Толкова ли е трудно да похвалим?
Общество — 10:56, 24 April 2007
Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката – тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив – дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.
Но прекалено много са нещата на този свят, които са грозни, некачествени, нефункционални, недомислени, недонаправени. Прекалено много са хората, които едно, че си вършат работата през пръсти и некачествено, без никакво желание и второ, когато тая работа изисква да комуникират с клиенти са груби, намусени, неучтиви. Прекалено често се сблъсквам с прояви на лош вкус, лошо възпитание, лош характер… Прекалено често вместо на коректност и професионализъм се натъквам на зле прикрито селско печалбарство. Прекалено често хората не се къпят и миришат зле.
Поради всички тия причини аз просто не мога да си позволя да остана безразличен, когато попадна на нещо, което наистина ми допада, което ми харесва и което одобрявам. Смятам, че всяка проява на добър вкус, всяка добре свършена работа, всяко добро, усмихнато и приветливо отношение трябва да бъдат забелязани, оценени и похвалени. Доброто трябва да се стимулира – дори и само с няколко думи за благодарност, защото то може лесно да умре, срещайки се със стената от сива тъпота на тълпата (естествено, лошото пък трябва да бъде оплюто и публично презряно, но за това друг път).
Похвалата на нещата, които ни харесват никак не е безсмислена – така спомагаме те да продължат да съществуват, да растат и да се умножават. Няколко добри думи от непознат са в състояние да направят чудеса с мотивацията на човек, който има доброто желание да върши съвестно и качествено работата си, наистина да го стимулират да е приветлив, да пише хубави писания, да рисува хубави графити, да отглежда расови галапагоски земеровки и изобщо да прави с желание и добре това, с което се занимава, каквото и да е то.
Затова се замислете дали следващия път като кажете на симпатичната усмихната продавач-консултантка “Благодаря!”, да не добавите “Бяхте много мила!” или “Наистина много ми помогнахте!”. Примерно.
April 25th, 2007 at 18:09
Не само, че е мно-о-г-о трудно, но и ‘подозрително опасно’…
April 27th, 2007 at 14:28
[...] Вижте цялата статия. [...]
October 2nd, 2007 at 11:35
същите неща важат и за блоговете… малко киберлюбезност никога не е излишна
October 6th, 2007 at 20:35
когато мога винаги казвам хубавите неща на хората .. не пречи да се похвали чуждият труд ..
това лято ми се наложи д аработя в заведение където доброто отношение към клиента е политика .. радко се срещаха хора които оценяваха това .. просто българинът си мисли че всичко хуабво е изкуствено или направено за да се парадира с него .. не умее да се отблагодарява и да цени чуждото добро .. както и да е .. по-лесно е да се живее с добрини и усмивки
June 14th, 2008 at 11:26
Ох, пак болна тема…
Ние, българите сме… даже ми трудно да опиша точно какво. Някви шопи
Само дето не е особено смешно. Всякакви приказки от сорта на “Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле”, сякаш са се загнездили дълбоко в подсъзнанието, не- в съзнанието ни.
Много имаме да растем още, да станем ХОРА…
И аз рядко срещам хора, които да се радват на чуждото щастие, да споделят искрено чуждата радост или да похвалят добре свършената работа
January 2nd, 2009 at 00:59
Това обикновено се учи в първите седем години. И аз се опитвам да усмихвам хората, понякога е трудно…
February 27th, 2009 at 17:28
[...] Толкова ли е трудно да похвалим? [...]
March 18th, 2009 at 00:57
О, аз също винаги си казвам / благодаря / хваля, когато наистина има за какво. Чувството и за мен обаче е страхотно…
Хубава статия! Виж чак до кога има отзвук:)
February 12th, 2010 at 16:03
@Милена (Меми)
Да, ама пък забележи колко малко коментари по нея. Явно темата е сравнително чужда и далечна за повечето хора. За съжаление.
И не съвсем по темата: освен, че обичам да кажа хубава дума на непознат (служител, продавач, клиент), много обичам когато аз съм в ролята на клиент да моря навъсените, сопнатите, неучтивите и грубите пак с добра дума. Последно когато една продавачка в Пикадили, ме овика пред цялата опашка, че съм сложила 5-литровата туба с вода на поточната лента, след това пък сумтя че бар-кода на еди-кво си бил изтрит и се провикна през 2 каси Ленчето да й каже кода, след като най-после приключи мъката с тих и любезен глас й казах: “Благодаря Ви за търпението, бяхте много любезна! Желая ви приятен ден!” Не мога да ви опиша как й се оцъклиха очите и май съвсем се вбеси, но аз не й дадох грам коз за повече изцепки. Сигурно е излязла в извънредна почивка след като си тръгнах. Всъщност доста злобничко от моя страна, но мисля че я поставих на мястото й и със сигурност ми мина яда, че в България все още към клиента отношението в повечето случаи е като към досадник. Поне за момента
March 4th, 2010 at 10:36
[...] да илюстрирам какво точно означава последното, съм изключително доволен да публикувам първото не-тъпо прессъобщение, което [...]
March 5th, 2010 at 12:59
[...] да илюстрирам какво точно означава последното, съм изключително доволен да публикувам първото не-тъпо прессъобщение, което [...]
July 10th, 2010 at 18:02
Оле тази тема колко е моя, не е истина… Тези дни и аз си мислех същото. За тази липса на доброта, спонтанност и добронамереност. И как така всички се взеха толкова насериозно и станаха толкова сериозни и възрастни лишени от чувство за хумор. И защо? Кому е нужно?
Хора, усмихвайте се повече! Лесно е, а и по-приятно се живее така!!!!
October 7th, 2011 at 07:20
[...] че когато един търговец си върши добре работата, той трябва да бъде поощряван, за да продължава да го [...]