Атлас изправи рамене, най-после
Най-после, след петдесет години, една от най-значимите книги в световната литература е преведена и издадена у нас.
Атлас изправи рамене е гласът на тези, които носят света на плещите си и отказват да се подчинят на посредствеността…
Когато Айн Ранд написва тази книга през 50-те години на миналия век, в САЩ господстват идеите на Кейнс за държавно регулирана икономика, принципите на “новата икономическа политика” на Рузвелт са оставили дълбок отпечатък върху обществения живот и мислене, а социализмът и комунизмът са привлекателен, романтичен идеал сред младите американци, защото поради информационната завеса още не са разкрили разрухата и смъртта, които носят на страните от СССР, целия Източен блок и Китай. Именно затова, Атлас изправи рамене не е толкова роман, колкото философска книга, с която авторката обяснява и онагледява идеите си за икономиката и обществото и философските принципи, според които те се ръководят и според които трябва да се ръководят.
А тези идеи са идеите, които са насочвали човешкия прогрес през вековете – идеите, които въпреки усилията на диктатори, свещеници, царе, бюрократи и всякакви други видове грабители, са поддържали човешкия дух и напредък, дали са на света благоденствие чрез демокрация, неотменими човешки права и свобода. Идеите, които още откак са оформени за пръв път от Аристотел, непрекъснато са подложени на атака от тези, които искат да подчинят свободния дух, да го направят роб на своята посредственост, да го накарат да служи, да се подчинява и да се чувства виновен от това, което е.
Може да се каже, че Атлас изправи рамене е роман, който описва борбата именно на представителите на този свободолюбив и градивен дух. Капиталистите. Учените. Инженерите. Умните. Създателите. Мислещите. Свободните. Той описва свят, в който “социалните идеи” са победили и всички можещи са заставени да робуват на посредствената, паразитираща маса. Но те решават да не се прекланят, а да изправят рамене…
Не е чудно, че това е една от най-продаваните книги в света (над 7 млн. копия само в САЩ) и база на едно цяло философско течение. Затова:
Атлас изправи рамене се издава от един блогър и до края на годината ще излязат и трите части (бая е дебела, общо са над 1000 страници в английското издание) на цена от 20 лв. парчето. а картинката на корицата е истинско попадение и най-добрата от всички издания на книгата в други страни. Либертарианската серия ще продължи с “Ние, които живеем” пак на Айн Ранд, а после и с Адам Смит. Тръпнете в очакване 🙂
—————————-
А до тогава, докато сме на книжната тема, да ви представя две открития, които направих в последните месеци, които може да са ви полезни:
Аудиокниги – американците са практични копелета и са установили, че много по-лесно е да слушаш как някой ти чете, отколкото да четеш сам. Това особено важи за тия от нас, на които английският не им е роден. Аз лично на български чета със завидна скорост – до 100 страници на час, но на английски, въпреки, че го знам добре, съм доста по-бавен. Откак почнах да си тегля книги във формат аудио, КПД-то ми в четенето се повиши в пъти, а да слушаш нещо, прочетено от автора или професионален актьор само допринася към кефа да имаш книга, която я няма в България и няма и да я има скоро.
Аудиокниги си намирах в началото от isohunt (напишете заглавието и по големината ще познаете, дали торентът е аудио), а сега – от един DC хъб за аудиокниги, който обаче е с ограничено членство. Слушам ги на телефона си, докато пътувам, или вечер в къщи преди да спя – една книга със средна големина е 5-6 часа.
Goodreads – ако от сайдбара в дясно кликнете на иконката с малката книжка, ще отидете в профила ми в този сайт, в който човек отбелязва какви книги е прочел. Какво последно съм прочел и какво мисля за него може да видите пак в дясно на сайдбара тук, но малко по-надолу. Общо взето зарибителен сайт с доста функции за търсене, споделяне, отбелязване. Можете да се абонирате и в rss рийдъра си за фийда на някой и да гледате какво чете – аз съм се абонирал за някои от известните модерни писатели, които имат регистрации в сайта.
Четенето е новото браузване, да знаете 🙂
Камен Димитров
28/09/2009 - 07:47
От това което пишеш книгата ми се струва интересна. Най-вероятно обаче никога няма да я прочета:( Тия компютри прецакаха книгите брат…
Johnnie
28/09/2009 - 08:54
Евала пич! 100 страници на час – това е важното! Как не сме знаели досега?!?!? Това признание направо осмисли живота ми…
Longanlon
28/09/2009 - 08:58
сарказъм ли долавям 🙂
Martin
28/09/2009 - 09:18
Поздравления за откритието 🙂 Аз “чета” аудио книжки от 2 години и моето КПД също се вдигна с 1000% да кажем… Просто рядко отделям време за хартиени книжлета вече.
voxy
28/09/2009 - 09:59
четенето е прекалено скучно занимание, поне докато ги пишат в тоя разтегнат формат
Longanlon
28/09/2009 - 10:03
не съм и очаквал друго мнение от заклет фен на риалити формата като теб 🙂
ама помни ми думите – риалититата и телевизиите скоро ще станат толкова тъпи, че ше се принудиш да четеш книги…
Grimm
28/09/2009 - 10:13
Това платена публикация ли е?
Коко
28/09/2009 - 10:15
Има няма вече година и половина слушам аудиокниги -http://dankov.name/2009/02/13/audiobooks/
Особено добър вариант за прочитане/слушане на книги, който трудно ще намериш в БГ.
plankov
28/09/2009 - 10:22
Странно, обаче аз не съм фен на аудиокнигите, щото доста често се разсейвам и изпускам доста от важните неща, а и до като някой ми чете, предпочитам да парвя нещо друго, поради което познай в крайна сметка колко се губи нишката.
Вярно, че докато студенствах тежките изпити ги взимах точно с ауидио учебници (които аз си правех), обаче там бях мотивиран да седя и да се зомбирам (примерно да изслушам два или три пъти учебника, докато си правя сандвичи, пия кафе, чистя, или правя некви такива неща). Ама с романите нямам мотивация да ги слушам по два пъти 😛
Апропо, абе ти със скорост от 100 стр, кога успяваш да визуализираш (да си представиш) зелените поля с романтичния залез, на които пасат породисти коне, единият от които е бял с черни петна 😛
shamans
28/09/2009 - 10:24
10x за ревюто! На мен Айн Ранд ми върви бавничко, но е интересна и бих прочела и тази книга, най-вече заради идеите й. Иначе аудиокниги не съм пробвала досега, макар че едно време с една приятелка много се смеехме на приказките на касетки 😉 Сериозно, мисля че за английски (или друг чужд език) са супер, защото за някой, който го владее на средно ниво, като мен, ще помогнат да се усъвършенства. Но иначе ми се губи идеята от четенето по този начин – това да спреш, да се върнеш на някой абзац, който ти е направил впечатление, да се отплеснеш в нещо свързано, но не по книгата, докато я четеш, да свързваш описанията на героите с букви, а не с глас… за мен са важни тия неща 🙂
voxy: ако си подбираш книгите както трябва, можеш да намериш много повече екшън или забавни истории в някоя книга, отколкото в едно реалити. Особено ако не четеш със скорост 5 страници на месец. Освен това книгата, за разлика от реалитито, те стимулира да доизмисляш нещата и тогава историите стават много по-пищни и интересни от орязаната версия на нечии проблеми, давани по телевизията. (Последното не значи че не гледам реалита от време на време, но това си е друга тема).
Алекс
28/09/2009 - 10:27
И аз наскоро открих удобството на този формат и изслушах “The Lost Symbol” на Дан Браун, защото докато дойде в България ще брадясам и ще пусна корени (пак). Книгата е добра и достойно продължение на “Шифърът на Леонардо”, като отново съдържа стабилно количество шокиращи откровения. Разбира се и много ни е спестено, но всичко с времето си…
plankov
28/09/2009 - 10:33
нещо, написано от Дан Браун, не може да се определи като “добра книга”, просто, защото то е “шедьовър в областта на бездарността”…
morrt
28/09/2009 - 10:41
Благодаря за “Атлас”-а. Май ще се възползвам.
Относно аудиокнигите – пробвах се, но някак не е същото, както когато си я чета сам.
voxy
28/09/2009 - 10:49
Longanlon, чак пък заклет, Survivor и Big Brother са единствените които ми харесват, факт е че дори при тая тъпа телевизия на никой не му се четат книги и тва съвсем не е случайно – книгите натоварват, а хората предпочитат да разпускат
Калин Стефанов
28/09/2009 - 10:51
От време на време мисълта трябва да се подхранва. Даа. Аз обаче съм бавен четец и имам десетина хубави нови книжки у дома, които само мене чакат. Колкото и да е хубава тази ще я почна като свърша с Ноам Чомски. 😉
а наистина е възможно да се четат по 100 страници на час. моя позната чете с приблизително същата скорост и ми обясни че го прави като просто оптимизира самото четене. пропуска повтарящи се смислово изречения, неща, които са й ясни и други подобни.
Longanlon казва:
“ама помни ми думите – риалититата и телевизиите скоро ще станат толкова тъпи, че ше се принудиш да четеш книги…”
аз съм на почти същото мнение. мисля че ВЕЧЕ са толкова тъпи. за българсикте говоря. чуждите държат фронта. аз се заглеждам само по шоутата на Ем Ти Ви, защото са леки и забавни.
plankov
28/09/2009 - 10:52
Хе, че то други риалита има ли в България – освен тези двете, другото са все някви тип игри, напъхани в под формата на някъв сериал тип сапунка.
Пък книгите, че натоварват тук има две мнения, нещо не съм особено съгласен с тезата ти…
geg
28/09/2009 - 10:53
Аз си я поръчах от Пингвините. Не знам защо в Хеликон още не може като ме канят там 🙂
voxy
28/09/2009 - 11:02
plankov, натоварват защото са монотонни. Някой правилно беше отбелязал скоро как всички ние сме свикнали на откъслечни четеници, един вид четенето ни покрай нета може да се сравни като спринт 100 метра, а книгите са маратон 40 км. обикновено, ей затова може би трябва да се пишат в по-различен формат вече, по-малко думи повече мисъл, не смятам че има нужда да се изпишат 600 страници за нещо което може да се каже и в 60
Калин Стефанов
28/09/2009 - 11:03
voxy, нищо полезно не е нито лесно, нито приятно (с някои изключения). освен, ако не си научен да ти е приятно. това обикновено става в училището и/или вкъщи. там на подрастващите им се натрапва навика на ученето (противно на всеобщото мнение, в училището не са важни толкова знанията, които придобиваме, а навиците и желанието за усвояване на нови умения и знания). тоест самият интерес и забавление от това да четеш книга трябва да си го придобил в училище или в подобна институция. никое дете няма САМО да предпочете да чете, вместо да гледа телевизия, да седне пред компютъра или да излезе навън да играе. никое. децата предпочитат лесното и приятното. това, което е лесно и приятно за тях – не е полезно. не изгражда характер, не дисциплинира, не развива…
темата е дълга. спирам. мисля, че това беше достатъчно.
четете, образовайте се, развивайте се, защото само така можете да станете наистина свободни.
Longanlon
28/09/2009 - 11:07
Grimm, не. Пиша това по убеждение. Макар че нямаше да се разсърдя, ако някой ми беше платил 🙂
Grimm
28/09/2009 - 11:14
Радвам се, че не се засягаш от такива въпроси 🙂
plankov
28/09/2009 - 11:16
plankov, натоварват защото са монотонни.
ти да не би да четеш Житията на светците? Те са супер еднообразни, или може би четеш средновековна литература?
Аз например винаги, когато гледам филмирана книга – оставам супер разочарован от филма, щото книгата е по-яка.
Изключението е “Ханибал Лектър”, филмът беше по-добър от книгата.
Longanlon
28/09/2009 - 11:18
Grimm, що да се засягам – писал съм платени публикации преди, ако имам възможност – ще пиша още. разбира се, трябва да са в унисон с мнението ми за продукта, иначе немат шанс…
тоя въпрос го разискахме на блог-конференцията в Търново, не знам ти дали беше. даже бого звънна на йовко да го пита за мнението му 🙂
Калин Стефанов
28/09/2009 - 11:18
евалата вокси. видях ти страницата и прочетох някои статии. да, и аз се интересувам от телевизия и шоубизнес. това е много хубаво. но един уважаващ себе си човек знае, че за да говори по разни теми – каквито и да са – освен талант за писане (който си е дар божи) и оригинална гледна точка, трябва и малко селфъпгрейд. това става с попивене на всякакъв вид информация от къде ли не – включително и най вече от книжки. те един вид са ти като инструменти, които ще ти помогнат да си отговаряш на все по-сложни и по-сложни въпроси. и най вече ще можеш да задаваш по-сложни въпроси. те сами ще си идват всъщност.
чао засега. 🙂
Longanlon
28/09/2009 - 11:19
вокси е пич, четем го отдавна 🙂
helen
28/09/2009 - 11:28
и, естествено, преводът на заглавието е лош – утрепва цялата алегория към древногръцката митология. аааххх
с какво е по-хубава от 1984?
plankov
28/09/2009 - 11:32
Не, че съм новопредставената книга, обаче нещо ми се струва, че няма място за сравнение с 1984 или с Animal Farm… Въпреки, че по всяка вероятност и трите книги ти описват един и същи проблем, защитават една и съща теза, но по всяка вероятност ще ти дадат друга насока на размисъл. Т.е. ако си чела книгите на Оруел ще си стигнала до извода, че еди кво си е жълто на цвят, но като прочетеш и трета книга по въпроса – белким стигнеш до извода, че има много нюанси на жълтото 🙂
Longanlon
28/09/2009 - 11:33
Е, утрепва, наистина – по-точният превод би бил “Атлас заеба всичко”, но кво да правим 🙂
книгата е тотално различна от 1984 – докато Оруел описва едно общество на победилия комунизъм и бунтът на един единствен човек в него, в Атлас изправи рамене всички можещи обявяват бунт. Книгата не е толкова описание на лошите страни на социализма, както 1984, колкото философията на обществения бунт срещу него – не какво става, когато когато “социалното” надделее над индивидуалното, а какво би станало ако можещите откажат да бъдат експлоатирани.
frog’n’roll
28/09/2009 - 11:43
Хора се хвалят, че им е тъпо да четат книги… Срамна работа. 🙁
helen
28/09/2009 - 12:19
@plankov изводът за нюансите на жълтото съм го направила и точно затова питам с какво е по-хубава (по-различна и т.н.)
Оруел пише страхотно. Ферма за животни е много хубава книга. 1984 е още по-хубава. И между другото @Longanlon не става въпрос за бунта на само един човек – просто е по-лична и показва какво става в главите на “мислещите” хора. Прегледах страничката на вики, която си дал и направих връзка и с Animal Farm и с 1984 и затова попитах къде е разликата. Thanks
Val
28/09/2009 - 12:23
Оо,радвам се че я харесваш.Планков загатва за Дан Браун.Аз към него добавям и Куельо.Велики манипулатори.Но за дебели книги няма време.Предпочитам тънките от сорта на Бегбеде
UZUMAKI
28/09/2009 - 12:33
Четенето е занимание мезозойско, за съжаление.
albert venn dicey
28/09/2009 - 13:18
Преди година една моя приятелка, голяма фенка на А. Ранд, макар и социалистка, толкова се беше отчаяла, че книгата ще бъде преведена и издадена на български, че беше звъняла в издателството да предложи безплатно услугите си за превод.
Аз, разбира се, ще си я купя, макар че не съм твърде голям фен на А. Ранд. Аз съм по-скоро хайекианец и умерено либерален.
albert venn dicey
28/09/2009 - 13:20
К. Манолов вместо да се офлянква, да вземе да преведе Конституцията на свободата на Хайек.
plankov
28/09/2009 - 13:38
Бе в крайна сметка, похвално на Петър, направи едно интересно ревю на тази книга и аз със сигурност ще си я купя 🙂
Иначе, интересното от живота на Оруел е, че той пише на базата на своя личен опит.
В началото той е бил луд привърженик на комунизма, и даже взима дейни участия, обаче… в един момент се разочарова от системата в СССР, и тогава заема контра позиция.
А между другото голямо влияние в моментите, когато той описва смяната на враговете (Истазия и Евразия) голямо влияние и изобщо опит той черпи въз основа на сменящите се настроения на Москва спрямо някои страни в соц блока (демек днес те обичам, утре не)
Бе, Голям човек е бил Оруел!
Калин Стефанов
28/09/2009 - 13:42
Нямало време за четене???
А за Интернет има, така ли?
Хората имат време за всичко. Само дето времето си го дават на други дейности. Да не изброявам.
Една обемиста книга никой не те кара да я прочетеш наведнъж. И по-тъничка да е – чете се за няколко дни. Не днеска или тази сутрин, това да не ти е вестник?
Всеки ден по примерно сто страници, и най-голямата тухла за по-макло от месец се прочита. Кой колкото време може да отдели. Ама да казваш, че няма време за четене си е най-голямата лъжа. Време има за всичко. Желание обаче – не. 😉
Д.Н.
28/09/2009 - 14:13
Лонг, тия аудиокниги не знам колко яки ти се виждат, при положение че като някой ти чете (наживо или на касетка/диск) – и то толкова дълъг текст – ти не внимаваш в абсолютно всичко и можеш да изпуснеш нещо важно, докато ако си четеш – това си ти. Аз познавам една, която слуша аудиокниги докато кара и бях с нея веднъж. Някак си много изкуствено ми се сториха гласовете на актьорите (нормално)… абе сякаш нещо много важно липсваше. Не знам как на теб ти е харесало аудиокнигата.
radislav
28/09/2009 - 15:11
Супер, супер – мерси за инфото.
Божо
28/09/2009 - 15:51
Аудиокнигите явно са добро решение, за хора, които не обиичат да четат. Така гледаш им станало интересно. Аз си предпочитам класическото старо, изтъркано демоде или както искате още четене.
ПП 100 страници на час си е напълно нормална скорост на четене. Странно, защо на някои им се видя интересен точно този момент и наблегнаха на него 😛
plankov
28/09/2009 - 16:09
Ми щото и аз правя подобна скорост и установявам, че по този начин много пъти ми се губят разни моменти, нещо което установявам на втория/третия препрочит на книгата
Longanlon
28/09/2009 - 16:24
Е, зависи от книгата – ако е художествена, с много пряка реч и интересна – 100 страници са нормална скорост. За по-внимателен прочит, разбира се, са прекалено много.
gendarme
28/09/2009 - 18:13
Що ще се разсейваш само с аудиокнигата – докато четеш по традиционния начин и примерно огладнееш, ти ще четеш, ама пак ли вниманието ти ще е на 100%? Да не говорим, че аудиокнигите щадят очите – изобщо много добра идея ми изглеждат, трябва да се пробва…
ПП: Лонганлоне, за времето от миналата ти статия по този въпрос досега, май все пак си разбрал, че преводът на заглавието не струва. 😀
Жорка
28/09/2009 - 19:47
Скоростно четене
http://en.wikipedia.org/wiki/Speed_reading
plankov
28/09/2009 - 22:38
Ми аз не съм съгласен, че докато чета по обикновения начин не мога да се храня 🙂 Правя го редовно, но определено ми е скучно, ако се храня и слушам аудио книга, освен ако не съм мотивиран да се зомбирам за некой гаден изпит… както споменах по-горе.
Освен това, докато слушам и не винаги успявам да се съсредоточа върху някои неща и точно на интересните моменти не успявам да си възпроизведа картината пред себе си. Докато с четенето на всичкото отгоре, аз си определям скоростта и най-вече – ако искам ще цикля на някъв момент 2 мин, ако искам ще го прескоча… Ама ако си на аудио супер е досадно да нагласяш плеъра 🙂
Митев
28/09/2009 - 22:46
Доста озадачаващи коментари виждам, но смятам да коментирам само този на voxy, който заявява, че не вижда смисъл да се пише нещо в 600 страници, като може да се каже и в 60. Слушай, симпатяго! Това, което Айн Ранд пише, всяко изреченийце излязло изпод перото й (не се звери, жена е) казва много повече от всеки 60 страници, които четеш из нета! Явно наистина и тук има хора, заради които издават Библията в 10 страници с картинки. А уж, Божем, блогърите се перчат като интелигентната и будна част на обществото…
вили
28/09/2009 - 23:19
Явно аудиокнигите са едно добро решение за художествена литература. Но ако се изисква по-сериозен поглед може би традиционното четене ще вземе превес.
Нещо не намирам много време за книги(заради компютрите и домакинството), а съм започнала поне 3 🙁
JORO
28/09/2009 - 23:43
Когато някой пише че не чете и е на възраст като мен,може и да го разбера…
Но когато е млад и НЕ ЧЕТЕ,тогава е лошо,а още по-лошо е като чете и определя Дан Браун или Коелю като МАНИПУЛАТОРИ…е тогава е зле с главата.
voxy
29/09/2009 - 02:21
Коелю е драскач за малоумници, не случайно голяма част от манекените много му се кефят.
plankov
29/09/2009 - 09:40
Joro, ми не знам дали са манипулатори, обаче определено книгите им са бездарни
dadam
29/09/2009 - 11:13
Интересно започва книгата. 1000 страници обаче малко плашат 🙂
Tarbo
29/09/2009 - 12:30
Чета много бързо. След време препрочитам. Не мога да кажа, че действително съм чел една книга ако не съм я прочел поне няколко пъти.
Коельо ми направи впечатление с “Петата планина”, но колкото повече от книгите му четях, толкова по маниерен и глуповат ми се вижда. Особено с опуси като “Войнът на светлината”.
Дан Браун е фантастика от типа на Хари Потър, но доста по-нескопосна.
plankov
29/09/2009 - 12:34
е, че Хари Потър си е яка книга, всмисъл верно малко детска история, ама много яко разпуска 🙂
Val
29/09/2009 - 22:22
Намерих ви доста книги за безплатно четене
Линка е уникален – съдържа 1604 творби
http://sf.bgway.com/
Калин Стефанов
30/09/2009 - 09:47
Лонг, ако искаш изтрий този коментар. Не знам къде да пиша другаде, където има шанс да го прочетеш скоро, за това.
В новия брой на Капитал водещото заглавие е “Зелена еволюция”. Прочетох статията за търговиата с емисии. Това, което ме фрапира е, че толкова много се прави за да се спре “глобалното затопляне” и толкова малко, или почти нищо, за всички други реални и доказано съществуващи проблеми на околната среда. Търговията се извършва, до колкото разбрах, само с парниковите газове – твърдите частици, които се отделят в атмосферата, отпадните води от индустриалните производства и въобще всички останали замърсители не се ограничават. Поне не с квоти. Има закони и за тях със сигурност, но никога не съм чувал да има квоти.
Защо на опазването на околната среда се гледа така едностранчиво???
Всичко това пиша, провокиран от статиите ти за “глобалното затопляне” и климатичните промени. Проблема, който ти нееднократно си го отбелязвал става все по-сериозен. “Зелените спекуланти” са новите играчи в световната икономика…
Tarbo
30/09/2009 - 14:08
Ти се радвай, че поне за тях няма квоти.
Tarbo
30/09/2009 - 14:11
Всъщност не занам дали си наясно какво е търговия с въглеродни емисии? Това всъщност е търговия с правото да излъчваш въглеродни емисии. Т.е. международен договор определя, че една страна има право да излъчва еди колко си тона СО2 годишно. Ако излъчва по-малко има право да продаде неизползваната част от квотата си на друга. Пълна глупост.
климент
01/10/2009 - 10:51
В началото на лятото си купих “Изворът” на Айн Ранд, защото за нея и авторката отвсякъде се лееха похвали и благоговеене. Обикновено това по-скоро ме отблъсква, но тъй като главният герой е архитект /като мен 🙂 /, се прежалих. За съжяление книгата се оказа доста наивна и идеалистична, като приказка за големи с предвидим край.
Надявам се “Атлас” да не е подобна, но няма да си я купя!
Longanlon
01/10/2009 - 10:56
климент,
и Атлас е точно такава. тя и Изворът не са толкова романи, колкото философски книги. героите в тях са плоски и едноизмерни, не толкова личности, колкото някакви стилизирани архетипи на определени групи хора и сблъсъкът между тях не е описан толкова като личностен, колкото като идеен.
именно затова и приликата с приказките, която забелязваш – приказките са точно народна, фолклорна философия.
Калин Стефанов
02/10/2009 - 13:05
Тарбо, анонимецо, ако не знам за какво говоря, по-добре да се разкарам от тоя блог.
Знам много добре какво е търговия със сертификати за въглеродни емисии. Идеята си е супер. Още повече, че квотите с времето по закон трябва да намаляват. Да, ама проблема е за какво се дават, а не че се дават по принцип. Аз сгреших, че писах по тази тема тук и ако искаш да ми пишеш някакъв отговор го направи в статията “8 мита за глобалното затопляне” (не че и там е съвсем подходящо).
Не е лошо и да не си анонимен. Сложи си граватар поне.
alvin
04/10/2009 - 13:48
Поздравлене за постинга. Най-най-накрая. След година и нещо чакане, мисля.
Смятам да си я купя, дори вчера я мернах на някаква витрина, но бързах. Малко ме обезкуражава фактът, че ще се чакат продължение, ама..
И лека вметка по повод коментарите:
Дан Браун е the ultimate бездарник. Коелю в сравнение с него е Бог На Текста.
климент
05/10/2009 - 11:11
Ааа, жалко, надявах се да не съм прав!
Значи ще изкарам и есента с Майкъл Кайтън и Орхан Памук! 😉
kanew
05/10/2009 - 18:21
Лонги, и аз като теб и Алън Грийнспан съм голям почитател на
Айн Ранд, но евреин + Петербург + човек видял как се ” как се наливаха основите” на комунизма е голяма комбинация.Много са интересни есетата и, четени в различни университети в САЩ.
Един от големите царе на бързото четене е бил Д.Ф.Кенеди. Доклад от 50 сттраници го е четял за 20 минути и е можел с часове да разговаря по темата с авторите на доклада и да взема решения.
Станислав
09/10/2009 - 13:34
Аз днес си я взех тази книжка 🙂
За нея разбрах от тук. Добро представяне си направил.
Михаил
19/10/2009 - 12:21
Сега ако се намери и като електронен текст…
Мома Ангелинка
02/11/2009 - 14:26
по-добра ли е от “Изворът”???
Longanlon
02/11/2009 - 14:40
на мен Изворът повече ми хареса
LaSombra
28/01/2010 - 03:09
Каза че няма да ми отговаряш на икономическите коментари, но кой е по-велик? Търговците, или хората, създали това? Не е ли това идеята на книгата? Че някои хора създават, а други търгуват с техните постижения. Все още ли смяташ, че търговците са полезни?
Longanlon
28/01/2010 - 10:00
Отиди си купи телевизор от Япония, домати от Сливен и банани от Чили и като се върнеш, сметни колко си изхарчил за бензин – чак тогава пак си задай въпроса полезни ли са търговците.
vitaminko
15/03/2010 - 11:52
“Аз лично на български чета със завидна скорост – до 100 страници на час”
36 секунди на страница!!! Поздравления! Искам и аз така.