за това Атака е в парламента, драги политици и политилози. Щото по различни причини една десета от българите й се кефят. Свиквайте.

Да, ама не свикнаха. Не го очакваха, макар да беше очевидно и направо се насраха. Насраха се от ужас, тъй като всички “основни играчи” в политиката ни събраха доста по-малко гласове, отколкото очакваха. Ония гъзолизци и безпринципни кариеристи от Новото време изхарчиха един годишен бюджет на малка африканска държавица за предизборната си кампания и за тях гласуваха 72 000 човека. Да бяха дали на всеки от тях по 100 лева пак щяха да са по-на далавера. Ама на въпроса – всички спечелиха по-малко гласове. Освен ДПС.

И се започна още преди изборната нощ.

Обаче точно в нея журналист от национална медия пита шефа на четвъртата парламентарна политическа сила в България, изразител на вота на толкова граждани, пита го, представете си, кога е ходил на психиатър! И останалите журналисти ръкопляскат !?! После пък във всякакви коментарни предавания лидери на политически формации с пяна на уста заклеймяват Сидеров – неверника-фашист! Какъв фашист бе, вие нормални ли сте? Аз по-комунистическа програма от неговата не съм виждал. Къде забелязахте вие властта на едрия капитал в политиката при условие, че Атака май е единствената парламентарна сила, която не обслужва пряко и не е спонсорирана от крупни сивкави бизнес кръгове? Във вестниците всеки ден статии – неуважителни, пристрастни, очевадно поръчкови. Онзи ден направо ми се придрайфа от отношението на водещата на Сеизмограф към Петър Берон – то ясно, че са ти платили моме, ама поне дай да не си личи толкова – тия иронични забележки що не ги даваш на Костов примерно, а? Както едно време Каналето се ебаваха с Жорж – стрели в задника, дълги носове – ама си мислех, че тия неща сме ги надживели някак и са останали като детските глупости на младата ни демокрация. Популисти били от Атака, демагози… ами популисти са, вие другите да не би да не сте? Надпреварвахте се да наддавате – 500 лв средна заплата, 600 лв… Безплатни закуски, учебници кво ли не. И това даже десните партии, представете си. Само социална политика. Защото малкия и среден бизнес не ходи по митинги – пенсионерите ходят. А крупните сиви чичковци от по-горе ще си вземат своето който и да е на власт. Ченгета били от Атака – бивши служители на държавна сигурност и бивши военни били повечето им депутати. И кво? Политици и журналисти за толкова години не можаха да осъзнаят, че вече има едно цяло поколение от хора, родени след ’77-8 г., за които понятието Държавна сигурност не означава нищо и продължават да го размахват като плакат. Досиета щели да вадят… псевдонимът на Петър Берон бил агент Бончо. Ми хубу – на мен пък като малък ми викаха Жабока Кърмит.

Уплашиха се господата. И то не защото има от какво, а защото са глупави. Само Доган не се уплаши, въпреки, че би трябвало да се чувства най-заплашен – та нали все пак атаката на Атака е точно срещу турцизирането на България? Защо той не надава вой към европейските институции и всякакви медии, които се съгласят да го слушат? Сокола просто си събра двойно по-голям брой депутати, отколкото му е действителната подкрепа в страната, стана трета парламентарна сила и сега заради разцеплението от дясно се гласи да реди важните постове в бъдещия Министерски съвет. Дреме му на него за някакви фанатизирани идеалисти без никаква задкулисна подкрепа и капка здрава мисъл в главите.

Ама е грозно. Неприятно е някак, а и омръзва, господа политици. Аз знам, че сте тъпи и интересчии. Ама кво да правя – други си нямаме – в политиката само такива отиват. Атака е в парламента и тепърва ще се види кого и защо ще атакуват. Избършете пяната от устата. С ръкав, както на село си правите. И вместо моите пари, които под формата на данъци ви давам съвсем честно и доброволно всеки месец (щото смятам, че така е редно) да ги харчите за да купувате драскачи и телевизионери, които да плюят по Сидеров и само да ме изнервят (дето беше казал Ботев за балканската журналистика “тури си едно перде на очите па пцувай наляво-надясно”), вземете да помислите как ще управлявате заедно държавата в следващите 4 години. Пък като помислите, помислете още веднъж – току виж ви харесало, а може и навик да ви стане. Мисленето имам пред вид.

Участие на гражданите в управлението
За библиотеките на метър

Коментари

  1. Браво. Дано да ти четат блога, че да се замислят малко…

  2. …случайно (ако вярвате в случайността) се запознах с дясната ръка на Сидеров…насред едно поле-беше дошъл да гледа птички. Подари ми нашивка на Атака. Пазих си я до миналата година, чудейки се дали да я използвам или не, което се оказа коляма главоблъсканица. От една страна подкрепям Атака, най-малкото защото мало и голямо в политическото ни и медийно пространство скочиха срещу тях, което навежда на размисъл. От друга – не бих казала, че се идентифицирам с тях. Но тогава гласувах за тях. Сега вероятно пак. Не защото вярвам в тях – за вяра отдавна не говорим, а поради една много проста и практична причина – не виждам за кого другиго…
    Мдам…а нашивката подарих…и толкоз

Leave a Reply

Задължителните полета имат *