Участие на гражданите в управлението


“Общонародно управление без общодостъпна информация за народа и без начини за постигане на информираност представлява пролог към фарс или трагедия, а може би и към двете. Знанието винаги ще господства над невежеството, затова народ, който възнамерява да се управлява сам, трябва да се въоръжи с даваната от знанието власт.”

Джеймс Мадисън, 1822
Президент на САЩ (1807 – 1817)

Участието на гражданите в управлението на обществените дела е основен принцип на всяка политическа система, определяща се като демократична.

Съвременното обществено и политическо устройство поставя две нива за механизмите на демократично управление: от една страна – все по-мащабно децентрализиране на държавната власт, а от друга – разширение на гражданското участие в управлението чрез формите на пряката демокрация изборност и контрол. Правата за управление се делегират чрез избори на органи на държавната и местната власт, а контролът върху държавните институции (били те изборни или не) се осъществява по много и различни начини. Давайки своя глас на изборите и упражнявайки контрол, всеки гражданин участва в управлението – това е негово конституционно право.

За да позволят на хората да упражняват това си право, в законовата уредба на страната съществуват редица предпоставки, които ги насърчават.

Те са заложени в Конституцията, в много закони, подзаконови и нормативни актове, вкл. Закона за нормативните актове, Закона за допитването до народа, избирателните закони, Закон за администрацията, Кодекса на труда и др.

Тяхната цел е да поставят държавните институции в положение на отговорни пред обществото – чрез обществен достъп до информация, публичност и прозрачност на всички нива, отчети на публичните институции за при осъществяването на планирането, програмирането, финансирането.

От своя страна, гражданите имат правото да участват в избори, да се сдружават в граждански организации, разполагат със свобода на словото, с право на информираност за обществените и държавните дела, правото на изразяване на мнения, правото на митинги и манифестации, правото на жалби и предложения до държавните органи и органите на местно самоуправление. Това са все средства за упражняване на пряк или косвен контрол върху властта, чрез които гражданите участват в управлението.

Всъщност, законите и нормативните актове не само указват как институциите да подпомагат гражданското участие и контрол – те ги задължават активно да го насърчават и да се допитват до гражданите по важни въпроси чрез референдуми, общи събрания, подписки. Такива мерки са част от ефективния обществен диалог, чието провеждане е необходимо, за да съществува обратната връзка граждани-държава-граждани.

Най-големи законови възможности за гражданско участие в управлението има при т.н. местно самоуправление – правото и реалната възможност за местните общности и граждани в общините да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела.

Mестното самоуправление заема важно място в регулирането на обществените отношения, свързани с прякото осъществяване на държавната власт на местно ниво, което определя и неговата съществена роля в практическия тест за демократичността на политическата система. От гледна точка на демократичността, местното самоуправление е институтът, чрез който се реализира най-ефективно участието на гражданите в политическия процес.

Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а на изпълнителната власт – кметът. И двете институции са изборни и подлежат на постоянен контрол от страна на гражданите – за тях важат дори с още по-голяма сила правилата за прозрачност и откритост, за конструктивен и ефективен обществен диалог, защото като управленски органи на общината, те стоят най-близо до проблемите на нейните жители, най-точно изразяват интересите им и най-много влияят върху живота им. Публичността, откритите заседания на общинския съвет, публичното обсъждане на общинския бюджет, участието на експерти и представители на обществеността в работата на комисиите – това са средства, с които гражданите могат да вземат участие в местната власт. Те могат да отправят питания, становища и предложения от компетентността на кмета, общинския съвет и администрацията и да получават отговори по определения със закон ред.

При осъществяването на тази дейност, в помощ на гражданите се явява т.н. Обществен посредник, който се избира от общинския съвет и съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местно самоуправление и администрация особено в частта, касаеща достъпа до информация.

Тази законова уредба обаче не е достатъчно условие за ефективност на демократичната система – необходима е, разбира се, не само възможност, но и желание на гражданите да се включат в управлението.

Позиция на гражданите по обществените въпроси, системният им контролът върху властта, ясно изразеното им желание за достъп до информация по обществените дела, за прозрачност, активното им участие във вземането на решения на местно и държавно ниво – това са белезите на развитото гражданско общество – общество, което не търпи корупция и злоупотреби с власт, общество, което дейно следи за нарушаването на правата си от страна на държавата и при нужда ги отстоява по предвидените от закона начини.

Именно поради това необходимостта от реформи в местното самоуправление в посока на повишаване на ефективността и демократичността трябва да бъде осъзната. Постигнатият обществен консенсус за принципите, по които ще се развива местното самоуправление, дава широки възможности за осъществяването на местни инициативи за разработването на конкретни правила и прилагането на различни механизми за тяхното реализиране. Инициативата, желанието и увереността на гражданите в необходимостта от реално, отговорно и ефективно местно самоуправление представляват приноса им в изграждането на модерна и демократична държава.

СПОДЕЛИ
Защо пък да се абонирам?
Политически плюнки

Коментари

  1. Димо Бургията
    06/02/2008 - 23:32

    Е, и? Някой да е чувал до сега да се прави референдум
    ( допитване ) до народа, когато предстои вземането на важно за страната решение? Няма и да чуем. А следва де имате предвид, че референдума е най – чиста форма на пряката власт на народа. Абе, както беше писал Карбовски: “- Стриганьие, доеньие, е…ньие, и бой га няма па е на добре!”.

  2. Лъчезар Томов
    13/02/2009 - 22:03

    Тук имаме 100% съгласие. В последните години имаше завой към централизацията, чрез увеличение на финансовата зависимост на общините, но веднъж премахнем ли кому-нетата от властта, това ще се коригира 🙂 Няма смисъл да избираш прякого някой, който реални няма правомощия, нали?

  3. Лъчезар Томов
    13/02/2009 - 22:03

    прякого някой = пряко някой

Leave a Reply

Задължителните полета имат *