Kак да блогваме по-добре – три сигурни стъпки


Днес гост-блогър е Соня Симон *

Интересно е да си направите блог, да видите как хората реагират на това, което пишете. Но никак не е интересно да заседнете в тая мъртва точка и да не знаете пише ли ви се, или ви се пикае. Започвате да пишете за едни и същи неща, въртите се около едни и същи теми, дар словото ви нещо никакво го няма напоследък…

И в много от случаите точно това е и моментът, в който хората спират да блогват – просто нямат мотивацията да го правят вече, защото нито има какво толкова да напишат, нито вече ги вълнува дали някой го чете…

Тази загуба на мотивация обаче е илюзия и аз силно ви съветвам да не й се поддавате – винаги ще има хора, които ще се интересуват от това, което имате да им кажете и тези хора никак не са малко. Писането е като всяко друго хоби (или професия, в моя случай) – колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш и толкова ти е по-приятно. Това, от което имате нужда е не да се захванете с нещо различно, а просто да станете по-добри в писането, за да можете наистина да му се наслаждавате така, както ще му се наслаждават и тия, които четат блога ви.

За повече от 20 години, през които професионално си изкарвам прехраната с писане, аз си разработих един метод, с който си помагам да направя писането си по-добро и по-задълбочено. Всъщност, заимствах основите на тоя метод от баща ми, който е талантлив, но и много упорит и трудолюбив джаз музикант и композитор – а аз просто приложих принципите, които той използваше, за да твори, в писането. Този метод не е нещо, което можете да направите само веднъж – аз съм го използвала много пъти – три пъти само откакто поддържам собствен блог – и той винаги дава резултати. Не е бърз, нито лесен, но практически гарантира, че ще станете по-добър в писането след 30 дни.

Както е казала великата Дороти Паркър: „Писането е изкуството да си сложиш задника на стола” (Writing is the art of applying the ass to the seat). Затова…

Стъпка 1: Пишете всеки ден

Всеки ден значи именно всеки ден. Основата на метода се състои именно в това – да пишете по един блог-пост всеки ден в продължение на 30 дни. Както във всяка друга дейност, която включва креативно мислене, с всекидневно мислене и писане ще преминете точката си на застой и това ще ви даде едновременно както нова дълбочина на текстовете, така и лекота на писане, каквато не сте и предполагали.

Когато пишете всеки ден без всъщност да ви се пише, само за да си изпълните дневната норма за тоя метод, понякога ще се усетите, че от клавиатурата излизат пълни глупости. Поздравления! – значи сте на път да станете истински професионалист 🙂 Наистина, ще има много дни, в които просто нямате какво да напитеше, освен изсмукани от пръстите безсмислици – в тоя случай си седнете на задника и всеки, ама всеки ден ги пишете тия безсмислици.

Не е нужно да пишете по три часа на ден, и 20 минути стигат. Не е нужно и да публикувате всичко, което сте написали – всъщност, пред вид факта, че в много от дните ще пишете глупости, по-добре недейте ги публикува. Но наистина трябва да е всеки ден. Ако стигнете до ден 26 и хванете ебола или чума, поради което пропуснете ден-два, налага се да започнете отново. На мен много ми помага да взема един маркер и да отбелязвам на календара голям, тлъст Х за всеки ден от тия 30, в който съм писала. Ако правите така ще видите, че съвсем скоро няма да ви се иска да прекъснете хубавата поредица от хиксове – това е просто малък трик, за да издържите.

Стъпка две: Публикувайте нещо всеки 2-3 дни

В зависимост от блога ви и колко сте публикували до сега, започнете да публикувате в него част от това, което пишете – 3 пъти седмично примерно е добре. И пак не е нужно всичко да е съвършено, интересно и задълбочено: нужен ви е само един силен, обмислен пост на седмица,останалите може да са по-къси и/или лековати.

Познавам автори, които без да се замислят особено могат да напишат неограничено количество текст, и то добър, но тотално запецват, когато стигнат до редактирането. Затова тук ще се наложи да се постараете – поогледайте всеки материал, преди да публикувате, редактирайте го. Добрията постинг не се получава често на прима виста.Това може би ще ви отнеме толкова време, че даже и повече, отколкото ви е отнело да го напишете, но публикувайте само добри, изпипани неща.

Стъпка III: Две идеи всеки ден

Всеки ден си записвайте по две идеи, по които може да пишете. Пазете си ги някъде, на файл, в Google Notebook или в тефтерче, няма значение.

Не е нужно да са две добри идеи – много от тях даже ще са доста тъпи. Но ако не записвате идеите си, след седмица-две вече наистина ще се чудите за какво да пишете всеки ден. Всъщност, на ден през главата на всеки от вас минават десетки добри идеи за блог-постинги, дори не само добри, а даже неща, които са важни за вас и по които наистина има какво да кажете – но просто ги подминавате и забравяте. Ако запишете само две от тях всеки ден, после няма да се чудите за какво да пишете, а ще си отворите тефтера и ще си изберете една. Освен това, след като приключите тия 30 дни, ще имате записани доста идеи, по които може да се развихрите.

———————————————

Ами… това е всичко. Просто е, но никак не е лесно.

Три причини, поради които методът работи:

Първо, няма как да пишете добре, освен ако не игнорирате тая част от мозъка си, която се стреми да ви накара да правите всичко както трябва, перфектно. Креативността не може да е перфектна, тя има нужда от свобода. Всекидневното писане ви научава да се освободите от илюзията за перфектност, а да се отпускате и да не ограничавате собственото си въображение и умения.

Второ, става ви навик не само да пишете всеки ден, но и да мислите креативно всеки ден. След около седмица в моя случай свиквате, става забавно и започват да ви идват все по-добри идеи. Понякога дори въображението ви се развихря толкова, че изобщо не се замисляте какво пишете и пак излиза добро. В такива моменти е толкова лесно да се пише, че професионалните писатели казват неща като „Не мога да повярвам, че ми плащат, за да пиша това”. В някои дни идеите не идват – но не спирайте да пишете, те ще дойдат утре.

Трето, ще научите това, което знае всеки сериозен автор – няма такова нещо като „вдъхновение”. Ако пишете повече, креативността ви се подобрява, имате все по-добри идеи и пишете все по-добре.

Това е. Успех!

—————————————

* Тази статия е преведена от мен и с известни редакции публикувана тук след любезното позволение и съдействие на Браян Кларк, собственик на известният блог CopyBlogger. Автор на самата статия е Соня Симон, дългогодишен журналист и писател, а сега – про-блогър.

Не обичам стотинките
Толкова ли е трудно да напишеш имейл?

Коментари

  1. Блогът CopyBlogger открих наскоро. В него изобилстват съвети за хора, които си изкарват парите с блогване, но макар, че за почти всички от нас блогването е само хоби, смятам, че точно тия съвети ще са полезни на много хора. Защото всички писатели и читатели на блогове само ще спечелим, ако количеството на качествените, интересни постинги в нашата блогосфера се увеличи и ако повече блогъри използват таланта, който имат.

  2. Много интересно ми беше да се замисля върху тази част: “няма такова нещо като „вдъхновение”. Много обичам да пиша, това определено ми носи щастие още от ранна детска възраст, но действаща сила поне за мен е било вдъхновението или по-точно емоцията, трудно се пише в състояние на покой и скука, но аз не съм професионалист, затова :))

  3. Страхотни съвети.Могат да се прилагат във всяка една сфера на творчество.Мисля да ги изпробвам.

  4. princess, изобщо, ама изобщо не става дума за състояние на скука – става дума за това, да свикнеш по-чесно и редовно да даваш воля на таланта и креативността си.

  5. Наистина няма такова нещо като “вдъхновението”или още така наречената “муза”.Не случайно автора го е сложил в кавички.Един творец има вътрешна потребност да твори и следователно стремеж да задоволява тази потребност.Няма как да кукнеш и да чакаш”вдъхновението” да те споходи,като в онази приказка с неволята.То всъщност е постоянно в теб-Вдъхновението,де-само трябва да не спираш да го”храниш” и то никога няма да си отиде

  6. Определено разбрах смисъла на написаното и дори ще се вслушам в съветите ;))

  7. Относно параграф №1:

    Явно си наясно!

  8. mindbolt,

    Наясно съм разбира се, все пак аз това работя – пиша. Пиша проекти, но все е писане, изисква се творческо и креативно мислене, което невинаги ме спохожда. Понякога просто не ми се пише и като седна излизат глупости – каква мотивация може да има човек, когато вижда, че както и да подхване една работа, тя не му се получава?

  9. Прасунсен
    26/03/2008 - 11:27

    Статията е прилична, но ще е по-хубаво ако преведеш някоя от самия Кларк. Чета блога му от доста време, има много неща, които си заслужава да бъдат преведени.

  10. Ами, както казах, повечето от неговите статии са много добри, но са насочени към хора, които си изкарват парите с блогване или някакво друго писане. Той и блогът му се казва така: “CopyBlogger – copywriting tips for online marketing success”.

    Предвид факта, че в България има едва три-четири човека (дали са дори толкова, се чудя), които изкарват някакви смислени пари от блогване чрез писане на собствени материали, мисля, че дори да преведа повече статии, те биха се радвали на твърде ограничен интерес. Включително и от мен самия.

  11. Ще го пробвам тоя метод, че тъкмо съм зациклил в блогчето ми. 😉

  12. Получава се дуплекс. Качество-количество-срокове-мотивация-ЖЕЛАНИЕ-време…, нали се сещаш. Начи като няма кво – или нищо или кофите с лайна. То не е вафла да го купиш.

  13. хехе, разбира се – ако нямаш талант, колкото и да се мъчиш, нищо няма да излезе…

  14. Баба Коконица
    26/03/2008 - 18:27

    Битиетто, бидейки съзнанийе й основа на съзнанийето, коьето й битие! Тъкмо на тази основа съ разпростира чрез многу съществуванньа – и така потвърждава свойту идинство.

    Аку битието ни съществуваши, то нямаши да има битийе, а само съзнанийе, каза великия Хайденгеръ.

    Защо съществува съществуващоту? Кажете ми дяца!!!

    Ами, аку същиствуващото ни същиствуваши, то нямаши да същиствува!

    А защо нисъщиствуващоту ни същиствува?

    Многу просту, аку нисъщиствуващоту същиствуваши, то щеши да същиствува, и тогава нямяши да й нисъщиствуващу!!!

    Сига треби да съ опитами да прояснимъ идин друг въпросЪ: а как то съществува?

    Ами мтногу просту, то си сиди и си същиствува от самуосеби си и колкут повичи същиствува, толкуз повичи същиствува!

    Разбрахти ли сига, а?

    А куи са формитти, в коиту съ проявявва неговътъ субстанциална мощъ, а?

    И туй й многу просту: същиствуващоту сй проявявва във форма на нисъщиствуващу, а нисъщиствуващоту са проявявва във форма на същиствуващу, а посли обратну! Разбрахти ли?

    А пък след тува треби да съ запитами: как става тъй, чи същиствуващоту свежда свойту многообразии до няколко коренни форми?

    Е за туй ша треби самички да помислити, сига няма да ви кажа; нищичко няма да ви кажа!

  15. off//
    Тая баба Покойница няма ли кой да й затвори устата с лопата? 👿

  16. “Същиствуващоту сй проявявва във форма на нисъщиствуващу, а нисъщиствуващоту са проявявва във форма на същиствуващу, а посли обратну! Разбрахти ли?”

    разбрах 🙂

  17. Интересно ми е дали си струва да се пробва метода. Сега ме вкара в размисли, значи.

    Все пак, мерси за интересната статия! Аз поне ще се радвам да има още такива. Не толкова за пари, а по-скоро свързани с писането на качествено съдържание. Това наистина е по-важното за блогосферата.

  18. Баба Коконица
    27/03/2008 - 21:19

    Дяця, и аз садя дрьвчьетъ, вервайти ми! Онзи день засадихъ идна чирешка и я полях обилно с водичка!

    Само чи, боя са, да ни би Костув да доди и да я отскубни. Нали прьез 2000 годинна Костув, бял день да ни види, подпалли горити, за да ги изсиче. А пък тогаз, докат горяхъ, Бат Петьо качи Антонинна на самольета и я заведи в Австралиата, та да я видат кенгураата.

    Тъй чи, дяця, садьети дръвчьета, ама внимавайти да ни доди Костув да ги попилей!

  19. coprophagus
    28/03/2008 - 01:28

    Предварително се извинявам за офф топика ама няма как 🙂
    оле така не съм се хилил не знам от кога чесно БАБО КОКОНИЦЕ ако имаш блог Фърли го насам ще ти стана редовен читател (оле Пешо не трии бабата… и мен по възможност 🙂 ).

    …а на тебе Божо ши ти ти исЪни лоЙзето Н’дей така ‘ба. Гачи кат’ сми дърти сам’ дъ ни газят суяцити савами. Пу оливу дъ тъ попари. 🙂

    ето ми мейла БАБО interloper@abv.bg

  20. Hamaelleon
    28/03/2008 - 13:42

    Интересна статия. Вчера не ми остана време, но сега изчетох всичко. Странно.. точно ден преди да я публикуваш бях цял ден в напрегнат размисъл дали не е време да стрия блога и да се захвана с нещо друго. Статията не ме разколеба, но ми дава нова гледна точка и повод да размисля пак кога и какво точно да направя. Благодаря за което!

  21. Ами то това бе и целта й – да помогне на блогърите да пишат по-добре, да не се отказват, защото винаги има начини да подобрят и писането си и интереса си към него.

  22. Ал.Иванов
    28/03/2008 - 19:18

    Голямо мерси от мен.Статийката е уместна,полезна и навременна,и много поучителна за някои,които кукват и чакат да им дойде вдъхновението,а то не идва и не идва.Ако ти дойде настроение и свободно време,преведи още нещо от този Кларк,много те моля,незнаещите английски като мен ще са ти много благодарни.

  23. Това за “две идеи всеки ден” или си го взаимствал от глупавия copyblogger блог или те от теб. Разберете се 😉
    Най-много време ми отнема заглавие да напиша 😀

  24. Човече, виж какво пише под статията…

  25. longanlon, извинявам се!
    Така става като се четат статии нощно време 🙂

  26. Относно за статията:
    Аве…и така е, и не е така. В смиъсл, че да се напъваш да пишеш когато съзнанието ти е празно е някак’ безсмислено. От друга страна, обаче, ако свикнеш да си безидеен по дефалт, най-верпятно така ще си останеш и вовеки… демек, тряя малко усилие. Само в началото, а после всичко си идва на мястото, от самосебе си, някак си… Аз, примерно, рядко сядам да пиша с конкретна цел. И за това понякога се получава, понякога не. Но не е лошо, като идея, да имаш неква идейка… Ей ся почвам да търся мойта идея аз и дано я намеря, че блога ми е мухлясал. направих си го таман на скоро и още си е никомунеизвестен. Ако не се потрудя малко сигурно така и ше си остане.. Айде пистели, наслука, пък аз отивам да гледам аквариумите…

  27. Иван Мирчев
    25/04/2009 - 20:14

    Интересни съвети….

Leave a Reply

Задължителните полета имат *