Пет причини да не станеш известен

24/01/2008Longanlon

Има хора, които могат да пишат – просто им се удава. Някои от тия хора даже имат и блогове и там си пишат на воля. Други обаче си нямат и никой не може да се наслади на творенията им в областта на литературата или простото плюене по известни личности. Някои от втория вид дори се смилиха над мене и понаписаха едни неща в моя блог, когато ме мързеше да пиша.

Днес ще имате уникалната възможност да видите тия неща, ако сте ги пропуснали до сега, както и да разбулите загадката (тя пък ебати загадката де), защо сочи тоя с мустака…

Та както отбелязах по-горе, някои хора пишат интересни неща, ама нямат блог, в който да си ги кажат. Други пък имат блог, ама той няма много читатели. Трети пък имат блог с много читатели, ама искат да се направят на умни и другаде, не само на собствена територия. Каквато и да е причината, от съществуването на блога ми до сега няколко човека се осмелиха да напишат статии за него, някои от които, смея да кажа, се радват на завиден успех и популярност.

Всъщност аз дотолкова съм доволен от това, че не само съм събрал всички статии на гост-блогъри по-долу, ами и ще направя едно предложение:

Предлагам ТИ да напишеш нещо,

а аз да го публикувам тук в блога.

Условия за това като че ли няма – просто си избери някоя тема и напиши нещо по нея. Може да е каквато глупост се сетиш, може да е нещо интересно и любопитно – изобщо някакви твои размишления, идеи, различно мнение или просто наплюй някого. След това ми прати какво си сътворил на peter.stoykov@gmail.com и ако ме изкефи ще го публикувам. Краен срок като че ли няма.

Защо да го правиш ли? Ами аз пък от къде да знам… 1. Може би за да погалиш егото си като над хиляда човека прочетат твоето нещо само за първия ден. 2. За да видиш името и снимката си в моя блог (което не знам точно защо би могло да те зарадва де). 3. За да сложиш линк към своя си блог в статията и за него на научат повече хора. 4. За да пробваш дали някой ще ти хареса писанията. 5. За да пробваш дали някой ще ти хареса писанията повече, ако са тук, а не в твоя блог.

Разбира се, това са само пет причини да не станеш известен. А причини всякакви други можеш да си измислиш, не ме затормозявай да мисля вместо теб – аз тая дейност я избягвам, а и принципно не я владея особено. С писането си тука можете да хванеш гъбички на краката, хемороиди и хронично акне, ама не и да станеш известен. Пример за това са ето тия, на които писането в моя блог е донесло само нещастия и лош късмет до емнайсто коляно:

	Мариан Маньовски с Да се гордеем, че сме българи! Офисни диетолози
	Kratun с Как се правят виното и ракията у нас
	Боян Калинов с Учителите – изнудвачи или жертви
	Николай Кралчев с Бимбо – руса, тъпа и с големи…очи Какво пък е това?
	Марияна Борисова с Циганска сватба – част 1 Циганска сватба – същинската част
	Иван Иванов с АMV Manifesto

И така, дерзайте. Само ше ви помоля да не ми пускате коментари от типа “А па тоа – ше му пиша в блога! И от къде на къде?“, щото ме дразнят и ще ги трия. Ако решите да ми бъдете гост-блогър, то ще си е защото вие така сте си решили, не щото съм ви убеждавал 🙂

Ако нещо друго ви човърка, питайте де.