С тези служители конкуренти не са ти нужни

18/11/2010Longanlon

---

Както може би се досещате, ако сте познали Спъд от Трейнспотинг и сцената на картинката горе, днес съм на вълна интервюта за работа – и по-специално качеството на човешкия материал, от чиито стройни редици работодателите се налага да подбират служителите си. Бил и от двете страни на масата, но през годините съм събрал и доста смешни/идиотски случки по време на интервюта за работа, разказани ми от приятели…

Повечето случаи са ми разказани от работодатели, които са се опитвали да си намерят хора за някаква работа, и на интервютата са се явявали от кол и въже. Хора с нереално високи за образованието и опита им (или по-скоро липса на такива) изисквания за заплата, фрапиращо неподходящо облечени или тотално неотговарящи на изискванията в обявата са съвсем обикновена и често срещана гледка, а да послъгваш леко в автобиографията си като че ли дори е очаквано. Но долу описаните екземпляри не се вписват дори в тия поразтеглени норми:

Пламена – собственик на фирма за охранителна техника (камери, аларми, такива неща) търси да си назначи офис сътрудник.

Отговори на обявата няма много. По телефона се обажда жена, очевидно не млада, която разпитва за позицията. Пита какво е офис сътрудник и какво се очаква да прави. Оказва се, че се обажда вместо дъщеря си, която била “много заета в момента”, за да си търси работа. Още веднъж пита какво е “офис сътрудник”  и след още няколко въпроса затваря. Дъщерята не се обажда повече – явно наистина е заета.

Никола – собственик на фирма за хостинг търси хора за съпорт на англоговорящи клиенти.

Случай 1: Тъй като съпорта е по имейл, от кандидатите се иска да покажат знанията си по английски, като напишат кратко есе за двайсетина минути. Никола прави интервюто с някакво момче и го оставя  на спокойствие да пише есе на един от компютрите в офиса – и отива в друга стая по някаква работа за малко. Представете си удивлението му, когато се връща и вижда, че кандидатът за длъжността се е обадил на някой и този някой му диктува по джиесема какво да пише.

Случай 2: Никола: “Докато правим интервюто, джиесема му звъни и той… го вдига, баце, и започва  най-спокойно да говори, да се лигави нещо с тоя дето му се обажда“.

Стас – собственик на фирма за печат и предпечат търси офис асистент. В обявата не е посочена възраст, но има изискване за работа с интернет, офис пакета, копирна машина и факс.

На интервюто се явява жена на видима възраст четиридесет и няколко години и започва с репликата

– Аз знам, че няма да ме вземете, защото съм стара – а вие фирмите знам, че само млади и хубави вземате!

На въпроса дали може да работи с офис техника, пита каква точно, и след уточнението за компютър и факс казва, че никога не е работила на компютър и не знае какво е факс, но:

– Работила съм с телекс… тоест не аз, ама колежката в моя кабинет работеше с него. Но аз съм я гледала. (уточнение – телекс е нещо като древна комбинация между факс и телеграф – не се използва никъде от двайсе години)

След обичайното “Ще ви се обадим” казва

– Да, знаех си, че няма да ме вземете, защото съм стара!

Никола 2 – мениджър в известна верига супермаркети провежда интервю за касиер.

Явява се момиче с вид на емо, но изискванията за касиер не са кой знае какви и тя се вписва в стандартите за подходящ кандидат, има опит с касов апарат, не е глупава – общо взето, ще я вземат. До финалната й реплика:

– Само още едно нещо – нали няма проблем да пия на работа? Само малко, по една две водки за тонус, иначе ми се доспива?

Петя – HR в завод за ковашко пресови машини търси човек за някаква административна работа, която така и не разбрах каква е била точно (бях доста пиян когато течеше разказа, а и на масата беше шумно).

Интервюираният е младеж към двайсе и пет с дънки и тениска. След като си казва името, продължава с обяснения как е загубил предишната си работа, защото шефът му го мразел и настройвал всички колеги срещу него, без той да е виновен за нищо. Въпросите на Петя относно професионалните му компетенции не получават ни най-малко внимание, още по-малко пък отговор – след мразещия го шеф следва описание на нещастния живот на кандидата – като се започне от гимназията, където го биели, та чак до ненормалните му съседи, заради които искал да се изнесе в друг апартамент та му трябвали пари – и затова се явявал на интервю за работа, нали.

Представлението завършило с подробно обяснение защо именно той има нужда от тази работа – безработната му жена, болното му дете, как заслужавал шанс. Отново, нито дума за това какво може да предложи на фирмата като неин служител…

Петър – т.е. аз, кандидатства в голяма международна фирма за доста примамлива длъжност, за която е уникално квалифициран (ще трябва да ми се доверите за последното 🙂  )

За длъжността има стотина кандидати, поради което се правят няколко отсявания. След последователни интервюта с HR, по телефона с шефа, лице в лице с шефа (общо 5 интервюта) от вътрешен човек във фирмата научих, че от петимата финалисти са избрали този, който … е искал най-малка заплата.  Какво можете да се сетите, това не бях аз.

А вие имате ли истории?