641 рибки и мъртвата любов

04/01/2008Longanlon

Понякога метафорите на писателите идват в повече даже на самите тях и те се оплитат като пате в кълчища. Любими теми са им любовта и смъртта и те много обичат да ги комбинират за постигане на особено драматичен ефект.

Понякога обаче драматичният ефект е в повече, а и писанията им се оказват много истинни и показателни, макар и съвсем не в посоката, която авторите са им предначертали…

Наскоро попаднах на съвсем не лошия блог на Ominaeshi, който ме сюрпризира със следното подзаглавие:

“Това е рибка номер 641 в живота ми с рибки. Моите родители ми подариха първата, за да ме научат на обич и грижовност към друго живо и дишащо Божие създание.

641 рибки по-късно единственото нещо което научих, е че всичко, което обичаш ще умре. Още първият път, когато срещнеш някой много специален, можеш да разчиташ, че един ден ще е мъртъв и погребан“

Това, предполагам е цитат от някаква книга, но не можах да намеря в нета от коя точно (признавам, търсих около 2 минути…). Колко тъжно и драматично, какви фундаментални истини за битието и неизбежността на смъртта… на пръв поглед. На втори поглед също, стига човек да си направи един малък анализ и да не му пука “какво е искал да каже авторът”.

Както знаете, аз малко поназнайвам от аквариуми и отглеждане на рибки, поради което знам, че рибките са държеливи създания и не умират просто ей така, ако спазваш няколко прости правила за отглеждането им. За да ти умрат 641 рибки, трябва да уморяваш по една всяка седмица в продължение на 12 години. Ако умориш една след друга толкова рибки през периода от детството до пълнолетието си (12 години, нали) може наистина да научиш някои фундаментални истини за живота. А може и да не научиш и да напишеш книга с горния цитат.

Безспорно ценен урок е натрапеният от автора: не само всичко, което обичаш, но и всичко живо някой ден ще умре, че много специалния за тебе човек някога ще е мъртъв и погребан.

Но според мене още по-ценен урок е, че да обичаш изобщо не е достатъчно условие, за да имаш някого до себе си.

Че по някое време трябва да погледнеш отвъд сляпата си любов, да престанеш да мислиш само за себе си, за собствените си чувства и “нещастие” и наистина да видиш човека до себе си, с неговите чувства и нужди.

Че ако дотолкова не ти пука как да се отнасяш с този, когото обичаш, та за 12 години да не си направиш труда да научиш от какво той или тя се нуждае, за да живее (с теб), наистина винаги ще оставаш сам и единствено със спомените от това, което си изгубил.

Уроци, които лично аз не е зле най-после да науча 🙁

——————————————————–

Интересният линк за днес е:

чиито идеи за обществото и икономиката са доста близки до моите, а очевидно и моите – до техните.