За ЕС и интернет форумите
Oнзи ден от в. Капитал ми зададоха въпроса “Какво смяташ, че ще се промени в интернет (форумите) след като България е приета в ЕС?“. След кратко умуване и неколкократно обмисляне на фразата “Ебах ли му майката кво шса промени”, стигнах до твърде съдържателни и изключително важни за цялостната общественост 😉 изводи, които побрах в настоящото писание.
Сутрин, вечер глобализъм за здрав и бодър организъм
Така е казал нявга поетът, който сега гледа някак отстрани как и нашите, и чуждите политици се радват на отварянето на физическите граници между България и Европата: тъй като в интернет общо взето граници няма, въпросните политици сега отиват там, от където той, като отдавнашен български интернет юзър, вече се връща.
Затова и нас няма да ни подминат тенденциите, били те европейски или не чак толкова, в развитието на интернет обществата. А голямата тенденция е една и списание „Тайм” не пропусна да я отбележи, избирайки този същия интернет потребител за личност на 2006 година. Някак символично тази титла легитимира изваждането на юзъра на светло, ознаменувайки
края на епохата на анонимността в интернет.
За компютърните специалисти отдавна е ясно, че истинска анонимност в интернет не може да съществува. Новото обаче е, че сега вече анонимността не е и желана. Развитието на интернет обществата, повишаването на качеството на комуникация, на предоставяното съдържание в безбройните блогове, форуми, чатове и мейлинг листи достигна до степен, при която потребителите вече не желаят да са просто ник и ай-пи адрес. Все повече персонална информация се включва в блоговете, все повече хора използват само един ник навсякъде в интернет и включват в мненията си линк към личната си страница. Те искат да са личности – нормалната човешка нужда да си социално активен, да бъдеш разпознаваем, да си някой.
За нас, българите, тази граница е и символично прескочена от влизането на страната ни в ЕС, а процесите в интернет ще са своеобразно отражение на тези, които вече текат в обществото ни. Тук отдавна вече отминаха времената, когато бе опасно да кажеш какво мислиш, да заявиш ясно и да отстояваш личната си позиция по какъвто и да е въпрос. Да криеш мнението си зад нещо, било то група, говорейки от нейно име, популистката идеология на политически лидер, скандирайки името му или относителната анонимност в интернет, криейки ника си все повече ще остава прерогатив на маргинални субекти, неспособни да се включат в нормален и конструктивен диалог, че дори и в културно флеймене, което понякога има своите чарове.
В българския интернет границите към Европа отдавна са отворени –
все пак не живеем в Сирия или Саудитска Арабия, където правителството цензурира интернета. Остава всеки да си реши дали да отвори и собствените си граници – дилема, по-отдавнашна и от политиците, и от интернет.
Задължен съм от редакцията на в. Капитал да кажа, че туй нещо е публикувано за пръв път в неговия бр. 1 за 2007 г. And if that aint a pain in the arse?