Толкова ли е трудно да похвалим?


Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката – тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив – дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.

Но прекалено много са нещата на този свят, които са грозни, некачествени, нефункционални, недомислени, недонаправени. Прекалено много са хората, които едно, че си вършат работата през пръсти и некачествено, без никакво желание и второ, когато тая работа изисква да комуникират с клиенти са груби, намусени, неучтиви. Прекалено често се сблъсквам с прояви на лош вкус, лошо възпитание, лош характер… Прекалено често вместо на коректност и професионализъм се натъквам на зле прикрито селско печалбарство. Прекалено често хората не се къпят и миришат зле.

Поради всички тия причини аз просто не мога да си позволя да остана безразличен, когато попадна на нещо, което наистина ми допада, което ми харесва и което одобрявам. Смятам, че всяка проява на добър вкус, всяка добре свършена работа, всяко добро, усмихнато и приветливо отношение трябва да бъдат забелязани, оценени и похвалени. Доброто трябва да се стимулира – дори и само с няколко думи за благодарност, защото то може лесно да умре, срещайки се със стената от сива тъпота на тълпата (естествено, лошото пък трябва да бъде оплюто и публично презряно, но за това друг път).

Похвалата на нещата, които ни харесват никак не е безсмислена – така спомагаме те да продължат да съществуват, да растат и да се умножават. Няколко добри думи от непознат са в състояние да направят чудеса с мотивацията на човек, който има доброто желание да върши съвестно и качествено работата си, наистина да го стимулират да е приветлив, да пише хубави писания, да рисува хубави графити, да отглежда расови галапагоски земеровки и изобщо да прави с желание и добре това, с което се занимава, каквото и да е то.

Затова се замислете дали следващия път като кажете на симпатичната усмихната продавач-консултантка “Благодаря!”, да не добавите “Бяхте много мила!” или “Наистина много ми помогнахте!”. Примерно.

СПОДЕЛИ
Боговете сигурно са полудели
За какъв дявол ни е акциз върху горивата?

Коментари

  1. Йорданка Богдева
    25/04/2007 - 18:09

    Не само, че е мно-о-г-о трудно, но и ‘подозрително опасно’…

  2. същите неща важат и за блоговете… малко киберлюбезност никога не е излишна

  3. когато мога винаги казвам хубавите неща на хората .. не пречи да се похвали чуждият труд ..
    това лято ми се наложи д аработя в заведение където доброто отношение към клиента е политика .. радко се срещаха хора които оценяваха това .. просто българинът си мисли че всичко хуабво е изкуствено или направено за да се парадира с него .. не умее да се отблагодарява и да цени чуждото добро .. както и да е .. по-лесно е да се живее с добрини и усмивки

  4. Principessa
    14/06/2008 - 11:26

    Ох, пак болна тема…

    Ние, българите сме… даже ми трудно да опиша точно какво. Някви шопи 😀 Само дето не е особено смешно. Всякакви приказки от сорта на “Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле”, сякаш са се загнездили дълбоко в подсъзнанието, не- в съзнанието ни.
    И аз рядко срещам хора, които да се радват на чуждото щастие, да споделят искрено чуждата радост или да похвалят добре свършената работа 🙁 Много имаме да растем още, да станем ХОРА…

  5. Лъчезар Томов
    02/01/2009 - 00:59

    Това обикновено се учи в първите седем години. И аз се опитвам да усмихвам хората, понякога е трудно…

  6. Милена (Меми)
    18/03/2009 - 00:57

    О, аз също винаги си казвам / благодаря / хваля, когато наистина има за какво. Чувството и за мен обаче е страхотно…
    Хубава статия! Виж чак до кога има отзвук:)

  7. @Милена (Меми)
    Да, ама пък забележи колко малко коментари по нея. Явно темата е сравнително чужда и далечна за повечето хора. За съжаление.
    И не съвсем по темата: освен, че обичам да кажа хубава дума на непознат (служител, продавач, клиент), много обичам когато аз съм в ролята на клиент да моря навъсените, сопнатите, неучтивите и грубите пак с добра дума. Последно когато една продавачка в Пикадили, ме овика пред цялата опашка, че съм сложила 5-литровата туба с вода на поточната лента, след това пък сумтя че бар-кода на еди-кво си бил изтрит и се провикна през 2 каси Ленчето да й каже кода, след като най-после приключи мъката с тих и любезен глас й казах: “Благодаря Ви за търпението, бяхте много любезна! Желая ви приятен ден!” Не мога да ви опиша как й се оцъклиха очите и май съвсем се вбеси, но аз не й дадох грам коз за повече изцепки. Сигурно е излязла в извънредна почивка след като си тръгнах. Всъщност доста злобничко от моя страна, но мисля че я поставих на мястото й и със сигурност ми мина яда, че в България все още към клиента отношението в повечето случаи е като към досадник. Поне за момента 🙂

  8. vanina_vanini
    10/07/2010 - 18:02

    Оле тази тема колко е моя, не е истина… Тези дни и аз си мислех същото. За тази липса на доброта, спонтанност и добронамереност. И как така всички се взеха толкова насериозно и станаха толкова сериозни и възрастни лишени от чувство за хумор. И защо? Кому е нужно?
    Хора, усмихвайте се повече! Лесно е, а и по-приятно се живее така!!!!

Leave a Reply

Задължителните полета имат *