11 съвета за успешен личен блог



Забелязал съм, че дори много от по-известни авторите блогове с качествено съдържание не си дават труд да се замислят как да подобрят блога си. Положението с останалите пък е повече от трагично – има сигурно стотици блогове с потенциал, но без никакви читатели, защото собствениците им не знаят как да привлекат вниманието им.

Е, аз не мога да направя друго, освен да ви дам точно 11 съвета, с които да накарате хората да четат блога ви. Съвети, извадени от практиката…

Всъщност, аз не мисля, че много разбирам от блогване, обаче явно има хора, които биха ме опровергали и за мое учудване не са никак малко – да бе, говоря за вас, дето четете блога ми всеки ден, да сте ми живи и здрави 🙂 За няколко месеца, спазвайки собственото си виждане за това как трябва да се правят нещата, успях да направя блога си относително известен (а и да се класирам в десятката на всички нароили се напоследък класации), с много редовни читатели и още повече коментари. Никак не е зле за човек, който не е блогвал преди 8 месеца и не е чел каквито и да е статии за блогове, нали?

Именно от тая позиция си позволявам да давам съвети – от позицията на практиката. От позицията както на писач, така и на читател. Съвети за това какво ми харесва в блоговете, които чета, както и какво ми е донесло успех в блога, в който пиша. Ето ги:

 

1. Изберете добър хостинг

Да го кажем направо – използвайте wordpess. Независимо дали ще си направите блог на wordpress.com или ще ползвате само безплатния софтуер за блогове на собствен сървър, това е най-доброто и най-удобното нещо и за него дори не се плаща. Масово блогърите се подлъгват да си направят акаунт в blogger и после съжаляват за това. Същото важи и за другите не толкова известни хостинги – blog.com, blog.bg и т.н. За някои от тях съм се изказал вече защо ме дразнят, за други не, но общото между тях е, че просто са неудобни както за блогъра, така и за читателите му. Те затрудняват коментирането, постването, някои от тях не позволяват html в статиите, други – в коментарите… Стойте далече от всичко, което не е wordpress базирано.

————————

2. Създайте собствен стил

Това важи както за визията, така и за съдържанието на блога. Харесайте си един начин на оформление на статиите и се придържайте към него (обърнете внимание на т. 4 преди това и т. 3 след това). Не е никак добра практика различните постове да са примерно с различен шрифт, един да е с някакво стихотворение, а в следващия да разисквате политически бакии. Можете да пишете за различни неща, но оформяйте статиите подобно една на друга и не изневерявайте на личния си стил.

В тази връзка, не сменяйте често визуалната тема на бога си. Даже изобщо не я сменяйте. Харесайте си една и я ползвайте поне няколко месеца. Още отначало разгледайте всички опции на темата си, наредете сайдбара, пипнете тук и там, поиграйте си да нагласите блога както ви харесва и повече гледайте да не го пипате много. Понякога промяната е за добро, но когато нещо работи – не го човъркай излишно.

Нека читателите ви знаят какво да очакват, когато минат през вашето кътче от интернет.

———————

3. Нека текстът да е лесен за четене

Уважавайте читателите си – те също имат очи и им се налага да четат това, което сте написали. Не използвайте много малък шрифт (това зависи от визуалната тема, която сте избрали) – ситният текст може да изглежда много cool, но много хора ще решат, че няма смисъл да се зверят половин час и да ги заболят очите, за да прочетат творението ви.

Един огромен, монолитен текстов блог изглежда неприветлив и труден за четене. Повечето хора просто ще го погледнат по диагонала, няма да го прочетат. Разделяйте по-дългия текст на абзаци, като се стараете всеки абзац да е една мисъл. Така по-ясно ще обясните идеите си, по-лесно ще водите мисълта на читателя в желаната посока. Вижте този текст? Труден ли е той за четене?

Лесен е както защото е на абзаци, така и защото е подравнен от двете страни, а не само отляво. Е, това може да е само резултат от манията ми за подреденост, но според мен текст, на който десния край е назъбен, а само левият е прав изглежда кофти. Използвайте p align=”justify” или натиснете Alt+Shift+V в wordpress за да ви се покажат допълнителните опции за форматиране на текста (мерси Lyd 🙂 ).

—————————-

4. Не публикувайте целият постинг на началната страница

Използвайте тага -more-, за да прекъснете постинга след първите няколко изречения така, че ако иска да прочете повече, читателя да трябва да кликне… “прочети повече”. Има няколко причини за това.

Първо, бъдете възпитани. Ако все още не е станало, в бъдеще блогът ви може да бъде включен в блог-агрегатор като Блогосферата на в. Дневник да речем и там вашите статии ще излизат редом с много други. Като читател знам колко е кофти да скролвам ли скролвам надолу докато ме заболи пръста, само защото някой е написал супер-дълъг и/или пълен със снимки постинг и смята, че всички трябва непременно да му се възхитим в цялата му прелест.

Друга добра страна на показването само на част от постовете на началната страница е, че когато някой влезе в блога ви, вижда наведнъж няколко поста на екрана си и това привлича вниманието му. Ако е видял, че има няколко статии, твърде е вероятно да наклика по тях, да задълбае в блога ви и дай боже – да ви стане редовен читател.

Оставете на читателя възможност за избор дали да чете или не, зарибете го с няколко изречения така, че да му се прииска да кликне за още.

—————————

5. Публикувайте само собствено съдържание

Може би едикое си клипче или виц са ви сгънали от смях снощи, може би едикоя си песен ви разплаква всеки път като я чуете… но повярвайте ми шансът всеки един от читателите ви да е получил именно снощи същото клипче или виц по skype или icq поне три пъти от трима различни човека и да го е гледал е много, много голям. Дори по-голям е шансът никой от читателите ви да не харесва тая песен, да няма същите спомени като вас за нея и да не му пука за текста и.

Блогът е за това – да давате собственото си мнение по разни въпроси, да покажете на хората какво мислите за това или онова, да ги попитате разни неща. Ако искате да поясните мисълта си с картинка или клипче – давайте, но трябва да имате все пак мисъл за поясняване, а не да пляснете клипчето само и това да е постингът ви. Ако ще разказвате сантименталната история на изгубената си любов, няма лошо да цитирате “вашата” песен, но това, на което читателят ще му е интересно е историята, разказана от вас, а не какво е измислил текстописецът на ивана или бритни . Не правете така.

———————–

6. Пишете неща, които на останалите ще им е интересно да прочетат

Блогът не е личен дневник, той е публична медия. Ако искате само вие да си четете нещата, няма нужда да ги публикувате в интернет. Щом сте решили да си направите блог, значи искате някой да прочете какво сте написали – затова трябва да пишете така, че все пак на някой да му е интересно да го прочете.

Задайте си въпросите “Какво искам да кажа на читателите си с тоя постинг?”, както и “Какво очаквам читателите да ми отговорят?” и най-важното – “Кой ще иска да прочете това?”. Ако обмисляйки това, което възнамерявате да напишете, не можете сам да си отговорите на тия въпроси, по-добре не го пишете.

————————-

7. Бягайте от стадото

Отворете блогосферата от вчера – постовете на половината блогъри са нещо от рода на “честита нова година”. Това да е интересно на някого? Да ви се иска да прочетете какви точно банални пожелания е наредил всеки един от стотината блогъри, които четете (редовно или не)? Точно така – и аз няма да накликам подобен постинг. Това е просто отбиване на номера, писание, което никой няма да прочете просто защото наоколо има още десетки подобни нему – това е нещото, от което трябва да бягате.

Дайте всички да пишем, че ще бойкотираме Белла. Хайде всички да пишем за децата в Могилино. Няма лошо да се участва в инициативи, но пишете за това само ако имате какво да кажете. Просто да препишете прессъобщението от някъде е безполезно, то не дава нищо на читателя ви, защото той го е видял в десетки други блогове. За него това, което сте написали е просто поредното писание по същата тема и няма да го заинтересува.

Бъдете различни – ако ще бойкотирате, бъдете първите, които ще го направите. Ако ще спасявате деца, предложете най-добрата идея как да стане това. Ако ще пишете нещо на екологична тематика, направете го сега, недейте чака blog action day, когато най-вероятно вашето екологично нещо ще се изгуби в навалицата подобни на него.

————————–

8. Не ограничавайте публикуването на коментари по никакъв начин

Искате блогът ви да е четен, искате да комуникирате със своите читатели, те да оставят коментари и да ви кажат какво мислят за това, което сте написали? Ами тогава позволете им да го правят.

Голяма грешка е да слагате задължителна модерация на коментарите, така, че те да се появят в блога чак след като вие ги одобрите. За читателя това намирисва на цензура, а и ви не сте през цялото време онлайн, така, че публикуването на коментари се бави, прави дискусията между читателите ви невъзможна. Позволете им да пишат – ако някой е написал глупости, винаги може да изтриете или промените коментара му, но от опит знам, че такива лумпени по блоговете са съвсем малко.

Още по-глупаво е да карате читателите си специално да се регистрират във вашия блог, за да пускат коментари. Аз съм читател, случайно съм попаднал на статията ви и искам да кажа две думи за нея. Да бе, ще тръгна да се регистрирам точно във твоя блог, за коментирам… Тоя номер до сега съм виждал да работи само в един блог – на Еленко, ама той е блогър от години, има много и предани читатели, тъй че може да си го позволи.

Няма смисъл и да затруднявате читателите си с попълване на разни букви и цифри за борба със спама. Това е досадно и бавно, изисква зверене в монитора, щото понякога буквите са така замаскирани, че трябва да си специалист по разчитане на манускрипти, та да ги уцелиш. А и цялото упражнение е напълно излишно – има достатъчно хубави плъгини, които невидимо си вършат работата по ритането на ботовете. Spam karma + Akismet + Simple trackback validation plugin са ми напълно достатъчни, за да нямам спам. Ако чак пък такива големи проблеми със спама имате, от позицията на читател и редовен коментиращ мога да препоръчам като най-малко досаден онзи плъгин, който те пита “колко е 3+4” примерно и трябва да попълниш само една цифра – резултата.

————————-

9. Отговаряйте на коментарите

Искате дискусия? Ами помогнете й. Искате читатели? Ами покажете им, че ви пука за тях. Няма по-грозно нещо от това да плеснеш статията и да не вземеш никакво участие в коментарите, сякаш надменно гледаш как останалите се препират над мъдрите ти мисли. Участвайте активно в коментарите, отговаряйте на зададените ви въпроси, дообяснете позицията си, ако не е била достатъчно ясна в постинга, ако има спор, насочете го с няколко реплики натам, накъдето смятате, че трябва да се развие.

Гледайте на коментарите като на разговор, в който участвате, не като на някакви рецензии на това, което сте написали.

————————

10. Линквайте

Мислете за това как да дадете на читателя максимално количество информация, без да ставате излишно многословни. Най-лесният начин за това е да слагате линкове, които ако човек иска да научи повече, да наклика. Когато пишете нещо, не се колебайте да пояснявате мисълта си, слагайки линкове към външни източници – други блогъри, уикипедия, сайтове.

Важно е да слагате линкове и към собствените си неща, които сте писали преди. Няма нищо по-хубаво от това да намериш интересна статия в нов за тебе блог и да задълбаеш в блога, четейки статия след статия, следвайки линкове – точно така се става редовен читател. Дайте възможност на чителите да прочетат и други ваши неща, не само това, на което са попаднали.

————————–

11. Пишете редовно

Пишете редовно и публикувайте редовно. И двете неща са важни.

Неприятно е няколко дни да посещаваш някой обещаващ блог и да няма нови неща. Когато имате муза, може да напишете няколко неща, не ги пускайте всички, а само едно. Останалите си ги отложете за времето, когато няма да ви се пише и ги публикувайте тогава, за да не оставяте празнини от много дни без постинг. Хората забравят – не оставяйте да забравят и вас.

Някои казват, че не е добре да се насилвате да пишете и че трябва да чакате вдъхновението. Аз пък казвам – насилвайте се. Музата е измамна и лъжлива гад, но с практиката всеки става по-добър и това важи и за писането. Не чакайте непременно да ви дойде вдъхновение – просто седнете и започнете, то ще ви дойде отвътре. В това много помага да си записвате идеите, които ви идват за нови статии. Аз примерно имам по всяко време най-малко 4-5, а понякога и по десетина заглавия, по които съм решил да пиша. Като седна, просто си избирам тази тема, която най-ме кефи в момента.

———————–

И още едно нещо де. Знам, че звучи много общо, ама от това по-важно няма: колкото и да спазвате не само моите, ами на всички най-известни блогъри по света съветите, ако нямате какво реално да предложите за четене, никой няма да ви посещава. Сори, тъжната истина е това 🙂

 

—————————————————————————————

По време на новогодишната ваканция падна още един рекорд в блога ми – за коментари под една статия. Благодарение на един религиозен маниак и на това, че му се вързах на акъла за известно време, статията ми относно абортите Против живота и за свободата в момента има 108 коментара 🙂 Предишният рекордьор – Кървави истории има “само” 96.

СПОДЕЛИ
Обичам Албена Вулева
641 рибки и мъртвата любов

Коментари

  1. Въй въй, тоя пич наистина се е престарал в коментарите за абортите! 🙂 Интересно що все такива религиозни фанатици дето са “против” абортите са мъже ?! Ако бяха жени друга песен щяха да пеят.

  2. Миглен
    02/01/2008 - 11:45

    Това беше публикация, която очаквах от много време. Изясних си много неща и тази година ще се променя за добро, само че тая пуста тема на по 1 месец и почва да ме дразни :S Както и да е, благодаря за цялостната публикация, вярвам на всеки един ред защото знам че го пишеш само и единствено от позицията на добър писач 😉

  3. Дай сега и 11 безценни съвета как се забогатява от блогване и рейтингът ти съвсем ще скочи. 😀

  4. Неуловима
    02/01/2008 - 11:50

    Първо: Честит нов рекорд на коментарите!

    Второ: Струва ми се, че най-важното в поста си го оставил за накрая – ако темите ти не са интересни за множество читатели, не ги чакай. Дори и текстът да е подравнен, дори и да отговаряш на коментари, дори и каквото-и-да-било да правиш, няма как да стане.

    Никога досега не съм посещавала два пъти един и същи блог с поезия, просто защото не ми е интересно. Друг не харесва лични теми, на трети му е писнало от политика и т.н. Мисълта ми е, че темите и стилът са най-важното за мен. Не се сещам за нещо, което да не можеш да откриеш вече по блоговете – има си кулинарни, спортни, фотографски, всякакви. И всеки, който се е откроил с нещо, си има читателите. Искаше ми се преди да открия тези, които ми се губеха от полезрението, но почти никой не се похвали в нарочната тема затова. Жалко.

    Може би наистина авторите на една значителна част от блоговете с потенциал не знаят как да привлекат внимание, или не искат (абзац 1). А може и да искат да привлекат една определена аудитория, но аз да не схващам посланието 🙂

  5. Майк Рам
    02/01/2008 - 12:07

    Хубави съвети. На практика спазвам почти всичките. Единственото, което си позволявам, е да публикувам мъдри мисли или притчи от други хора, но обикновено не са ми ги пратили снощи, така че се надявам, че ще са интересни за повечето читатели. Въпреки това, моите читатели са значително по-малко от твоите, а и много малко от тях коментират. Значи трябва да има и други съставки…

    Ще си призная и още един грях – вчера написах пост със заглавие “Честита Нова година!”. Исках да направя някаква мини ретроспекция на блога си и да извадя някои от наистина добрите си писания и да го съчетая с настъпването на новата година и новите надежди. нарочно не го направих преди Коледа, защото тогава имаше само такива постове, но се оказа, че и по Нова година картинката е същата и потънах в тълпата. Сори, за друг път ще ми е за урок и подобни неща ще ги правя на 14.02 например 🙂

    Според мен има една важна съставка, която си пропуснал. За да предизвикаш интерес, трябва материалите ти да са крайни в позицията, която изразяват и да предизвикват спор и несъгласие. Мисля, че ще признаеш, че ти го следваш, а според мен то е един от най-главните фактори за твоя успех. Това, обаче, означава да предизвикваш и да приемаш хорската злоба, което не е по силите на всеки. Имаш искреното ми уважение за това, но аз все още не съм се научил да го правя.

    Иначе, съветите са добри. Вярвам в това и се опитвам да ги следвам. Надявам се, че ще са полезни и за много бройните ти читатели.

  6. Uzumaki, като разбера как става, първо на тебе ше кажа, обещавам 🙂

    Майк, няма лошо в притчите, но това, което наистина интересува хората е твоето тълкуване на тия притчи. Затова хората четат блогове, с това блоговете са различни – не толкова заради информацията, която предоставят, а заради възможността да прочетем в тях личното мнение и разсъждения на автора.

    А това за крайните мнения и щекотливи теми не е съзнателна моя политика, никога не съм се изказвал нарочно по-остро, отколкото наистина мисля (такъв съм си просто 😉 ) и винаги съм поставял за обсъждане само въпроси, които наистина ме интересуват и имам мнение по тях. Макар и обществена медия, блогът си е мой и ако пиша за нещо, което не ме интересува, само заради “сензацията”, смятам ще си проличи и ще е грозно.

  7. Добре, добре! Има какво да се научи и да се попие от съветите 🙂

  8. Едит:

    В класацията няма смисъл да гласувате вече…

  9. по 4-та точка не съм съгласен, за под 1 един екран текст няма защо да цепиш поста. ква ти е ползата от повече хитове за едно и също съдържание?

  10. nname, полза има, разбира се – така караш читателя да прекара повече време в блога ти, да се усети в по-голяма степен част от него, да види и прочете коментарите под статията, да види празното поле за коментари и да му се прииска да напише и той нещо…

  11. Тодор Христов
    02/01/2008 - 13:21

    Дори и само точката за “бягане от стадото” да се приложи, блогът ще е супер! 🙂

  12. Георги Фурнаджиев
    02/01/2008 - 13:25

    Баси суетния тип – да сме гласували за тебе :). Да беше казал нещо от сорта “Вижте там, изберете си два-три блога …” 🙂

  13. Тодор Христов
    02/01/2008 - 13:27

    Апропо, гласувах за теб, отбележи си в тефтерчето. 🙂 Успех до края на състезанието!

  14. И аз не харесвам нащърбени отстрани текстове, но в безплатната версия на wordpress, във визуалния редактор просто няма опция justify, а само align left/ right и center. Не знам как точно да използвам опцията за html по начина, по който предлагаш. Гррр!

    Съгласна съм с всичко, което си предложил. Единственото, което не спазвам е да публикувам само част от постинга и да оставя more … Точно заради агрегатите. Предпочитам в Блогосферата да чета направо от нея, вместо да влизам в блога, освен ако не реша да коментирам. Блогосферата ми е приятна за очите, за разлика от доста блогове. Мисля, че тая опция е най-необходима за хора, които копи/пействат някакви дълги текстове – както, например, Вени миналата година беше напълнила Блогосферата с текстове за каракачанките.

  15. Тотално несъгласна с т.4.
    Чета блоговете през RSS и ако двете изречения, които се появяват в хранилката, не ме заинтригуват на макс, рискуваш и да не прочета статията ти. Пускането на пълни RSS емисии е уважение към читателя и пестене на ценното му време. Който иска да коментира, винаги ще намери начин.

  16. А, и за привличането на публика. Както и в рекламата и рибилова, не можеш да привлечеш всички с една и съща стръв. Така че неизбежно трябва да се откажеш от някои читатели. Съветите, които си дал не са за привличане, а за задържане на публика 🙂

  17. ladyvera, не пускам и не възнамерявам занапред да пускам пълни rss емисии на блога си.

    RSS обезличава блогъра, превръща го в просто един от стадото, превръща четенето на блогове в нещо като четене на безкраен доклад всеки ден. Да четеш през rss е като да ядеш бьоф строганов сякаш набиваш хамбургер в макдоналдс…

    Силата на блогъра е в индивидуалността – затова отделям толкова внимание в тия съвети на оформлението на статиите, на визуалната тема. Защото това е нещото, което отличава блога, това е, което привлича читатели – неговия автор, неговото мнение за нещата, това, което той харесва (дори чисто визуално). За редовния посетител един блог се превръща в нещо познато и търсено, той харесва самата атмосфера като комбинация от вид, съдържание и добра компания (коментиращите) – все неща, от които през rss няма и помен.

    lyd, абсолютно права си, за задържане на публика са 🙂 А номера с подравняването изисква поне малко да разбираш от html, но никак не е сложно.

  18. Филип
    02/01/2008 - 14:05

    Пълни/кратки RSS емисии, подравняване, честота на писане, големина на буквите… Вярно, и тези неща са част от блоговете, но нима са най-важните?
    Ето моят коментар:

    “За читателя това [задължителната модерация] намирисва на цензура…”
    “ако някой е написал глупости, винаги може да изтриете или промените коментара му”

    Няма нищо лошо в цензурата при личните блогове. (Е, има цензура и цензура. За мен лично промяната на чужд коментар е абсолютно недопустима.) По-лошо е като си противоречи самият автор.

    Освен това още един съвет, който е по-скоро общ, а не специално за блогове: когато имаш позиция и я отстояваш в спор, прави го с аргументи и логика, а не с удобно избягване на определени въпроси и задълбаване в други (удобни) неща. Най-тъпо е да кажеш на опонента си: ти си фанатик и коментарите ти вече са спам. Казвам го от позицията на страничен наблюдател, който с интерес следеше дискусията и си направи сметка що за хора са дискутиращите. Интересно е, че коментарите говорят много повече за автора отколкото публикациите му.
    Няма нищо лошо в това човек да е сбъркал и да признае. Напротив, прави му чест. Защото безгрешни хора и публикации няма.

    И като заключение, личният блог не е медиа, а е личен, т.е. не би трябвало да му пука на автора колко уникални посещения е получил, колко е популярен и колко коментари има. Намирисва на избиване на комплекси. Според мен авторът трябва просто да бъде себе си, освен ако не е решил и себе си да заблуди, че е нещо друго. Съветите ти са за професионални блогове, като в някои от тях си засегнал универсални правила, важащи и за личните, но като цяло самото заглавие е сбъркано: 11 съвета за успешен “личен” блог.

  19. Наистина беше тъпо, Филип 🙁 , но просто не ми се занимаваше повече да наливам вода в каца без дъно. Бих желал да споря по въпроса с някой, който е на противоположното мнение, но все пак да спазва правилата на спора, да има реални аргументи, да доказва твърденията си с нещо различно от “висшия морален авторитет” на бог, да не разчита само на плоски хватки от кръжока по дебат, и да не обижда мен и останалите коментиращи. В началото се опитах да съм добронамерен, да инициирам културен диалог, но и моето търпение си има граници – човекът започна с обиди и пренебрежение и така и продължи, а който сее вятър, жъне буря.

    Колкото до това какъв е моят блог и какви са съветите, от позицията на какъв даваш мнение – на човек, който печели пари от професионален блог или на човек, който има много посещаван/известен личен такъв? 😉

  20. wordpress:

    Alt – Shift – V

    натискаш ги едновременно и се появява БУТОН, с който можеш да правиш justify и хич не ти трябва html. Появява се не само този бутон, ами цяло меню с още нещица. Йееее!

    Айде сега, вземи го добави да направиш хаир на читателите 🙂

  21. не само пълен RSS, ами и картинки, които да минават безпроблемно през него

    големият въпрос е дали искаш да бъдеш четен или разбран. ако ти става х*я от цифрите на каунтъра ще се блазниш да избереш първото 🙂

  22. eeeeeeeee, вярно! Мерси, Lyd!!!

    nname, това наистина е сериозен въпрос. За да му отговориш за себе си не е зле да помислиш кой искаш да те разбере, как може да те разбере някой, ако не те чете и защо си решил да си правиш блог в интернет и да го отвориш за коментари, ако не ти пука дали ще го чете някой. Може да пишеш прекрасно и интересно… но ако никой не знае за блога ти какво печелиш от съществуването му? Съгласен съм, че количеството на читателите не е единственото важно, че качеството им има голямо значение, но това какви читатели ще привлича блогът ти зависи от качеството на статиите, не от оформлението и другите трикове, които съветвам горе. Затова Lyd беше права – това са съвети за задържане на читатели, които харесват какво пишеш, не за привличане на нови.

  23. Гадното на безплатния wordpress е, че не предоставят темплейта на блога и така човек не може да си прави свой, собствен дизайн. Освен това не може да се монетизира.Иначе съм много доволен от akismet защитата, няма никакъв спам.

  24. Георги Фурнаджиев
    02/01/2008 - 15:45

    @Albinos и останалите – решението е собствен хостинг, … при хостинг компания де. Тогава със СОФТУЕРА WordPress(.org) нещата си идват на мястото. Софтуера, който движи блога също е безплатен плюс няколкото каруци дизайни и разширения – и те под свободен лиценз.

  25. Аз точно за това харесвам моя хостинг най-много – хем не се занимавам да го управлявам аз, хем ми инсталират каквото искам 🙂

  26. Много ценни съвети. По отношение на съвет №7 – “бягайте от стадото” – страхотен съвет. И те чета редовно, точно защото ти си вън от стадото. Евала за което. Ама пусто аз съм част от него. Не съм го преодоляла, въпреки че се опитвам. Все пак полезен си ми и ще се опитам да прилагам повече от правилата ти.

  27. Хубави съвети. Друго си е когато именно опита говори 🙂

    Мен само ме е яд, че “моята любима статия” е на второ място по коментари. Постарахме се значи 😉 и пак не хвана първото място.

    Успешна и ползотворна нова година!

  28. Аз също съм против RSS! Никога не чета от там блогове!
    Така както и аз не искам да ме четат по този начин. Напълно се обезсмисля това, което правя с цялостното оформление на блога ми и излъчването му – статии, снимки, че и дори реклами 😉
    Интересно ми е нещо друго обаче. Ти може да се радваш ако са те включили в Блогосферата на Дневник, но понякога е важно да си изведен по-нагоре в търсачката на Google. И както каза, че домейнът е от голямо значение имам въпрос: Кой от двата домейна .com или .eu ще те изкачи по-горе в търсачката. 🙂

  29. пламен
    02/01/2008 - 18:59

    И аз не съм съгласен по точка 4 от дневния ред. Ако съм си вкарал някой в RSS така или иначе му чета целите постове или поне ги скролвам, ако не ме интересуват. Ако искам да коментирам отварям нов прозорец.

    Сигурно всеки девелопър може да напише някой скрипт и да ограничи размера на постовете в блогосферата на дневник.

  30. >”RSS обезличава блогъра, превръща го в просто един от стадото, превръща четенето на блогове в нещо като четене на безкраен доклад всеки ден. Да четеш през rss е като да ядеш бьоф строганов сякаш набиваш хамбургер в макдоналдс…”

    Абсолютно!
    Не понасям RSS.

  31. Георги Фурнаджиев
    02/01/2008 - 20:33

    “Напълно се обезсмисля това, което правя с цялостното оформление на блога ми и излъчването му – статии, снимки, че и дори реклами”

    Е те тука, на думата “реклами”, дискусията за/против RSS достигна до същността си. 🙂

  32. ЗАЩО МИ Е БЛОГ
    02/01/2008 - 22:32

    Аз нямам проблем с блога си: често имам какво да кажа, знам как и без да се старая имам дни в които получавам по 80 посещения, при това съм един от най-небрежните блогъри. Аз знам как да пиша и там е проблемът: имам чувството, че трябва да подхождам доста по-отговорно, а в същото време ми се иска да съм си аз навсякъде. И без да се старая ме четат, без изоообщо да влагам никакви усилия… всъщност се оказва, че влагам доста усилия… но то се случва някак между другото. Тези усилия не ми се плащат никак, ама никак. Не се интересувам как да подборя блога си, защото нямам материална изгода от това. Въпреки това смятам, че твоите съвети са умни. Но… въпросът е – защо? Аз не се интересувам от нищо, което може да ме вкара в някаква група с други хора. Аз съм себе си. И като такава – блогосферата не ми разрешава повече отколкото която и да е друга компания. А, повярвайте ми, извън интернет, има доста компании и доста истински живот, който аз искам да живея. Така че – каква е ползата да пиша за хора, които не познавам? Не знам. Докато разбера, обаче… ще вървя по своя LIVING ROAD, докато намеря това, което търся. Докато смисълът се изчерпи. Или… докато ми омръзне. Това е най-хубавото. Мисля, че това за мен е повече пътуване към мене си, отколкото вид изява. С което се различавам от повечето блогъри. 🙂

  33. 11 съвета за успешен личен блог
    Кой сега е номер едно?
    Станах безочлив продажник
    Блогър съм вече 6 месеца…
    Snob
    Публикуван, представете си…

    когато днес видях статията ти…в мен се събуди едно странно усещане за вече прочитани,под една или друга форма, неща.И то на точно тези, за това колко е четен блогът ти…Не че оспорвам това, само дето ми е достатъчно да го чуя веднъж. Не се обиждай-знаеш, че ме кефя да те чета и по принцип харесвам мъжете със самочувствие, ама..малко в множко ми иде.

  34. Скромността, знаеш, е за тия, дето нямат други качества 🙂

  35. Мотивите, които харат нас – блогърите, да сядаме и да пишем са безкрайно много. Но ако блогването не е част от терапия за изграждане на речева култура например, винаги ще ти пука малко или много дали си четен. Дали заради Его-то ти и изграждане на запомнящ се уеб-профил, дали заради пари, или просто за да си споделяш писанията с другите – има значение.
    Тъй като се уча от теб в движение ще запомня съветите ти, но само за RSS не съм съгласен. Въпреки, че доводите “Против” звучат повече от логично, при много получавани емисии дневно става трудно за следене.

  36. 11 съвета за 6 месеца.само си въобразявате ,че сте нескромен.

  37. Ето ви и едно мнение,от човек,който няма блог – няма и да има:съветите са абсолютно точни и прекрасно систематизирани.Човек подсъзнателно се чувства добре в твоя блог,именно заради комбинацията от всички тези 11 неща.На мен твоя блог ми е любим.Опитвала съм се да чета и други,но не са ми задържали интереса дълго.Редовно влизам само тук-приятно ми е ,интересно,предизвиква ме и да коментирам.Имаш много качества,които не търпят скромност.Това никак не е дразнещо.Мен такива хора ме радват.Браво!

  38. А ето и едно друго мнение относно личните блогове 🙂 :

    Филип, който не е съгласен с моите и дава свои 11 съвета

  39. Отскоро чета блога ти. Случайно попаднах на него и ми се иска да те поздравя. Много добре подредена и уредена лична медия. Виждам, че се заформят дискусии, което е добър показател за това, че текстовете провокират мисленето. А и нали в спора се раждала истината. Дерзай и се развивай! Спорна и успешна нова година!

  40. Димитър Димитров
    03/01/2008 - 21:56

    Добри съвети, само четвъртия не ми хареса. На мен ми е по-лесно да чета блогове без “More” и заради това и моят блог е без тази опция.

  41. Аз нямам блог, но чета.
    Четвъртият съвет е ок. Ако не ме грабне заглавието и първите два реда, ще изчезна и няма да се върна повече.
    Но пък ако на страницата има още три статии може да ми хареса някоя от тях, да я зачета и да ти стана фен 🙂
    Петият съвет много ми допада. В този ред на мисли не пишете лични теми, в които правите от мухата слон. Това е ежедневие. Ако цял ден се ядосвам на задръстванията по улиците последното нещо, което ще искам да прочета е как някой се ядосва на задръстванията по улиците 🙂
    С деветия не съм съгласна. Fuck The Norm почти не отговаря, но постовете му са идиотски, харесват ми и продължавам да го чета.
    Тери Пратчет ако си направи блог купон ще вдигна, пък нека не отговаря на коментари.

  42. А Тодор Христов дава още 11 съвета, на които се спуках да се хиля, но в тях за съжаление има много тъжна истина за българското блог-пространство:

    Личен блог – бързо и лесно!

  43. И аз се хилих. Има истина, но тонът е по-скоро саркастичен.
    Сам сметни на колко от тези 11 съвета отговаряш и колко хора те четат.

  44. Аз пък като видя тема с 90394738097 коментара, просто я прескачам или я чета, но не коментирам.Мен също ме четат 80 човека на ден, а си пиша безцелно и хаотично. Имам си само 1 категория и тя е “лиготии”.Ама може ли да попитам как се ползва тоя таг -мор- (една приятелка много иска да го ползва)?

    ПП: мерси на Лид за контрол, шифт и ве-то

  45. Изразявам съгласието си с точка номер 1. След година и половина в блогър, се преместих в уърдпресс и е чудесен – лесно се пише, лесно се нареждат екстрите, темплейта се персонализира лесно. И си има вградена статистика, дето липсва на блогър. =)

  46. опаааааа – вече знам как се слага мор-ът 🙂
    хепииииииии, толкова хепи, че май и аз ще го ползвам вече…
    ПП:знам, че съм тъпа

  47. svetlina, тагът се използва така:

    при визуално форматиране се натиска тази икона
    http://i89.photobucket.com/alb.....1/more.jpg

    при html форматиране в текста на нов ред се вмъква това
    http://i89.photobucket.com/alb.....rehtml.jpg

  48. мерсаж, мерсаж 🙂

  49. Цветан Дичев
    06/01/2008 - 15:52

    Много полезна статия. Браво. 🙂

  50. Баш ми е драго да прочета така добре изложени моите мисли за блоговете 😀

    Много често се досадявам да кликна на обещаващ блог, който да ме залее със смазваща сивота.
    Безспорно, ‘Първото горчиченокафяво ако на моето бебе’ е тема, която ужасно вълнува и стопля сърцето на новата майка, но хей, аз съм сменяла памперси 1г 10м, и сега, 4г 6м по-късно все още бърша дупета в тоалетната, мислиш ли, че искам освен това И да чета за чуждите задници, били те и сладки бебешки?!

    Пропуснал си нещо, според мен – важно. Заглавието да кореспондира с текста. Случва се да влезна по заглавие, което изглежда безкрайно примамливо и интересно – а вътре да се окаже някаква боза. Да, опаковката продава – но познай, дали ще влезна втори път, ако ще от следващите постове да блика гениалност…

  51. Съгласен съм, само не съм съгласен за двустранното подравняване на текста. Лявото подравняване е по-добро, защото погледа по-лесно се пренася на следващия ред, ако единият (десният) край е назъбен.

    Можеш да си направиш малък експеримент, като подбереш два текста с еднаква дължина, напечаташ ги на лист – единия с двустранно, другия с ляво подравняване и провериш за колко време ги прочиташ…

  52. ameliaekhart
    21/01/2008 - 17:00

    Не отговарям на условията ти за успешен блог, ама не се и напъвам!

  53. Това не са условия, Амелия, а съвети 🙂 Както казах, доброто съдържание е основно за успеха на блога, а съветите са само допълнителни.

  54. Ангел Грънчаров
    30/01/2008 - 17:04

    Зябравил си 12-тото си правило: за да те четат, трябва да се преструваш на пич; не те ли усещат че си пич, читателите са крайно разочаровани и скоро ти тръшват вратата. Представяте ли си колко милиона читатели ще има ако си направи блог един общопризнат пич – бат Бойко! Малееее….

  55. Я! Радвам се да видя едно познато лице тук. Здравей Ангел. 🙂

    Само че, защо е необходимо да има преструване на пич от страна на блогъра. Не може ли направо да си е пич, човекът, че да му върви блога?

    За бат Бойко… Със сигурност ще има читатели, ако си направи блог. Защото е известна личност с разностранен имидж, вавиращ от хумореска до супер мега ултра герой (според който както го възприел).

    Само не се знае дали ще му хареса на Бойко какво ще пишат в евентуалния му блог евентуалните му читатели…

  56. fuckthenorm
    17/02/2008 - 13:42

    longanlon,доволен ли си от bloghub.org? и защо не приемат нови регистрации?

  57. Да, доволен съм. Има почти всички предимства на wordpress.com и нито един от недостатъците му.

    Защо не приема регистрации не мога да кажа, свържи се с админа.

  58. Alekzander
    19/02/2008 - 14:26

    Здравейте, тези 11 съвета са наистина много полезни за един блог. Никак не е лесно да се направи добър блог особенно в днешно време когато всеки ден излизат по 70000 новаци.

  59. Късен коментар. Имайки предвид часа и датата. Благодарности на LONGALON. Въпреки, че вися в нета като прани гащи и то от години, занимавам се с какво ли не там, досега никога не съм приемал сериозно блоговете – може би никой не ми е правил нужното впечатление. А сега изчетох маса неща за половин час от този блог. Последно и съветите. Та ще правя и аз блог, благодарение на LONGALON. Карай все така и по-добре!

  60. Съветите, че са супер, това е ясно. Само не съм съвсем наясно какво значи “собствено съдържание”. Само за текста ли става въпрос или и за придружаващите го илюстрации?

  61. Ами за което е основното в блога ти – ако публикуваш снимки главно, щото си примерно фотограф, малко е тъпо да събираш из нета чужди снимки, нали? А ако пишеш, също толкова тъпо е основното съдържание на блога ти да е от чужди текстове…

  62. Principessa
    14/06/2008 - 11:09

    Мнооого готин пост е тва 🙂
    Чд ме е, че чак сега научих за този блог, защото съм прекарала страшно много дни на компа в офиса, чудейки се кога ще свърши работния ден (дам, плащат ми, а пък аз нищо не правя почти в тоя офис :Р).

    Вече съм тотално зарибена по блога ти, Longanlon:)
    Даже си мислех дали и аз да не си направя мой собствен, обаче тва май е доста работа и… както сам каза, трябват си идеи. Не че аз нямам, обаче не мога да ги организирам в смислян текст.
    За тва да оставим работата на хората, които могат да я вършат, а офис- мързели като мен да четат и да се кефят 🙂

    Поздрави 🙂

  63. sisterofwind
    19/09/2008 - 11:10

    Благодаря, много ценни съвети, които ще са ми от полза при създаването и разширяването на моя пресен-пресен блог!

    ТенкЮ 😉

  64. По четвърта точка-

    явно само аз не виждам къде е този таг “more”… тъжнооо.

    хубава статия.

  65. Anna Moritz
    07/05/2009 - 12:36

    “В тази връзка, не сменяйте често визуалната тема на бога си.”
    Eh boje , boje….zashto da ne te smenqm, boje? :)))

    A kak da razbera dali “boga” mi e na wordpress?

  66. Подреден ум и подредена мисъл. Харесва ми.
    Като начинаещи “блогъри” ще го имаме предвид.
    Благодаря и .. все пак Честита баба Марта! 🙂

  67. Чак сега попадам на тази статия, което съвсем не я прави по-малко интересна! Съветите са наистина полезни, особено за тези като мен, които уж разбират от писане, но не чак толкова от чисто “техническата” част на нещата в правенето на един блог. Всъщност пиша най-вече, защото ме заинтригува т.3 и реших да си подравня текстовете в блога, само дето с прословутата комбинация Alt+Shift+V не се получи абсолютно нищо. След дълги “игрички” установих, че при мен действа Alt+Shift+J, просто се натискат клавишите и тексът се изравнява по магически начин 🙂

  68. Alt+Shift+V тоя номер що не бачка на новия уордпрес, направих си една страница нова и не се получава. как мога да го подравня от двете страни по друг начин. този където си дал незнам точно как се използва?

  69. oп прочетох последният коментар и с Alt+Shift+J стана

  70. Здравей,много ми хареса написаното от теб за начинаещи като мен.искам да те попитам как се привлича трафик към блог?

Leave a Reply

Задължителните полета имат *