Клонингите не атакуват

20/02/2008Longanlon

Откак преди няколко години прословутата овца биде клонирана яко се заговори за напредък в областта на генното инженерство, макар и преди това учените да имаха забележителни резултати. Сега на мода пък са експериментите със стволови клетки и медиите се скъсват да ни информират какви са последните достижения в тая област.

Едновременно с това се засилиха и опасенията, че всички тия работи не били хубави, защото, видите ли, човек не бивало да се прави на господ и това можело да доведе до небивали беди. Дрън-дрън та пляс…

Многострадалната овчица от снимката едва ли е предполагала с овчия си акъл, че ще стане обект на такова снимане приживе, че и на такива научно-философски и най-вече дървено-философски обсъждания след ненавременната си кончина. Създаването на живо, дишащо доказателство за напредъка в тоя клон на науката сякаш извади на показ всички човешки страхове от неразбираемото.

Много преди това се създаваха генетично модифицирани организми, но едва сега поредната истерия обхвана медии и население – ГМ-храните са вредни и от тях се дебелее, а по нашенската телевизия, понеже са по-напред, ги наричат “опасните картофи“. Като клонираха овцата, също много лоши работи щели да станат – не се казваше точно какви, ама със сигурност се знаеше, че ще са много лоши, дори по-лоши от пеенето на емил димитров (което като заплашителна прокоба си е страшничко от където и да го погледнеш). В момента пък горещият дебат за стволовите клетки, макар и попреминал разгара си, продължава да поражда милиони изписани с глупости страници по най-различни форуми и да предоставя удобна тема за всякакви “загрижени граждани”, религиозни маниаци и просто глупаци да си чешат езиците.

Правим се на господ

Главният аргумент, който дава храна на тия спорове е аргументът, че човек не бива да се прави на бог, защото не е по силите му да се справи с последствията, а те могат да са много опасни. Аргумент, който успешно е ползван в продължение на хиляди години за най-различни въпроси.

Вероятно точно това е казал местният шаман на първия неандерталец, успял да запали огън – кои сме ние, че да се правим на богове? Та нали само боговете правят огъня в небесата и го спускат на земята според волята си? Ако прескочим няколко десетки хиляди години напред от тоя хипотетичен случай и се хвърлим с главата напред в средновековието, когато в Европа естествените науки едва започват да се развиват, няма как да ни убегне фактът, че те не се развиват твърде бързо именно заради същия аргумент – доктрината тогава твърди, че познанието на света е невъзможно за друг, освен за бог и човек не бива да се опитва да изземва тая функция на всевишния. Щото да те изгорят на кладата често боли.

В основата на този аргумент, естествено, стоят само невежеството и страхът от неразбираемото. А сега той има особена сила, защото науката отдавна е напреднала до там, че обикновеният човек не знае дори как точно Дженифър Лопес барабар с големия й задник e натиканa в ей-такъв малък ipod, камоли пък да е запознат с методите и принципите на генното инженерство. Непознатото плаши, а медиите, които се хранят от истерии, много ги обичат и с удоволствие подклаждат.

Какво лошо може да стане?

Аз пък се замислям – какво чак толкова лошо може да стане, ако човек продължи да се прави на господ, както до сега? Щото видно е, че господ не е надарил човеците с крила и очевидно не е искал да летят, ама те все пак са изобретили самолета, нали. Е, естествено, аргументи против винаги могат да се намерят, както вероятно ги е намерил и неандерталският шаман още щом първият идиот се е изгорил на огъня, и както може да ги намери всеки противник на авиацията, като посочи с треперещ от фанатичен плам пръст статистиката на катастрофиралите самолети. Но както аз го виждам, от заиграването на учените с гените на живите организми може да има само ползи:

Да се каже, че генетично модифицираните храни са вредни е все едно да се каже, че самолетите падат и убиват хора. Т.е. да, ако няма контрол върху тях, така става, ама никой не забранява самолетите, нали, просто ги правят качествени. Генетичната модификация на културите позволява не само да се повиши продуктивността им, което намалява нуждата от използване на изкуствени торове, но и да се увеличи тяхната резистентност към заболявания и вредители, което пък позволява да не се пръскат с толкова пестициди и инсектициди (които евентуално после ние да трябва да поглъщаме, мислейки си, че ядем много природен и немодифициран продукт).

Клонирането на цели организми още не съм го схванал за какво точно може да послужи, освен да имаш седемнайсе еднакви котки у вас, ама шансът човешката раса да бъде заличена от осъзнали превъзходството си армии клонинги, плъпнали от лабораториите е твърде нищожен. Изследването и използването на стволови клетки пък има потенциала направо да революционизира трансплантативната хирургия, защото на негова база ще може да се отглеждат органи, вместо да се чака някой да умре, за да го разфасоват като прасе или разни филипинци да си продават бъбреците за по 2000 долара.

Тъй, че аз лично не виждам абсолютно никаква пречка – нито морална, нито практическа, напредването на науката в тия области да продължи. Черни прокоби винаги ще има, както и хора, които се страхуват от новото и различното, от това, което не познават. Никога обаче те не са определяли посоката на развитие на човечеството – те винаги са били тия, които са го дърпали назад, докато будните умове, тия, за които непознатото е интересно, а не страшно са го избутали до интернета, космическите полети и трипластовата ароматизирана тоалетна хартия.