Авторът на вашите мечти
Днес гост-блогър е Тодор Бонов – Touche *
Една история за велик писател, която ще ви потресе до дъното на душата…
…или не.
Той винаги бе мечтал да намери смисъла на своя живот, но колкото и да се опитваше винаги нещо разваляше написаното.
Бърз поглед към листа, изпълнен с така изящно написани буквички, които само с подредбата си показваха красотата на текста, който току що бе сътворил. Авторът надигна листа на нивото на погледа си и се усмихна иронично. Сетне го смачка и захвърли във вече препълненият кош.
Та той дори не трябваше да събира написаното, защото бе сигурен, че утре редакторът му ще мине през стаята докато той самият още спи и ще събере всички смачкани хартийки, които в следващите няколко дена щяха да са вече публикувани. Читателите за пореден път единодушно щяха да се преклонят пред изключителният му изказ, критиците щяха да издадат пак един куп критика, в която щяха да изкажат компетентни и противоречащи си мнения относно това какво е искал да каже с написаното, но щяха да са единни в това колко гениално е прозрял същността на битието.
Естествено пак нямаше да са разбрали, че Прейс нито един път не е успял да разбере сам себе си, нито смисъла на своя живот. Просто редеше думички една след друга без да влага особена мисъл. Тези мисли накараха автора да се отправи кам леглото си, което, както и всичко останало беше последна дума на модата. Замисли се над това, че единствено неуспешните опити за отговор на “неговия “ въпрос са му помогна ли да се сдобие с обграждащия го лукс. Тази мисъл изпи и последните му сили. Той се отпусна на мекото си легло и схлупи клепачи.
————————————————————-
* Автор на есето е Тодор Бонов – Touche, който твърде рядко се изявява с перото (клавиатурата звучи толкова по-малко романтично…), но явно никак не е забравил това, което написах за съвременното изобразително изкуство.
voxy
21/02/2008 - 11:09
хубаво че авторът не се изявява много с перото
Tedi.bg
21/02/2008 - 11:29
Имитации винаги ще има.Нещо като фалшификатите на оригиналните стоки,но това не е причина да се слага всичко под един знаменател.Изкуството визирам.
mindbolt
21/02/2008 - 11:52
Ко бях женско щях да предложа брак на Вокси. Братле, колкото повече избруталяваш, толкова повече ми харесваш!!!
МариЯна
21/02/2008 - 11:58
Аз пък смятам, че е много добре написано, харесва ми идеята. Малко думи, а толкова много смисъл. Браво.
voxy не е нужно човек винаги да пише, а да знае ЗАЩО пише като го прави.
UZUMAKI
21/02/2008 - 14:13
По-скоро коментарът на Voxy е с малко думи и много смисъл. 😀
Божо
21/02/2008 - 14:20
Разкошно есе.
С удоволствие бих прочел и други неща от Touche.
longanlon
21/02/2008 - 21:00
Touche други неща, за съжаление, няма.
А voxy аз си го ценя като хубаво вино – по малко и с кеф 🙂
razmisli
21/02/2008 - 21:21
Cхлупи? Може би е искал да каже склопи.
longanlon
22/02/2008 - 11:55
може… кой ги знае великите писатели какво искат да кажат. то нали това е смисъла на есето 🙂
pierrot
23/02/2008 - 21:29
Схлупи е малко на диалект 🙂
Много добро есе наистина! Но ако напише нещо по – дълго ще е тежко за четене…
vitaminko
23/02/2008 - 22:51
Под похлупака на своите клепачи Прейс “пишеше” своята ненадмината творба. В нея нямаше думи. Той изтриваше всяка написана отвъд похлупака дума. Празното място, което освобождаваше изтритата дума предизвикваше едва доловим гъдел. Гъделът му подсказваше коя е следващата дума. Така до сутринта. На сутринта Прейс отвъд похлупака пишеше. Думи. Идваха му отвътре. Поне така си мислеше. Всъщност това бяха същите думи изхвърлени от нощното почистване. Всеки ден подредени по различен начин, в зависимост от това къде точно го гъделичкаше.
SSH_ON
25/02/2008 - 03:19
Как да не посетиш блога на voxy, като му прочетеш коментарите 😀
sesa
18/03/2010 - 22:20
еее Тоше, кефиш 🙂