Пет причини да не станеш известен



Има хора, които могат да пишат – просто им се удава. Някои от тия хора даже имат и блогове и там си пишат на воля. Други обаче си нямат и никой не може да се наслади на творенията им в областта на литературата или простото плюене по известни личности. Някои от втория вид дори се смилиха над мене и понаписаха едни неща в моя блог, когато ме мързеше да пиша.

Днес ще имате уникалната възможност да видите тия неща, ако сте ги пропуснали до сега, както и да разбулите загадката (тя пък ебати загадката де), защо сочи тоя с мустака…

Та както отбелязах по-горе, някои хора пишат интересни неща, ама нямат блог, в който да си ги кажат. Други пък имат блог, ама той няма много читатели. Трети пък имат блог с много читатели, ама искат да се направят на умни и другаде, не само на собствена територия. Каквато и да е причината, от съществуването на блога ми до сега няколко човека се осмелиха да напишат статии за него, някои от които, смея да кажа, се радват на завиден успех и популярност.

Всъщност аз дотолкова съм доволен от това, че не само съм събрал всички статии на гост-блогъри по-долу, ами и ще направя едно предложение:

Предлагам ТИ да напишеш нещо,

а аз да го публикувам тук в блога.

Условия за това като че ли няма – просто си избери някоя тема и напиши нещо по нея. Може да е каквато глупост се сетиш, може да е нещо интересно и любопитно – изобщо някакви твои размишления, идеи, различно мнение или просто наплюй някого. След това ми прати какво си сътворил на peter.stoykov@gmail.com и ако ме изкефи ще го публикувам. Краен срок като че ли няма.

Защо да го правиш ли? Ами аз пък от къде да знам… 1. Може би за да погалиш егото си като над хиляда човека прочетат твоето нещо само за първия ден. 2. За да видиш името и снимката си в моя блог (което не знам точно защо би могло да те зарадва де). 3. За да сложиш линк към своя си блог в статията и за него на научат повече хора. 4. За да пробваш дали някой ще ти хареса писанията. 5. За да пробваш дали някой ще ти хареса писанията повече, ако са тук, а не в твоя блог.

Разбира се, това са само пет причини да не станеш известен. А причини всякакви други можеш да си измислиш, не ме затормозявай да мисля вместо теб – аз тая дейност я избягвам, а и принципно не я владея особено. С писането си тука можете да хванеш гъбички на краката, хемороиди и хронично акне, ама не и да станеш известен. Пример за това са ето тия, на които писането в моя блог е донесло само нещастия и лош късмет до емнайсто коляно:

Мариан Маньовски с

Да се гордеем, че сме българи!

Офисни диетолози

Kratun с

Как се правят виното и ракията у нас

Боян Калинов с

Учителите – изнудвачи или жертви

Николай Кралчев с

Бимбо – руса, тъпа и с големи…очи

Какво пък е това?

Марияна Борисова с

Циганска сватба – част 1

Циганска сватба – същинската част

Иван Иванов с

АMV Manifesto

И така, дерзайте. Само ше ви помоля да не ми пускате коментари от типа “А па тоа – ше му пиша в блога! И от къде на къде?“, щото ме дразнят и ще ги трия. Ако решите да ми бъдете гост-блогър, то ще си е защото вие така сте си решили, не щото съм ви убеждавал 🙂

Ако нещо друго ви човърка, питайте де.

СПОДЕЛИ
И да си скинар не е лесно…
На-скапаният режисьор във вселената

Коментари

  1. Миглен
    24/01/2008 - 09:37

    Идеята е изключително интересна, бих се възползвал по най долен начин от нея 😀

  2. Друго не знам, но аз прегърнах твоята идея, която видях преди месец и малко, когато започнах да блогувам, и поканих няколко човека, за които знам, че имат всички данни, за да пишат, но по ред причини не го правят публично. Очаквам включване съвсем скоро в блога си.
    Но понеже харесвам твоя блог (нищо лично, просто ми харесва :D) си запазвам ред да пиша за теб някой от тези дни.

  3. п.с. впрочем, убедена съм, че по точка 5 нещата стоят точно така (за мен лично). Има неща, които искам да кажа, но на моя блог не се приемат на ура така, както биха били в друг, например твоя. Ето пример, който преди много време пожъна масов успех в едни древни форуми, но тук – учудващо, въпреки всичките ми посетители – не. http://missby.wordpress.com/2007/12/20/shopping/

  4. Това как ще се приемат нещата ти зависи от аудиторията. Ако тя е главно на млади майки, много ясно, че ода срещу шопинга няма да ги възсторгне… 🙂

  5. Планирах един дълъг и, мисля, интересен постинг в моя блог, но ще си запазя правото да се обърна към теб, когато е готов. Може би след месец.

  6. нещо готово, публикувано на друго място може ли – разказ, в литернет, или да напъвам

  7. Разкази не, пък и по-добре да не е публикувано другаде.

  8. Аха, човек трябва да внимава, като гледа млади майки, за да не се заслепи от блясъка на ореола около невинните им глави, магазин невидели…
    В грешка си 😀 или никога не си виждал стадо майки барабар с количките как щурмуват поредния магазин?
    Например във форумът, който сочиш за източник на непрестанно забавление за теб, има подфорум ‘На пазар’. Там е страшно. Конкретни теми не бих цитирала, защото малко ме е срам, че участвам в тях с не по-малко настървение от останалите… 😀

  9. Именно това е мисълта ми, Бу – в статията си ти осмиваш шопинга и шопигуващите, което едва ли е било прието добре от другите майки, четящи твоя блог (ако това е основната ти аудитория де).

  10. Мъдро, мъдро…Знаех си че ставаш за импресарий ;)Ще четем с интерес гост-блогърите, докато ти си почиваш от тежкия блого-хомот, полегнал на някой хавайски плаж с коктейлче в ръка 😉

  11. Майк Рам
    24/01/2008 - 14:31

    Аз и без това съм си неизвестен, пък и при теб нивото е много високо. Наистина не знам дали ще мога да измисля нещо подходящо. Все пак, благодаря за поканата 🙂

  12. Имайте пред вид, че статиите които пускам от гост-блогъри ги редактирам така, че да станат по-читаеми и да отговарят на стила на блога. Тъй че важното е да имаш идея, не толкова да я облечеш с перфектните думи.

  13. Павел Танков
    24/01/2008 - 17:21

    Добра идея. Толкова много пъти ми се е искало да кажа нещо на по-голяма аудитория, ама все не ми се е струвало достатъчен повод да си стартирам собствен блог.

    Лошото е, че аз имам много пъти да кажа по нещо малко и на различни теми, а не едно нещо, което да напълни цяла статия.

    Абе с две думи, аз съм по коментарите, не по статиите. 🙂

    Хех, сега ми хрумна: Мога да си направя постинг от събрани коментари из нета! 🙂

  14. Павел Танков
    24/01/2008 - 17:27

    Другото нещо, което ме възпира да пиша в блог е, че становището, което ще заема в даден постинг след няколко дена вече няма да изповядвам. Много ми е трудно да заема дадена категорична позиция по някакъв проблем (това не означава, че нямам собствено мнение по въпроса) и същевременно се възхищавам на Петър как с размах заема страна по някой проблем.

    Това е така, защото аз мисля, че във всеки спор, във всеки казус и конфликт, във всяка теза имат право и едната и другата страна, не винаги наполовина, разбира се. Истината, казват някои, има много лица. Други пък казват, че Истината винаги е една. Във всеки случай трудно ще я назовеш с прости думи, дори да е една.

  15. Павка, не е задължително да заемаш твърдо страна, както в повечето случаи правя аз. Достатъчно е да имаш някакви интересни размишления по въпроса. Може да разгледаш и двете страни и аргументите им, или пък да не кажеш нищо, стига да е интересно за четене . Виж това да речем.

  16. някой май го мързи да пише…

  17. Много хора ги мързи да пишат, поради което толкова много перспективни блогове се ъпдейтват на високосна година само.

    Моята цел в случая е, както и на други инициативи, да направя читателите на блога ми съпричастни към него, да ги обвържа. И едновременно с това да покажа, че могат да пишат и трябва да го правят.

    Колкото до това мен дали ме мързи – 4-те статии за седмицата ги пиша за 3 часа в събота обикновено, 4-те статии за mykinda за 3 часа в неделя. 6 часа седмично едва ли е достатъчно работа, за да провокира дори пословичен мързел като моя 🙂

  18. Приятелю, имаш доста правописни грешки. Няма да е лошо да се редактираш.

    Цитат:
    Има хора, които могат да пишат – просто им се ОТдава. Някои от ТЕЗИ хора даже имат и блогове и там си пишат на воля. Други обаче си нямат и никой не може да се наслади на тВоренията им в областта на литературата или простото плюене по известни личности.

    😛

  19. Приятелю, преди да даваш съвети, няма да е зле първо да научиш тъй хубавия ни български език, за да не се излагаш като кифладжия друг път в опитите си да се правиш на умен. “Удава” е правилната дума в случая и тя има съвсем различно значение от “отдава”.
    😛

  20. “Моята цел в случая е, както и на други инициативи, да направя читателите на блога ми съпричастни към него, да ги обвържа. И едновременно с това да покажа, че могат да пишат и трябва да го правят.”
    Лонги, ако целта ти наистина беше само това, нямаше да искаш да редактираш чуждите неща преди да ги постваш. И то не само смяташ да редактираш запетайки и правопис, ами неееее – ще нагаждаш стила. Е, кажи ми как нещо, написано в твой стил, ще накара някой да чете моя блог. Даже, сега като се зачетох, не искаш да ги правиш в твой стил, а в “стила на блога”. Ами, аз явно този месец съм на тема “не искам да робувам на човешки окови” и малко не ми харесва да се движа по някакви рамки, па макар и определени от мен самата. Да, сигурно е лесно да пишеш х часа в събота и у часа в неделя, но ми е много по-забавно да пиша 3 минути в нощта м/у понеделник и вторник или примерно сряда сутринта в 7 точно преди изпит или лекция. Може пък наистина да ти харесва. Аз обикновено нищо не знам…

  21. Ами никой не те кара да робуваш на ничии окови – бъди си волна като птичка 🙂 Не виждам как моят текст те оковава.

    Колкото до редактирането на статиите, ще цитирам Ивайло Нойзи Цветков (гл.редактор на Егоист в най-добрите му години), изказал се по подобен повод:
    “Дайте ми диамант, шлайфа сам ще осигуря”

  22. Първо – ако трябва със зъби ще шлайфам, но ще е както аз си искам. И второ – тоя човек като е искал диамант, че да го шлайфа, за какво му е? Не е ли за да забогатее по някакъв начин?
    Аз точно затова и не вдигнах ръка за участие при теб. Не ме ограничаваш по никакъв начин само и единствено ако не пиша при теб. И все пак едно ти признавам – идеята ти е по-добра от тази на Емин бей, който има настина емблематични постове в рубриката си “Попитахме блогърите”, но по избрана от него тема.

  23. “Не ме ограничаваш по никакъв начин само и единствено ако не пиша при теб.”

    А, значи искаш хем да пишеш при мен, хем да не те ограничавам? Е, банички с боза не предлагаме 🙂

  24. Точно това изречение чаках. Благодаря, че най-накрая ми поясни, че се намирам пред лавка, където всеки задоволява някакви интереси – консуматорски или пък други.

  25. Макар че много ще се радвам текстът ти да е толкова добър и по мой вкус, че да не се налага да го пипам изобщо.

  26. Аз съм пас – чета си тука, коментирам си от слънце на градушка и съм добре. Не знам – някак не мога да ти приема условията за участие и ще си затрая.

  27. Ами може да звучи малко неучтиво, ама що тогава не си затрая? Кого в какво се опита да убедиш? Какво постигна?

  28. Ами, то се е видяло, че тая вечер има по-интересни неща от готвенето за изпита по математика… Добре – опитах се да наблегна на нещо, което един възторжен мераклия да публикува при теб може да е пропуснал, щото си то написал в коментар. Съдейки по себе си*, реших да опитам да натъртя на момента с редактирането. Или трябва да си купя нещо от будката, за да имам право да говоря за цветовото решение на архитекта й?

    *Тук има толкова много коментари, че понякога цял ден ми стои отворен някой твой пост и чета коментарите на порции. А се е случвало и да ги чета през 10 примерно.

  29. Е, можеш да си сигурна, че няма да пусна чужда статия, редактирана от мене, без авторът й да е одобрил редакциите. Тя е негова, все пак.

    Точно това имах пред вид с цитата за диаманта – че съдържанието е ценното и уникалното, а редакцията е само за да изпъкне то за конкретната аудитория.

  30. Добре де, схванах – поддържаш си аудиторията. Ок. Но има ли лошо да я поразшириш? В смисъл, че някои публикации аз лично не ти ги чета заради картинките и не казвам, че са излишни, а само, че би било приятно на една друга част от аудиторията (онази, която като мен не обича еднаквостта) от време-на време да показваш нещо различно. Знам, че примерът е прост, но така може пък да стане по-ясно. Смятам, че ако идеята ти е била да си направиш блога по-разнообразен или пък да покажеш чужди мнения, няма нужда да редактираш нищо. Каква е ползата да публикуваш мое стихотворение, но поправено в проза? Хиперболизирах малко. Каква е ползата да покажеш на някого нещо и той да си мисли, че това съм аз, да щракне на линка и да открие, че не мога да си напиша името вярно или че съм нещо съвсем различно от стила тук? Ползата за мен, че и за теб.

  31. Ако се замислиш, това, което предлагаш е списание Супер Метъл да публикува от време на време статии за електронна музика, за да “разшири аудиторията си”. Ясно е, че нито метълите ще харесат тия статии, нито феновете на електрониката ще почнат да четат метълско списание само заради 2-3 статии.

    Няма нищо лошо в разнообразието, стига да не се променя това, заради което хората четат. В случая с блоговете, хората четат заради човека зад блога – неговото мнение, неговия стил. Затова пускам чужди статии само ако са в унисон и с двете.

  32. здравко
    24/01/2008 - 22:39

    “Има хора, които могат да пишат – просто им се удава. Някои от тия хора даже имат и блогове и там си пишат на воля.”
    Има и хора,дето просто имат блогове.
    Има и хора,дето просто нямат блогове.
    Има хора,дето го обсъждат.

  33. Илиян Бетовски
    24/01/2008 - 22:41

    Сред всичките блогове, които чета, твоят изпъква с най-интересни идеи за развитието си. Е, не се възгордявай много, аз не чета чак толкова много блогове 🙂
    Идеята както винаги, кефи много! Успех!

  34. Оказва се, че твоята идея, Лонганлон, за блог се разминава с моята. За мен той е нещо за писане, а не нещо за четене. Ами – нищо. Аз нямам проблеми с това.

  35. Е, тук пак опираме до старата идея “мило дневниче” – ако не пишеш, за да те чете някой, а заради самото писане, защо пишеш в интернет, а не в тетрадка, която да държиш под възглавницата си? Че и си сложила уиджет, с който да наблюдаваш колко души те четат във всеки един момент 🙂

  36. Защото спя без възглавница. А и защото аз не пиша “мило дневниче”, а оди за това колко съм готина/шашава/смешна – зависи от деня. И нямам нищо против да го пиша на носител, заради който не е умряло дърво. Още повече, че много се дразня, когато в 1 ден ме питат 20 човека как съм изкарала Коледа. А мога просто да им дам линк, нали?!

  37. Ще си позволя да покажа един разговор в скайп с едно човече:
    “sutrinta kato mi be6e kofti i si postnah edno blog4e i sled tova mi mina
    [18.1.2008 г. 21:25:56] Боян Атанасов_mg каза: 🙂
    [18.1.2008 г. 21:26:05] Боян Атанасов_mg каза: kolko e qko da dava6 izraz na emociite si
    [18.1.2008 г. 21:26:16] Боян Атанасов_mg каза: vinagi ti minava sled tova”

    // визирам http://moodswinger.blog.bg/

  38. Лонг, преди известно време измислих игра в един блог- някой пусна част от история и разни хора допълваха с по някой друг абзац, докато не се получи интересна, но нечитаема история. Понежа съм съавтор на въпросния блог, си позволих да направя редакция на всичко написано, за да може историята да добиие цялостен вид, а не да изглежда кърена. В резултат на моята редакция почти всички ме обявиха за фашист и едно 20 читатели ме отписаха от блогроловете си възмутени и огорчени.

    Разбирам защо е необходимо да редактираш нещо чуждо, когато го слагаш в твоя блог, но ми е безмислено слагането ан други автори (не че досегашните гост-блогъри не са били супер яки). Просто ти и сам си се справяш супер добре.

  39. Ебаси, чак такъв резултат не съм очаквал – само снощи и тая сутрин получих на пощата си 7 статии от кандидати за слава 🙂

    Давайте в същия дух!

  40. К’во ви става ,бе хора,човекът има идея,има предложение,на което ако “някой не може да устои”…ами ще се възползва от него.Не виждам на кой му е опрян нож на врата!!!Условията са ясни-или си съгласен,или не си. Става въпрос за лично решение.Доколкото разбирам никой не е насилван:)
    Някои хора много лично и навътре са го взели:)Защо ли!?

  41. Бенихил
    25/01/2008 - 16:52

    Кой е този на снимката? Нещо познат ми изглежда.

  42. Николай Бареков, маскиран като Филип Тотю.

  43. дават ли ти се…продават ли ти се…цинизъм?
    а ти?евала за цинизма.

  44. Е, Лонг, Браво!

    Чакаме първият гост- блогър с нетърпение. Взели сме си и пасти и фъстъци!

  45. Георги Фурнаджиев
    29/01/2008 - 06:08

    “Имайте пред вид, че статиите които пускам от гост-блогъри ги редактирам така, че да станат по-читаеми и да отговарят на стила на блога.”

    Е те тва хептен ми изби желанието 🙂

  46. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    24/12/2008 - 02:21

    Longanlone, влизам в блога ти кажи-речи редовно, но тази публикация ми е убягнала. Сигурно, щото е по-стара от мен самия 😀 😀 😀 . Вероятно щях да пропусна и това: “longanlon казва:
    January 24th, 2008 at 2:33 pm

    Имайте пред вид, че статиите които пускам от гост-блогъри ги редактирам така, че да станат по-читаеми и да отговарят на стила на блога…”

    Предполагам си имаш основание, но се сещам за един куриоз в тази връзка.

    Сигурно помниш, че преди време ти постна тук един мой материалец за Проектите и фондовете. Сещам се, че го беше публикувал почти 1:1, като беше променил леко последния абзац, от което като, че ли се промени духа на материала, но няма лошо – всеки си има начин на представяне на нещата. Куриозното е, че малко по-късно същата статийка беше copy/paste – ната от някаква онлайн жълтиния, при което там бяха написали нещо от сорта на – тази статия е публикувана от БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ в кака-сийка.ком, което всъщност е само частично вярно предвид редакцията ти. Мисля си, че беше редно да сложат URL-та към двата блога, което май изобщо не беше направено и също така да отбележат и твоето съавторство към материала, което не беше направено.

    Иначе идеята да не съм, известен си ми харесва 🙂

  47. редно, ама…

    толкова много материали от тука се копират къде ли не, че не мога да им хвана бройката вече…

  48. Деяна Илиева
    18/01/2010 - 23:47

    Исках да прочета една от статиите “Офисни диетолози”, но се оказа, че всички линкове не работят, явно водят към стар вариант на блога…дали има нови линкове?

  49. Точно така, в по-старите статии линковете са към стария вариант на блога.

    Всяка статия можеш да намериш с търсачката горе в ляво.

    А офисните диетолози са тук: http://kaka-cuuka.com/93

Leave a Reply

Задължителните полета имат *