641 рибки и мъртвата любов



Понякога метафорите на писателите идват в повече даже на самите тях и те се оплитат като пате в кълчища. Любими теми са им любовта и смъртта и те много обичат да ги комбинират за постигане на особено драматичен ефект.

Понякога обаче драматичният ефект е в повече, а и писанията им се оказват много истинни и показателни, макар и съвсем не в посоката, която авторите са им предначертали…

Наскоро попаднах на съвсем не лошия блог на Ominaeshi, който ме сюрпризира със следното подзаглавие:

Това е рибка номер 641 в живота ми с рибки. Моите родители ми подариха първата, за да ме научат на обич и грижовност към друго живо и дишащо Божие създание.

641 рибки по-късно единственото нещо което научих, е че всичко, което обичаш ще умре. Още първият път, когато срещнеш някой много специален, можеш да разчиташ, че един ден ще е мъртъв и погребан

Това, предполагам е цитат от някаква книга, но не можах да намеря в нета от коя точно (признавам, търсих около 2 минути…). Колко тъжно и драматично, какви фундаментални истини за битието и неизбежността на смъртта… на пръв поглед. На втори поглед също, стига човек да си направи един малък анализ и да не му пука “какво е искал да каже авторът”.

Както знаете, аз малко поназнайвам от аквариуми и отглеждане на рибки, поради което знам, че рибките са държеливи създания и не умират просто ей така, ако спазваш няколко прости правила за отглеждането им. За да ти умрат 641 рибки, трябва да уморяваш по една всяка седмица в продължение на 12 години. Ако умориш една след друга толкова рибки през периода от детството до пълнолетието си (12 години, нали) може наистина да научиш някои фундаментални истини за живота. А може и да не научиш и да напишеш книга с горния цитат.

Безспорно ценен урок е натрапеният от автора: не само всичко, което обичаш, но и всичко живо някой ден ще умре, че много специалния за тебе човек някога ще е мъртъв и погребан.

Но според мене още по-ценен урок е, че да обичаш изобщо не е достатъчно условие, за да имаш някого до себе си.

Че по някое време трябва да погледнеш отвъд сляпата си любов, да престанеш да мислиш само за себе си, за собствените си чувства и “нещастие” и наистина да видиш човека до себе си, с неговите чувства и нужди.

Че ако дотолкова не ти пука как да се отнасяш с този, когото обичаш, та за 12 години да не си направиш труда да научиш от какво той или тя се нуждае, за да живее (с теб), наистина винаги ще оставаш сам и единствено със спомените от това, което си изгубил.

Уроци, които лично аз не е зле най-после да науча 🙁

 

——————————————————–

Интересният линк за днес е:

чиито идеи за обществото и икономиката са доста близки до моите, а очевидно и моите – до техните.

СПОДЕЛИ
11 съвета за успешен личен блог
Компютърните клубове – еволюция

Коментари

  1. “да обичаш изобщо не е достатъчно условие, за да имаш някого до себе си.” -даже не е и необходимо условие. Математически хумор 🙂

  2. Цитата е от книгата на Чък Поланик “Оцелелият” (автора и на “Боен клуб” за непросветените). Апропо, наскоро

  3. я прочетох тая книга. Изобщо не се говори само за смъртта и любовта, не разбрах как си ги направи тези изводи само от един цитат, че почна и да плюеш автора на книгата?! Това е една от книгите дето адски много си заслужават да ги прочетеш, не само защото е нестандартна и автора не ти говори за сантиментални любови и тем подобни глупости.
    А колкото до златната рибка – това е един от най-малките абсурди в книгата, нищо чудно че не ми направи впечатление.

  4. Ам ти май се поизмори да пишеш?

  5. Longanlon, така съм трогната от минутата внимание, че ще те черпя още един цитат от най-любимата ми книга:

    “Проблемът с цветята от категория за погребения е, че изглеждат добре само един ден. На следващия вече започват на гният. И после, когато тези цветя, висящи от бронзовите вази, прикрепени към всяка крипта, потъмнели и повехнали, капят в зловоние по мраморния под, полепнали с рошав мухъл, е много лесно да си представиш какво се случва с любимите хора, запечатани вътре.”

  6. Дайо- не четеш правилно. Около тая рибка може да се разгледа целия сщжет на книгата.

    Не знам как не си забелязал, че целия сюжет се развива около смъртта на янкой близък и любим човек, всичките самоубийства, идеята, че Тендър Братсън е в самолет, без пилот, който се готви да се разбие, докато разказва…

    Понякога ми се струва, че някакви такива дребни детайли, които запомням с години и ме карат да се връщам,, да препрочитам книгата, да си подчертавам изречения, са много по-интересни от целия сюжет, невероятно истински и откровени. Точно тези малки, почти незабележими детайли правят книгата толкова хубава- дребни мисли, потресаващи със своята гениалност, който, обаче, не отвличат вниманието на масовия читател от сюжета.

  7. Тематичен цитат. Ако се намирахме на голям стадион някъде в щатите щеше да излезе надпис “Кристина Нейлс”, сиреч Кристина ви го забоде…

  8. Чък е голяма работа.

  9. А Чъки – още по-голяма хахаха

  10. “живо и дишащо Божие създание” – само да питам лонги като спец – дишат ли или не дишат в крайна сметка?

    И математиката с която може да се спори “За да ти умрат 641 рибки, трябва да уморяваш по една всяка седмица в продължение на 12 години.” Прецизнооо!!! 🙂

    Днеска денят ми тръгна ужасно, но този пост така ме разсмя, без да знам защо точно. Чак ме заболя корема от смях. Мисля, че родителите на малкия садист би трябвало да му купят орле, но да не му дават да го пипа, да не го умори в бързината

  11. Virgin blogger-ка съм и макар че от известно време чета този и още 1-2 блога, досега не съм писала. Но много ми хареса това, което си написал, Longanlon. И тук не става въпрос дали книгата, от която е цитата, е хубава или не. Нито става въпрос за „малкия садист” или за точни сметки за колко точно време са му умирали рибките.
    Става въпрос за това, че от един и същи факт (641 мъртви рибки за 12 години) автора прави един извод, а Longanlon го разглежда от съвсем различен ъгъл. От ъгъл, който много ми харесва. С което искам да кажа – благодаря за този пост, наистина ме развълнува!

  12. BIRDY, радвам се, че поне един човек се е развълнувал 🙂

    plamen, дишат разбира се – именно за тая цел имат хриле.

    Между другото, въпреки, че номерацията на коментарите е завишена от спама, наближава моментът, в който някой от вас ще си спечели да го черпя бира, защото ще остави комнтар No 3000 в блога ми . За сега за хилядния и двехилядния имам да черпя nname и kenkal, да не си мисли някой, че съм забравил 🙂

  13. знам, че имат хриле и, че помпат вода през тях за да се снабдяват с кислород. Само не ми е ясно дали е правилно процеса да се нарече “дишане”. Китовете, делфините и косатките дишат, но акулите? Както и да е – щом дишат, нека дишат на воля и да се молят да не им се падне някой, който да ги гледа в буркан от туршия.

  14. Точно дишане се нарича.

    Определение:
    “Дишането е процес, при който живите същества поемат кислород и с участието на вода се разрушават органични вещества, при което се освобождава включената в тях химическа енергия, като се отделят вода и въглероден диоксид.”

  15. Майк Рам
    04/01/2008 - 17:20

    Много се кефя на твоите разсъждения. Чак се запалих да си намеря книгата и да я прочета. Тъпото е, че винаги ще се намери някой да те разбере накриво и да се обиди.

  16. Perfect-Blue
    04/01/2008 - 18:09

    писателите се различават и по начина,по който гледат на живота.За един идеята да умори 600+ рибета води до извод че “ВСИЧКО УМИРА”,друг използва мъртвия материал да създаде живот,поставяйки разум в него и пускайки го да преследва отговора на въпроса “СЛЕД КАТО СИ МЕ СЪЗДАЛ,ИМАШ ЛИ ПРАВО ДА МЕ УНИЩОЖИШ”, с което визирам Мери Шели и мега-скучния “Франкенщайн”.И докато първият извод е тотален и неоспорим факт,който не може да се промени и незнайно защо заслужил цяла книга,то над втория въпрос може спокойно да се разсъждава с километри блог.
    — моля някой да ми каже,дали това което написах е по темата?

  17. Longanlon, общо-взето гледам че всички се съгласяват с идеите ти напоследък и те смятат за много велик (е като изключим онзи религиозен фанатик, предполагам)
    А останалите що не прочетете първо книгата бе хора, вместо да храните и да правите генерализации за авторите и писателите?!

  18. @Ominaeshi: Дайо- не четеш правилно. Около тая рибка може да се разгледа целия сщжет на книгата. Невероятно! Около някаква си рибка да се разгледа целия сюжет на книгата! В книгата става въпрос за комерсиализма и религиозните секти, а рибката идва да покаже просто по какъв още един начин са били промивани мозъците на децата от сектата на Верующите. Книгата е дотолкова абсурдна, че няма накъде повече просто. Почти нищо в нея не е истина, камо ли това за рибките….

  19. Ебаси, ше зема да я прочета тая книга…

    колкото до това, че всички се съгласяват с мене – няколко човека са ми казвали, че ако направя секта, ше са ми първите последователи 😉

  20. Да, наистина прочети я, че стана интересно тъкмо. Аз

  21. ГРРРРРРРР шибания ти толкова любим wordpress няма опция за изтриване на коментари ако си объркал нещо или просто си натиснал безразборна комбинация от клавиши, довела до submit-ването на неготовия коментар!

  22. та идеята ми беше:

    Да, наистина прочети я, че стана интересно тъкмо. Аз я прочетох съвсем наскоро и ми стана настолно четиво направо >:) И мислех даже скоро да я коментирам в моя блог, ама ти ме изпревари. Е, нищо де, аз пак ще си пиша за нея 🙂

    А за сектата… леле-мале! То сигурно затова има толкова много секти – щото водачите им са като теб и масовото човече се подлъгва 😛 Но мен не можеш ме привлече към никоя секта – имам роднини сектанти (е добре де – адвентисти) и съм обръгнала от малка още към такива неща, така че нищо не може да ми повлияе.

  23. има опция уърдпреса, ама само на мене ми е позволено да го правя 🙂

    и не се заричай за сектата – щото не знаеш колко харизматичен гуру ще съм хахаха

  24. Perfect-Blue
    04/01/2008 - 20:32

    I’m sure of your ability to become my perfect enemy.

  25. аз обожавам доброто съчетание на думи(и смисъл), каквото е “Това е рибка номер 641 в живота ми с рибки”, а “641 рибки по-късно” също е интересно…ала за съжаление следващите думи убиват доброто ми усещане за славосъчетанията.

    и…можем да коментираме написаното, без да сме чели книгата, просто защото не коментирам книгата, а написаното.:)

  26. Да но то е част от книгата и извадено от контекста е безсмислено да се коментира, щото се получават недоразумения

    @Longanlon: Какъв е смисъл официално да си създаваш секта, така като гледам те вече всички те следват като гуру и сигурно те гледат с блажен кравешки поглед в очите, съгласявайки се с всичко казано от теб
    На бас, че ако беше казал, че цитата супер много те кефи, нищо, че се говори за умиране на рибки като рибоцид да речем, и че искаш да прочетеш и книгата съответно=> всички отново щяха да са съгласни с теб

  27. Всъщност що не си направиш един социален експеримент и не блогнеш, че си прочел книгата и че е супер-мега-свръх велика 😀 и всеки себеуважаващ се човек ТРЯБВА да я прочете, да видим няма ли да я прочетат хората. направо ще се втурнат презглава към книжарниците и ще си я закупят. 😀

  28. Светла
    05/01/2008 - 07:58

    Мдам… Забавно е да се наблюдава зараждането и формирането на човешки общности. Жалко е само дето в повечето случаи от един не много голям размер нагоре човешката общност неизменно еволюира в тълпа/стадо. А движещата сила на подобна еволюция е неспособността или нежеланието на повечето хора да мислят. Тоест, човешката общност е фундаментален механизъм на паразитиране на множеството върху мисловната активност на отделни индивиди (вождове, учители, месии и прочия).

  29. @ Дайо, естествено, че около сектата се върти сюжетът, мисълта ми беше за многото гледни точки, които могат да бъдат открити, многото пластове и планове, многото сюжетни линии, които се преплитат, за да направят книгата толкова уникална, защото ако беше един прост разказ за “комерсиализма и религиозните секти” пак щеше да е интересно, но нямаше да е същото без тая рибка, без обасненията акк се яде омар, как се чисти багажник изцапан с кръв (“Без да задаваш много въпроси”) и такива дребни, дрееебни детайли и моменти, които откриваш на втори и трети прочит, когато вече знаеш какво ще стане накрая.

  30. Еееее,ще взема и аз да я прочета тази книга.Щом всеки може да погледне написаното от различен ъгъл,значи е добра.
    А колкото до “последователите” на Longanlon,не виждам нищо лошо да си съгласен с някой,когато си съгласен.Защото,обикновено се наблюдава обратното-вечната опозиция-просто заради принципа.А когато някой успява да облече представите ти в думи по-добре от теб самия,какво е страшното да кажеш”Да”!
    Мен също ме кефи ъгъла,от който си погледнал текста.Разсъждаваш само върху тези няколко изречения,тъй че няма значение дали си чел книгата.Дори това,че не си я чел помага да видиш нещата по този начин.Приятно е и интересно,и защо пък не!

  31. На мен писането на Лонг ми анпомня на есетата, който пишех в училище по английски. Преподавателката беше млада 24 годишна, току-що завършила мацка, която вадеше разни цитатти от “Властелина ан пръстените”, “1984”, “Кланица 5” и ни караше да пишем несе без да засягаме сюжета на книгата- разъждавайки само върху конкретния цитат.

    Харесва ми гледната точка на Лонг (а това ми се случва рядко) “по някое време трябва да погледнеш отвъд сляпата си любов, да престанеш да мислиш само за себе си, за собствените си чувства и “нещастие” и наистина да видиш човека до себе си, с неговите чувства и нужди…”, и си мисля, че в случая 641 е по-скоро случайно чиско, от типа на 100(Звънях ти 100 пъти, що не вдигаш).

    Т.е. човек трябва да достигне точно до този извод, който е направил Лонг , а не да пресмята по колко рибки седмичко е уморявал героя.

    Истината е, че тази книга е страхотна, невероятна.

    “По начина, по който живея, едва супявам да си приготвя и телешка пържола. Някои вечери е различно- риба или пиле. Но обикновено в момента, в който едната ми ръка е залята със сурово яйце, а в другата държа месото, все някой ще се намери да звънне със своите проблеми.

    Това ми се случва почти всяка вечер от моя живот.
    Тази вечер ми се обади едно момиче от нкакъв претъпкан денс-клуб. Единствената дума, която можах да различа поради шума от заведението, е “отзад”.

    Тя казва “задник”.

    Тя казва нещо, което би могло да бъде “пишка” или “нищо”. Проблемът е, че не можеш да отгатнеш какво е казала, когато нищо не се чива, така че аз си седя в кухнята сам и крещя, та да ме чуе въпреки шумотевицата, където и да се намира. Тя звучи млада и изтощена, и аз я питам дали ще ми се довери. Дали се е уморила да бъде наранявана? Питам я, ако има само един-единствен начин страданията й да свършат, би ли го направила?

    Златната ми рибка плува силно развълнувана в своя аквариум на хладилника, така че се пресягам, за да пусна един валиум във водата й.

    И крещя в телефона на момичето: не й ли стига всичко това?

    И крещя: нямам намерение да стоя тук и да я слушам как се оплаква.

    Да стоя тук и да опитвам да оправя живота й си е чиста загуба на време. Хората не искат животът им да бъде оправен. Никой не иска да види проблемите си решени Драмите си. Безумията си. Историите си- разплетени. Кашите си- оправени. Защото аккво ще им остане? Голямата, плашеща неизвестност.

    Повечетои хора, които ми се обаждат, вече знаят какво искат. Някои искат да умрат и просто чакат моето разрешение. Някои искат да умрат и им трябва малко окуражаване. Малко да ги побутнеш. На тези, които залагат на самоубийство, не им е останало много чувство за хумор. Една погрешна дума и другата седмица от тях ще е останал само некролог. При повечето обаждания слушам само с половин ухо. За повечето решава дали ще живеят или умрат само по тембъра на гласа им.

    Доникъде няма да го докарам с момичето от денс-клуба и аз й казвам: самоубий се.

    Тя казва: “Какво?”

    Самоубий се.

    Тя казва: “Какво?”

    Пробвай седативи с алкохол, после си сложи найлонов плик на главата.

    Тя казва: “Какво?”

    Не можеш да си приготвиш телешка пържола, докато се занимаваш с нещо подобно само с една ръка, така че й казвам, сега или никога. Дръпни спусъка или не го дърпай. Сега съм с нея. Тя няма да умре сама, но все пак нямам цяла нощ на разположение.

    Изглежда като част от денс-микса, но всъщност тя започва да плаче, ама наистина здравата. Така че затварям.

    Във вихъра на приготвяне на телешка пържола тези хора искат да им оправя целия живот.

    Обажда се някакъв пич. Това става след като съм заспал. По цяла нощ ми звънят, ако не си изключа телефона. Някой загубеняк ще се обади довечера, след като затворят баровете, за да ми каже, че е седнал по турски на пода в апартамента си. Вече не може да спи без да сънува онези ужасни кошмари. В сънищата си вижда как самолети, пълни с хора, се разбиват. Толкова е истинско и после никой не му помага. Не може да спи. Не може да потърси помощ. Казва ми, че е опрял пушка в брадичката си и иска да му кажа поне една причина, за да не дръпне спусъка.

    Не може да живее, след като знае какво ще стане в бъдете, но не може да спаси никого.

    Тези жертви, те се обаждат. Тези хронични нещастници. Обаждат се. Разчупват моя собствен малък скучен живот. Много по-добро от телевизи.

    Казвам му: давай. Още не съм се събудил напълно. Три сутринта е и утре съм на работа. Казвам му: побързай, преди отново да заспя. Натисни спусъка.

    Казвам му, че това изобщо не е прекрасен свят, в който да останеш и да продължиш да страдаш. Това изобщо не е никакъв свят.

    Поята работа е през по-голямата част от времето да се занимавам с услуги за почистване на домовете. Щатен роб. Почасов бог.

    Предишният ми опит ми подксазва да държа слушалката ан разстояние от ухото си, когато чувам тихото щракване на спусъка. Ето го и гърмежът, само статичното избухгване и телефонът се сгромолясва на пода, някъде. Аз съм последният човек, с когото е говорил, и заспивам, още преди телефонният звън да започне да избледнява в съзнанието ми.

    Ето един некролог, който ще потърся през следващата седмица, петнайсетсантиметрова колонка за нещо, което наистина няма значение. Нуждаеш се от некролога, в противен случай не си сигурен дали наистина се е случило или е било просто сън.

    Не очаквам да ме разберете.”

    Това е част от втората ми любима глава. Наистина, книгата е задължителна за четене.

    И лонг, съжалявам ако съм те оспамила с ебаси офтопика. Не е с лоши чувства.

  32. цялата ли книга е в този стил?
    и така негативна ли е както я усещам от цитираното?

  33. Валя, има и весели моменти, но да, цялата книга е доста негативна, въпреки, че има и моменти, на които съм се смяла с глас. Но не се сещам ни един в момента. Но е хубава, страшно хубава.

  34. Тук съм напъкно сългасна с ominaeshi – книгата е ВЕЛИКА, невероятна, не ми стигат епитетите да я опиша и наистина трябва да се прочете. 😉 Толкова е абсурдна, че чак не ти остава време да си помислиш че е негативна.

  35. Миглен
    05/01/2008 - 21:34

    Отначало се зачетох и помислих че нещо се гъбаркаш и си се сбъркал след празнично, но после ме трогна заклевам се 😉

  36. Хмм…голяма реклама й направихте на тази книга. Авторът й ще е много щастлив да прочете всичко това. А пък аз отивам до книжарницата. :))))

  37. Бе не знам – аз не се чувствам никак привлечен и зарибен. Ако ми попадне ще я прочета, ама да тръгна да я купувам…

  38. Между другото това с 12те години верно е прецизно, но от математическа гледна точка. Щото педантичен информатик би ви казал, че никъде в условието не се казва по колко рибки можеш да гледаш едновременно (респективно да убиваш едновременно).

    ПП: може това вече да го пише, но пак казвам, че многото коментари ме уморяват и четох само донякъде. А книгата може някой да ми я подари – бих я прочела с удоволствие. Прилича ми малко на Хесе и оня вълк (сори и заглавия не помня).

  39. За поста: любовта е понятие, което всеки разбира различно. Егоизма и Любовта трудно могат да виреят заедно, по лесно обясними причини. Но пък как може да приемеш, че “12 години може да обичаш някого без да разбереш нуждите му” освен ако не е плаката на Саманта от старата детска стая?!

    За сектата:) и малко като отговор на Дао: ние си го четем човека, ама поне не се съгласяваме когато не ни харесва а пишем мнението си. Иначе има хора, които верно мислят Longanlon за гуру и сигурно се пипат докато го четат…

  40. брррррррррр, настръхнах 😉

  41. Perfect-Blue
    06/01/2008 - 15:56

    пип,пип..леле,колко съм твърд! Лонганлоне,как успяваш да ме надървиш…

    Има достатъчно постапокалиптични четива и формирането на не едно съзнание е било повлияно от такива неща.Но да не забравяме, че всичко е писано от хора,ерго – може да е вярно,може да не е,гледната точка е нещото което определя самосъзнанието и макар че имам на разположение още 92 фрейма (по 30 сек всеки) да пиша глупости мисля,че факта които определя думите като тотален хит подобно на тази книга е максималното доближаване на написаното до заобикалящата ни среда,един вид да се почустваме силно в написаното,който извод от своя страна е идентичтичен с факта защо този блог се ползва с популярност.( за неразбралите,човека пише за неща,максимално доближаващи се до определението за истина и определящи ежедневието ни,с които ние няма как да не се съгласим, а съгасието и разбирането е един от основните сплотяващи механизми при партии,къмюнитъта,клубове,и,да,секти също )

    62 more frames to go…

  42. отивам да пия, за да не си посегна :)…смях :)))
    longanlon- ще пия едно и за теб и за темата ти. И макар понякога въобще да не съм съгласна с тебе – заради пипането и заради искрения смях, който предизвикахте- си заслужава.
    наздраве

  43. радвам се, че не си ме разбрал погрешно 🙂 наздраве и от мен!

  44. Много философия в коментариите , но имам чувството, че само Longonlon е гледал рибки.

  45. художествената литература затова е художествена – да не се разбира буквално.

    а колкото до чък – това е новият номер 1 в съвременната американска литература според мен, ужасно е добър. а колкото до книгата Оцелелият – по-безпощадна дисекция на затлачилите се американски ценности не съм виждала до този момент. и е написана страхотно. препоръчвам и останалите – боен клуб, invisible monsters (за мен №2 в класацията) и hounted (последните две не са преведени)

Leave a Reply

Задължителните полета имат *