Толкова ли е трудно да похвалим?

Публикувано в Общество —  от Longanlon в 10:56 на 24 April 2007

Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката - тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив - дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.

Но прекалено много са нещата на този свят, които са грозни, некачествени, нефункционални, недомислени, недонаправени. Прекалено много са хората, които едно, че си вършат работата през пръсти и некачествено, без никакво желание и второ, когато тая работа изисква да комуникират с клиенти са груби, намусени, неучтиви. Прекалено често се сблъсквам с прояви на лош вкус, лошо възпитание, лош характер… Прекалено често вместо на коректност и професионализъм се натъквам на зле прикрито селско печалбарство. Прекалено често хората не се къпят и миришат зле.

Поради всички тия причини аз просто не мога да си позволя да остана безразличен, когато попадна на нещо, което наистина ми допада, което ми харесва и което одобрявам. Смятам, че всяка проява на добър вкус, всяка добре свършена работа, всяко добро, усмихнато и приветливо отношение трябва да бъдат забелязани, оценени и похвалени. Доброто трябва да се стимулира - дори и само с няколко думи за благодарност, защото то може лесно да умре, срещайки се със стената от сива тъпота на тълпата (естествено, лошото пък трябва да бъде оплюто и публично презряно, но за това друг път).

Похвалата на нещата, които ни харесват никак не е безсмислена - така спомагаме те да продължат да съществуват, да растат и да се умножават. Няколко добри думи от непознат са в състояние да направят чудеса с мотивацията на човек, който има доброто желание да върши съвестно и качествено работата си, наистина да го стимулират да е приветлив, да пише хубави писания, да рисува хубави графити, да отглежда расови галапагоски земеровки и изобщо да прави с желание и добре това, с което се занимава, каквото и да е то.

Затова се замислете дали следващия път като кажете на симпатичната усмихната продавач-консултантка “Благодаря!”, да не добавите “Бяхте много мила!” или “Наистина много ми помогнахте!”. Примерно.

5 коментара за “Толкова ли е трудно да похвалим?”

  1. Йорданка Богдева казва:

    Не само, че е мно-о-г-о трудно, но и ‘подозрително опасно’…

  2. Браво! | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие казва:

    [...] Вижте цялата статия. [...]

  3. nname казва:

    същите неща важат и за блоговете… малко киберлюбезност никога не е излишна

  4. Lili казва:

    когато мога винаги казвам хубавите неща на хората .. не пречи да се похвали чуждият труд ..
    това лято ми се наложи д аработя в заведение където доброто отношение към клиента е политика .. радко се срещаха хора които оценяваха това .. просто българинът си мисли че всичко хуабво е изкуствено или направено за да се парадира с него .. не умее да се отблагодарява и да цени чуждото добро .. както и да е .. по-лесно е да се живее с добрини и усмивки

  5. Principessa казва:

    Ох, пак болна тема…

    Ние, българите сме… даже ми трудно да опиша точно какво. Някви шопи :D Само дето не е особено смешно. Всякакви приказки от сорта на “Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле”, сякаш са се загнездили дълбоко в подсъзнанието, не- в съзнанието ни.
    И аз рядко срещам хора, които да се радват на чуждото щастие, да споделят искрено чуждата радост или да похвалят добре свършената работа :( Много имаме да растем още, да станем ХОРА…

Оставете коментар