Вече спя удобно

21/01/2008Longanlon

От края на миналата година насам смело мога да заявя, че спя ако не като бебе, то поне като котка, (щото тия гадинки спят по 18 часа в денонощие и през половината от останалото време се излежават). То и аз щях да се излежавам по цял ден, ако 1. имаше с кого и 2. не се налагаше да извършвам досадни дейности като ходене на работа да речем.

А да се излежавам и да спя толкова основна заслуга има фактът, че похарчих неприлично много пари за нещо, за което никога не съм мислил, че може да дам и стотинка – даже, честно казано, не знаех и че съществува…

Ако смея да започна по-отдалече, с риск да отидете в някой друг сайт да гледате снимки на голи снежанки, бих казал, че в момента си обзавеждам апартамента, но понеже харча много пари за глупости, а не искам да се заробвам с дългосрочни заеми, успявам да обзаведа само по една стая на година. Наскоро бе ред на спалнята ми.

Та, докато си планирах какво да сложа там, основната мебел бе точно това – спалня. Двойно легло, достатъчно голямо както за всякакви креватни упражнения, така и да мога да се обтягам в него като морска звезда, както обичам да спя. Щото до тогава спях на някакво единично легло, което никак не бе удобно както за самостоятелно, така и по двойки изтягане. Това и само това си представях – спалня.

Сблъсък с реалността

Когато обаче обиколих някои магазини, ми направи впечатление, че навсякъде нещастно гледащите продавач-консултанти (защо толкова нещастно гледат винаги тия хора ебаси?) като казваха цената на спалнята, не забравяха да добавят, че матракът се купува отделно. Матрак ли? Че това не е ли част от спалнята? До сега, с простичката си душа, изобщо не бях и помислял за закупуване на матрак – бях вярвал, че ако примерно си купиш кола, няма да ти кажат “ама седалките се налага да си ги платите отделно“. Колко наивен съм бил… Като огледах в интернета, останах малко шокиран – аз обичам нещата да са простички и ясни, а те не бяха такива за мен в тъмната Индия на мебелостроенето. Оказа се, че има няколко вида матраци, които освен, че са яко големи, са различни и доста скъпички. Някои от тях даже струваха повече, отколкото спалнята, която си бях харесал!

Докато ги оглеждах обаче видях, че някои от тия нечестиви предмети се зоват “пружинни матраци” и веднага в съзнанието ми изникнаха множеството (макар да не са чак такова множество, каквото ми се иска) спомени как по различни поводи съм извършвал физически упражнения на не едно и две легла, някои от които даже в компания, и тия легла са издавали звуци на изтерзан от буря корабен такелаж. Скърцане демек, ако не стана ясно – скърцане, което веднага асоциирах с пружини. Та пружинен матрак – никога. Той затова е и най-евтин, щото е най-скапан, разсъдих логично аз.

Та при следващата си обиколка в мебелните магазини имах нарочна задача – да изпробвам няколко матрака от другите (е, и прижинни, да видя наистина ли са толкова лоши), защото да дам няколкостотин лева за нещо, дето не съм го пробвал, а и на което ще спя ми се виждаше бая съмнителна работа. Затова нещастното момиче, което ме продавач-консултираше ми разясни, че има дунапренени и латексови матраци и ме заведе да ги пробвам.

Как се влюбих

Първо легнах на пружинен, но не ми се стори достатъчно удобен. Освен това някак не можех да си представя да спя на нещо, направено от дървена рамка и железни пружини – това не навява точно мисли за комфорт. Дунапренените отпаднаха от класацията почти веднага след като легнах на един – прекалено меки са, в тях потъваш направо. Има и по-твърди, но нещо не можаха да ме грабнат, някак странни са на пипане, не знам как да го обясня.

Когато обаче се метнах на латексовия… Олеле! Латекса всъщност е нещо като много плътен дунапрен. Матракът е просто едно парче от тая материя, облечено в калъф. Матрак, направен от това нещо е твърд, но достатъчно удобен, няма ръбове като пружинните, в които може да се удариш или натиснеш неприятно при някои пози… Накратко, реших да го взема без много понататъшно мислене.

Поръчах един на тази фирма. Докараха ми го в къщи на руло, което само се изправи като му срязах лепенките и според указанията оставих 24 часа да си възвърне формата и да се надуе. После… попаднах в страната на сънищата, защото усещането бе несравнимо. Впечатленията ми от магазина просто бледнеят пред това да спя на него и хиляди пъти се поздравих за избора си.

От тогава спя като ударен по главата, а успях да го пробвам и в другото му предназначение 🙂 и той се държа просто великолепно. Няма изобщо място за сравнение с другите матраци или легла: силата е с него 🙂 И разбира се с възглавниците от истински пух, плътно натъпкани – не някакви меки, безформени торби, пълни с пластмасови влакна или дунапрен – на тях просто не може да се спи.

Тъй, че не знам вие на какво спите, но горещо ви препоръчвам да инвестирате в тоя тип матраци, ако решите да се обновите и да си доставите още малко удоволствие в живота.

———————————————-

А дали ще ми откраднат компютъра вижте тук.

Макар да не е много вероятно да се случи де…